Ключови фрази
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СОБСТВЕНОСТТА * доказаност на обвинението * извънпроцесуални изявления на подсъдим и/или пострадал * доказателства * производни доказателства * първични доказателства * одорологична експертиза * одорологична експертиза * ДНК експертиза * показания на свидетел с тайна самоличност * указания на касационната инстанция

Р Е Ш Е Н И Е

                          

Р Е Ш Е Н И Е

 

489

 

гр.София, 25 март  2010 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на  единадесети ноември  две хиляди и девета  година в  състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ:   РУЖЕНА КЕРАНОВА

                                                                       ИВЕТА АНАДОЛСКА

                                                                                                                           

                 със секретар   Румяна Виденова

при участието на прокурора   ЯВОР ГЕБОВ

изслуша    докладваното  от   

председателя        (съдията)   ПЛАМЕН ТОМОВ

наказателно  дело под № 475/2009 година

 

Върховният касационен съд е третата инстанция по делото, образувано пред него по протест срещу потвърждаването от Софийския апелативен съд на оправдателната присъда, която Софийският градски съд издал спрямо подсъдимите Б. Й. Т., В. Н. П. и П. А. П..

Първоинстанционната присъда е от 5 декември 2008 год. по нохд С-139/2007 год. и е по обвинението, че на 23 април 2003 год. тримата подсъдими в съучастие помежду си и с неустановено по делото лице са ограбили от дома на съпрузите Р. и И. Р. вещи на обща стойност 29 418 лева (най-значителната част от които щатски долари за 28 428 лева) – престъпление по чл.199, ал.2, т.3, във връзка с чл.198, ал.1 и чл.20, ал.2 НК (още заради особено големите размери на ограбеното и въоръжението на съучастниците с пистолет, както и заради употребената върху Р. сила).

Второинстанционното (въззивно) решение – С 31 от 15 юни 2009 год. по внохд С-11/2009 год., е постановено също след протест от съответния прокурор.

Сега подаденият (касационен) протест е основан на чл.348, ал.1, т.1 НПК. Прокурорът е изложил доводите си в подкрепа на твърдяното нарушение на материалния закон, както и своето искане за ново разглеждане на делото в САС.

Протестът е поддържан в касационната инстанция, а от страна на оправданите подсъдими се пледира за неговото отхвърляне.

ВКС намери протеста за основателен, макар и не във всичко, което е изложено в него или в негова подкрепа.

І. Протестът е основателен доколкото настоява за доказаност на обвинението, а САС е отрекъл този извод.

Според ВКС обаче отхвърлянето на обвинението като недоказано почива върху някои неправилни разбирания за особености на доказателствата и доказателствените средства, които теорията и съдебната практика са разкрили, за да улеснят процеса на доказването.

1. Неправилните разбирания на САС засягат в най-голяма степен показанията на свидетеля с тайна самоличност, като тук ще бъдат отминати, разбира се, неточности като например означаването им и като доказателства, и като доказателствени средства.

Става дума за онази част от съдържанието на показанията, според които подсъдимият П е признал пред анонимния свидетел собственото си участие в грабежа в дома на сем. Рачеви и освен това е посочил участието в него на подсъдимия П.

а. В посочената им част извънпроцесуалните изявления на В. П. са, от една страна, самоуличаващи го в инкриминираното деяние, а, от друга – уличават в неговото извършване Пл. П. Независимо от тази разлика, казаното от П. пред свидетеля и в двата случая е п р я к о д о к а з а т е л с т в о (вж. и р.1/1995-І, Сб., с.140 и 1114/2005-2006-ІІ, Бюл. 8/05), доказателство, което само`, без посредничеството на други доказателства установява обстоятелства от предмета на доказване. Посочената особеност на преките доказателства е тяхно очевидно преимущество пред косвените и това именно преимущество на извънпроцесуалните изявления на подсъдимия П е отрекъл на практика САС, оценявайки ги като косвени доказателства, значението на които изисква винаги да са в съвкупност, в система -и с другите косвени, и с преките доказателства, и при това да водят до единствено възможния извод за съответното обстоятелство.

б. Доказателственото значение на казаното от П. на анонимния свидетел е подценено в още по-голяма степен, когато самото му потвърждаване от свидетеля е оценено от САС като „процесуално негодно” да замести първичните доказателства, а и те всъщност липсвали поради отказа на подсъдимите да дадат обяснения по делото. В случая наистина става дума за съотношение между п ъ р в и ч н и (в казаното от П. ) и п р о и з в о д н и (-от свидетеля) д о к а з а т е л с т в а и съдът явно е имал предвид становището по въпроса на акад. Ст. Павлов (вж. например последното му приживе издание на учебника по наказателен процес, С., УИ, 1989, с.321-322). По въпроса ученият обаче е казал: „производните доказателства… заменят първичните доказателства, ако последните се окажат недостъпни”, докато САК: „ако последните се окажат процесуално негодни, например при погиване на източника на прякото доказателство или последващо установяване на неговата негодност (например невменяемост на свидетел или обвиняем, смърт на лице и др.)” (с.6 от решението). Отклонението от теоретичното разбиране е не само съществено, но и погрешно, защото неоправдано стеснява приложното поле на допустима замяна на първичните от производни доказателства. „Недостъпни” в обсъждания смисъл са на общо основание и онези първични доказателства, които не могат да бъдат събрани поради отказ да се дадат обяснения или показания.

2. Неправилно разбиране на САС е засегнало и оценката на т.нар. одорологична експертиза (и тя понякога неточно наричана „доказателство”). В това отношение този път коректно са използвани указанията на ВКС в неговото принципно решение 590/03-І (Бюл. 7/03), които са в смисъл, че макар сама мирисовата следа да е с веществен характер, за да бъде тя обект на научна експертиза, е необходимо да бъде оставена и върху предмет, надлежно събран като веществено доказателство. Според САС „В случая липсва веществено доказателство, което да се свърже с иззетата мирисова следа” и „това намалява тежестта” на експертизата, „независимо, че… не е налице процесуална пречка за кредитирането на експертизата, като годен способ за проверка на доказателства” (с.8 от решението). Цитираното е илюстрация за поредното подценяване на доказаността на обвинението, тук неоснователно поради стесненото приложно поле на чл.109-110 НПК само до „Веществените доказателства, които се прилагат към делото…” (чл.110, ал.2), т.е. само до веществените доказателства-движими вещи. Такива в случая наистина липсват, но едновременно с това от протокола за оглед на местопроизшествието (досъд.произв., т.1, л.4) става ясно, че изследваните мирисови следи са иззети о т п о д а в една от стаите в ограбеното жилище, като съответните места пред двата метални шкафа в нея са и фотографирани (вж. фотоалбума към огледния протокол на л.33; вж. и л.47). Ясно е при това положение, че експертизата с „намалена тежест” се отнася до мирисови следи върху „Веществени доказателства, които поради размерите си или по други причини не могат да бъдат приложени към делото…” (чл.110, ал.4 НПК), а тези именно следи безспорно са били оставени от подсъдимите П. и Т.

3. Според ВКС, съществено значение за отхвърляне на обвинението като недоказано има отречената процесуална годност на представените от прокурора във въззивната инстанция писмени доказателства в подкрепа на показанията на служителя в МВР М. А.

На л.68-81 от въззивното дело се намират копия от т.нар. разпечатки за проведени телефонни разговори с отношение към предмета на доказването, както и от официалната пояснителна кореспонденция към тях, като единствената разлика между тези разпечатки и останалите, ползвани по делото (вж. напр. в т.3 от досъдебното производство, л.64-72), е, че не изхождат пряко от мобилните оператори (М-Тел, Глобул и др. подобни), а от съответната техническа служба в МВР(ДОТИ), на която операторите са предоставили електронен достъп до информационните им данни. Разликата обаче няма никакво отношение към качеството и на двата вида разпечатки на п и с м е н и д о к а з а т е л с т в а (д о к у м е н т и) – разновидност на веществените доказателства по смисъла на споменатия вече чл.109 НПК. Разликата между тях още по-малко е с оглед на уредбата на специалните разузнавателни средства, която е била неприложима към момента на изготвянето им. Друг е въпросът за д о с т о в е р н о с т т а на въпросните доказателства, но на него трудно би могъл да бъде даден отрицателен отговор, като се има предвид това например, че оспорените са с източник държавен орган и че отчасти (доколкото съдържат и допълнителни данни – напр. за IMEI на телефонния апарат) съвпадат с издадените от частното лице (вж. напр. л.63 от въззивното и л.69 от досъдебното дело).

Като е отрекъл процесуалната годност на представените от прокурора писмени доказателства, САС е лишил от убедителност една важна част от обвинителната теза: че проследените телефонни разговори са между участници в грабежа и че това са В. П. и Пл. П. Ако съдът беше използвал данните от разпечатките, те щяха да се явят потвърждение както на показанията на М. А. , така и на обстоятелствата, които свидетелят има предвид – че П. и П. сами са посочили като ползвани от тях за разговори телефонни номера съответно 0887 729 073 и 0888 466 479, първият – още когато е дал телефоните си за връзка с него като свидетел (дос. пр., т.1, л.24), вторият – в подслушан със СРС разговор с друг, неизвестен мъж (дос. пр., т.2, л.130).

ІІ. Протестът е неоснователен доколкото не е свързан само с обсъденото дотук, но и с някои неприемливи възражения срещу решението на САС.

Срещу подцененото в крайна сметка значение на обсъдените в предходния раздел доказателствени материали, прокурорът на свой ред е преувеличил значението на връзката, която може да се направи между показанията на пострадалата Р. (че е успяла да издраска с нокти един от своите нападатели) и експертното медицинско изследване на телесни белези върху подсъдимите П. и П. Неприемливо по същата причина е настояването върху подслушания със СРС разговор между П другия подсъдим – Б. Т. , относно мирисовите следи на местопрестъплението. Що се отнася до възражението на прокурора, че САС е осуетил на практика доказателственото му искане за определяне на кръвногруповата принадлежност на обектите-веществени доказателства, експертно изследвани и на дос.произв., възразява се най-вероятно поради недоразумение – съдът е обяснил защо е отменил определението си за ново изследване (възз.д., л.92), а и поначало изследването по метода на ДНК-профилирането е възможно най-надеждното.

Неприемлива, накрая, е процесуалноправната квалификация, дадена в протеста на недостатъците, от които прокурорът смята, че е засегнато оспореното решение. Макар тази квалификация да не е задължителна за ВКС (също: р.160/99-І, Бюл. 1/00), става дума за качеството на работата на един държавен орган в наказателния процес, и затова съдът обръща внимание на несъответствието между поддържаното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК (нарушение на материалния закон) и доводите в подкрепа всъщност на основанието по т.2 от разпоредбата (нарушение на процесуалния закон)-вж. повече за това несъответствие в р.4/02-І (Бюл. 4/02) и в р.394/02-І (Бюл. 9/02).

ІІІ. Може да бъде условно обособена и една трета част от протеста, съдържаща доводи, които поне засега не го подкрепят категорично. Необходими са допълнителни доказателствени усилия, за да бъде прието, че намерените у Пл. П. маски са използвани при грабежа (независимо от повърхностния извод на съда, че показанията на пострадалата изключват напълно това), или че В. П. е приключил касовия отчет на търговския обект в Русе, въпреки че по-рано е участвал в грабежа в София.

ІV. Ръководен от всичко изложено и като вижда в недостатъците на въззивното решение проявни форми на касационното основание „съществено нарушение на процесуалните правила” – недостатъците са съществени, защото засягат обективната страна на вътрешното убеждение на съда, а по този начин – и правото на прокурора да докаже обвинението – ВКС, І наказателно отделение, съобразно още с чл.354, ал.3, т.2 и останалите приложими разпоредби в глава двадесет и трета от НПК

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № С* от 15 юни 2009 год. по внохд С-11/2009 год. на Софийския апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане във въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

 

 

 

/СЛ

Вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: