Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * земеделски земи * придобивна давност * възстановяване правото на собственост

Р Е Ш Е Н И Е

                          

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№.12.

 

гр.София,11.03.  2010 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети януари  две хиляди и десета година в  състав:

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН СТОЕВ

                                                ЧЛЕНОВЕ:   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

                                                                      СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

                          

                                                                                                 

               със секретар   ТОДОРКА КЬОСЕВА

и с участието на прокурора  

изслуша   докладваното  от   

председателя     (съдията)    СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

гражданско дело под №  311/2009 г    

 

 

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 573 от 09.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 674 от 19.12.2008 г. по гр.д. № 1091/2008 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено решение № 580 от 04.07.2008 г. по гр.д. № 1070/2007 г. на Великотърновския районен съд и са уважени предявените искове.. По отношение на М. В. Б. е прието, че Н. А. П. и А. Д. А., като наследници на Д. А. П. , починал на 16.10.2000 г. са собственици на нива от около 1.000 декара в м.”П”, попадаща по плана на новообразуваните имоти за с. А. в нива /трайни насаждения/ с площ от 1777 кв.м., пета категория, представляваща новообразуван имот № 1* По отношение на М. В. Б. и С. В. Б. е прието за установено, че Д. М. П., като наследник на Д. А. В. , починала на 24.12.1979 г. и по давностно владение е собственик на нива от около 2.00 дка в м.”П”, който имот съобразно плана на новообразуваните имоти за с. А. попада в нива /трайни насаждения/, с площ 1.777 кв.м., пета категория, представляваща новообразуван имот № 1* и в част от нива /трайни насаждения/ с площ 1.777 кв.м., пета категория, представляваща новообразуван имот № 1* по плана на новообразуваните имоти за с. А..

П. се оплаквания за недопустимост, респ. съществени нарушения на процесуални правила и нарушение на материалния закон с искане за обезсилване, респ.отмяна на въззивното решение.

Ответниците по касация Н. А. П., А. Д. А. от гр. В. Т. и Д. М. П. от с. А. оспорват касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е безспорно, че ищците /сега ответници по касация/ Н. А. П. и А. Д. А. са наследници на починалия на 16.10.2000 г. Димитър А. П. , а Д. М. П.-на починалата на 24.12.1979 г. Дора А. В. /Тодорка А. П. /. От нотариален акт № 1* т.ІІ, нот.дело № 684/31.05.1976 г. е видно, че Д. А. П. е бил признат за собственик по давност и наследство на нива от един декар в с. А., м.”П”, при граници: път, В. Е. М. две страни, А. Д. К. и Т. А. П. , а от нотариален акт № 1* т.ІІ, нот.дело № 680/31.05.1976 г., че Т. А. П. е била призната за собственик по давност и дарение на нива от около два декара в с. А., м.”П”, при граници: път, от две страни – В. Е. М. , А. Д. К. и Д. А. П.

Безспорно е също така, че ответниците /сега касатори/ М. В. Б. и С. В. Б. са наследници на В. Ц. Б. , който е притежавал по покупко-продажба с нотариален акт № 1* т.І, рег. № 3* нот.дело № 161 от 05.02.1936 г. имот от 3.5 дка в м.”П”, землището на с. А., като с решение № 176-а от 23.04.1998 г. на ОСЗГ-Велико Т. на наследниците му е възстановено правото на собственост върху нива от 3.5 дка, находяща се в терен по § 4 в същата местност, при условията на §4”а” - § 4 „и” от ПЗР на ЗСПЗЗ. За ответниците /сега касатори/ е бил отреден имот № 1* с площ 3500 кв.м., който по-късно е разделен на два имота -.83 за С. В. Б. и № 1* за М. В. Б. /съгласно договор за доброволна делба на земеделска земя от 22.11.2006 г. /. Претендираните от ищците /сега ответници по касация/ имоти попадат във възстановените на ответниците /касатори/ по плана имот № 1* и № 1* На доказване е подлежало твърдението на ищците, че собствеността върху процесните имоти е придобита от техните наследодатели, респ. от самите тях по давност.

За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел, че собствеността върху процесните земеделски земи е била придобита по давност на 20.01.1998 г., като наследодателите на ищците установили владение от началото на 1971 г., което продължило и след отпадането на ограниченията на чл.29 ЗСГ /ДВ, бр.21 от 20.03.1990 г./, а изтеклият преди ЗСГ давностен срок се събирал с този, изтекъл след отмяната на глава втора от същия закон.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че въззивното решение противоречи на материалния закон.

Безспорно е, че процесните имоти са земеделски земи по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ. Поначало, масовизирането на земята чрез включването й в ТКЗС не позволява придобиването й по давност от трети лица за периода на масовизацията /аргумент от чл.86 ЗС, в редакцията до 17.04.1990 г./. На следващо място, с разпоредбата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ /ДВ,бр.98 от 28.10.1997 г./ бяха обявени за нищожни всички разпореждания, извършени от страна на ТКЗС в полза на трети лица, при което приобретателите не могат да се позовават на придобивна давност, независимо от продължителността на упражняваната фактическа власт. Накрая, съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, изтеклаката придобивна давност за имоти, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, не се зачита-по отношение на тези имоти придобивна давност в полза на несобственика тече, само занапред-от влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ /обн.,ДВ,бр.107 от 18.11.1997 г./.

Като е приел, че придобивната давност в полза на наследодателите на ищците, респ. в полза на самите ищци е продължила да тече след отмяната на глава втора на ЗСГ /ДВ, бр.21 от 20.03.1990 г./ и че изтеклият след това давностен срок до 20.01.1998 г. се събира с този отпреди влизането на ЗСГ в сила, въззивният съд е нарушил материалния закон. Обжалваното решение е постановено при наличие на основание за отмяна по смисъла на чл.281, т.3, предл.първо ГПК, поради което следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което предявените претенции за установяване правото на собственост върху процесните имоти бъдат отхвърлени. Ответниците по касация следва да бъдат осъдени да заплатят на всеки от жалбоподателите по 240 /двеста и четиридесет/ лева или общо 480 /четиристотин и осемдесет/ лева разноски по делото за всички инстанции.

 

 

 

 

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

ОТМЕНЯВА решение № 674 от 19.12.2008 г. по гр.д. № 1091/2008 г. на Великотърновския окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. А. П. и А. Д. А. от гр. В. Т. , ул.”П” № 3-б срещу М. В. Б. от гр. Л., ул.”Г” № 21, иск за приемане за установено правото на собственост по наследяване от Д. А. П. , бивш жител на с. А., починал на 16.10.2000 г., върху недвижим имот в землището на с. А., представляващ нива от един декар в м.”П”, при граници:, път, В. Е. М. – от две страни, А. Д. К. и Т. А. П. , който имот съобразно плана на новообразуваните имоти за с. А. попада в нива /трайни насаждения/ в м.”П” с площ 1777 кв.м., пета категория, представляваща новообразуван имот № 1* по плана на новообразуваните имоти.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. М. П. от с. А. срещу М. В. Б. и С. В. Б. от гр. С., кв. „Н”, бл.244, вх. А, ет.8, иск за приемане за установено правото на собственост по наследство от Д. А. В. , бивш жител на с. А., починала на 24.12.1979 г., върху недвижим имот в землището на с. А., представляващ нива от около два декара в м.”П”, при граници: път, от две страни – В. Е. М. , А. Д. К. и Д. А. П. , който имот попада в нива /трайни насаждения / в м.”П”, с площ 1777 кв.м., пета категория, представляваща новообразуван имот № 1* и в част от нива /трайни насаждения/ в м.”П” с площ от 1777 кв.м., пета категория, представляваща новообразуван имот № 1* двете по плана на новообразуваните имоти за с. А..

 

ОСЪЖДА Н. А. П., А. Д. А. и Д. М. П., с посочени адреси, да заплатят на М. В. Б. и на С. В. Б. сумата 480 /четиристотин и осемдест/лева или по 240 /двеста и четиридесет/ лева на всеки от двамата ответници-разноски по делото.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: