3 РЕШЕНИЕ № 224 С.,30.05. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и единадесета година, в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 1410/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 3927 от 19.02.2010 г. на Г. Н. Л. чрез адвокат М. П. от АК [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 771 от 02.06.2009 г. по в. гр. д. № 211/2008 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която в сила е оставено решението от 22.02.2005 г., допълнено с решение от 22.06.2005 г. по гр. д. № 541/1997 г. на Варненския районен съд, с което е уважен иск по чл.108 ЗС и молителят е осъден да предаде на Ж. Г. Н. владението върху дворно място в землището на [населено място], м. ”С. Н.”, с площ 1160 кв. м., съставляващо ПИ 1842 по плана на 21-ви подрайон на града, ведно с находящата се в него сграда, насаждения и трайни подобрения и е оставено без уважение възражението му срещу ищцата за заплащане на сумата 30 000 лева, представляваща половината от увеличената стойност на дворното място. Молителят твърди, че са налице предпоставки за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като един от членовете на въззивния състав - съдия М. Х., е участвала и в съдебния състав при постановяване на решението от 08.12.2006 г. по гр. д. № 2147/2006 г. на Варненския окръжен съд в производство по чл. 332, ал. 2 ГПК /отм./. Налице е било основание съдията да си направи отвод съобразно чл. 13, изр. 2 вр. чл. 12, ал. 2, предл. 1 ГПК /отм./, а същевременно това е и ново обстоятелство от съществено значение за делото, което не е било известно на молителя при решаването му. При разглеждане на делото в съдебното заседание на 12.05.2011 г. молителят е представил копие от определение от 04.09.2000 г. по ч. гр. д. № 1180/2000 г. на Варненския окръжен съд, постановено от тричленен състав, в който е участвала мл. съдия М. Х.. С уточняваща молба от 18.03.2010 г. молителят е въвел довод, че определение № 1187 от 29.12.2009 г. по гр. д. № 1105/2009 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., с което в производство по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по в. гр. д. № 211/2008 г. на Варненския окръжен съд, е постановено от същия съдебен състав, постановил и определение № 284 от 01.07.2009 г. по ч. гр. д. № 153/2009 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о. Твърди, че основанието за отвод на съдебния състав е и обстоятелство за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответницата Ж. Г. Н. счита молбата за отмяна за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Решението, предмет на молбата за отмяна, е влязло в сила на 29.12.2009 г., когато с определение № 1187 от 29.12.2009 г. по гр. д. № 1105/2009 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., не е допуснато касационно обжалване. Молбата за отмяна е подадена на 19.02.2010 г. и е допустима. По същество молбата е неоснователна. Основанията за отмяна на влезли в сила решения са изброени изчерпателно в чл. 303, ал. 1, т.т. 1 - 7 ГПК и не могат да се прилагат разширително, защото въз основа на тях се посяга на силата на пресъдено нещо на съдебното решение. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Следва да се разкрие непълнота на фактическия или доказателствен материал, дължаща се на обективна /невиновна/ невъзможност да се установи истината по време на висящността на делото. Молбата за отмяна, предмет на настоящото производство, както и допълнителните молби, не съдържат твърдения за наличие на нови обстоятелства и не са придружени с документи, удостоверяващи такива обстоятелства. Молителят поддържа, че атакуваните съдебни актове са неправилни, тъй като изцяло противоречат на материалния закон и са постановени при съществени нарушения на процесуалните норми. Освен това твърди, че както въззивното решение, така и определението на Върховния касационен съд по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК, са постановени от незаконен състав, тъй като при наличие на основание за отвод на съдия от въззивния съд и на съдебния състав на касационната инстанция, съдиите не са се отстранили от разглеждането на делата. От изложеното следва, че молителят не се позовава на нови обстоятелства, нито представя документи относно факти, които да е твърдял по време на висящността на делото, но които да не са могли да бъдат доказани поради липса на такива документи. Молбата съдържа оплаквания за незаконност на съдебните състави, както и за нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, които не могат да бъдат проверявани в производството по чл. 303, ал. 1 ГПК, тъй като не попадат в никое от изчерпателно изброените основания за отмяна на влязло в сила решение. Съображенията на молителя за нарушаване от съдилищата на гражданските му права и свободи, защитени от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, също не обосновават основание за отмяна по някоя от хипотезите на чл. 303, ал. 1, т.т. 1-6 ГПК, а довод за наличие на решение на Европейския съд по правата на човека, съставляващо основание по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, не е въведен. В обобщение, като неоснователна молбата за отмяна следва да се остави без уважение. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответницата следва да се присъдят 100 лева разноски за производството по отмяна. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3927 от 19.02.2010 г. по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на Г. Н. Л., за отмяна на влязлото в сила решение № 771 от 02.06.2009 г. по в. гр. д. № 211/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което в сила е оставено решението от 22.02.2005 г., допълнено с решение от 22.06.2005 г. по гр. д. № 541/1997 г. на Варненския районен съд, и на определение № 1187 от 29.12.2009 г. по гр. д. № 1105/2009 г. на Върховния касационен съд на РБ, II-ро г. о. ОСЪЖДА Г. Н. Л. да заплати на Ж. Г. Н. 100 /сто лв./ лева разноски за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: