4 Р Е Ш Е Н И Е № 62 [населено място], 28.06.2017 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Кристияна Генковска при секретаря Петя Петрова, като изслуша докладваното от съдия Калчева т. д. № 298 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. П. Д., в качеството си на законен представител на Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., [населено място] срещу решение № 330/30.10.15г., постановено по в.т.д.№ 457/15г. от Пловдивския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 278/14.05.15г. по т.д.№ 738/14г. на Пловдивския окръжен съд в частта за признаване за установено по отношение на [фирма], [населено място], че касаторите притежават всеки от тях поотделно 41 броя поименни акции от капитала на дружеството и в частта за отмяна на основание чл.74 ТЗ на всички решения, взети от общото събрание на акционерите на [фирма] на 21.10.14г. и е прекратено производството по делото. Касаторите поддържат, че решението е неправилно поради нарушаване на материалния закон и молят за неговата отмяна. Ответникът оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба, констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са предявени искове с правно основание чл.71 и чл.74 ТЗ, като ищцата А. Д., като майка и законен представител на малолетните деца – касатори в настоящото производство, твърди, че децата са наследници по закон на баща си Б. Г. Н., който към датата на смъртта си – 14.05.14г. е притежавал 250 броя поименни акции от капитала на [фирма]. Наследодателят оставил още трима наследници по закон, като всички те приели наследството по опис и между тези шест лица е възникнала съсобственост върху акциите. На 21.10.14г. е проведено общо събрание на акционерите, на което не било възможно постигането на съгласие за начина на упражняване на правата на съсобствениците върху акциите и не било упълномощено лице по чл.177 ТЗ. Ищцата, като законен представител на малолетните си деца, не била допусната до участие в общото събрание. Съставът на апелативния съд е приел, че предявените искове за установяване на наследствените права на всяко от децата върху 41 броя поименни акции и евентуалният иск за отмяна на решенията на общото събрание на акционерите са недопустими. Изложени са съображения, че ищците не са активно легитимирани да предявят исковете за установяване на припадаща се част от притежаваните в съсобственост акции, тъй като в производството не участват като страни другите съсобственици и липсват твърдения и доказателства за ликвидиране на тази съсобственост по предвидените начини чрез доброволна делба и чрез иск за наследство. Въззивният съд е приел, че при предвидено в чл.177 ТЗ съвместно упражняване на правата върху неделимите акции, процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск по чл.71 ТЗ и по чл.74 ТЗ е исковете да бъдат предявени от всички лица с общи права върху тези акции, които лица имат процесуалното качество на задължителни необходими другари. Предявените искове само от част от необходимите другари са счетени за недопустими. С определение № 942/14.12.2016г. ВКС, І т.о. допусна касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по въпроса: „Налице ли е процесуална легитимация на част от сънаследниците на поименни акции за предявяване на иск за защита на членствените им права в акционерно дружество?” Становището на състава на ВКС произтича от следното: С определение № 88/15.02.16г. по ч.т.д.№ 2857/15г., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ т.о. е дал разрешение на аналогичен на поставения в настоящото производство правен въпрос. Даденият отговор е, че ищецът по иск с правно основание чл.71 ТЗ не е длъжен да докаже претендираните от него материални права, за да установи процесуалната си легитимация по иска, когато това е и поставеният въпрос по съществото на спора, както и че активна процесуална легитимация за предявяване на иск за защита на членствени права по реда на ТЗ може да е налице и когато ищецът е притежател на идеална част от акции. Съображенията на състава на ВКС са основани на строго личния характер на неимуществените права, произтичащи от притежанието на акциите, което изключва съвместното им упражняване, както и че поставянето на изискване за съвместна процесуална легитимация (задължително другарство) при предявяване на иска от всички съпритежатели фактически представлява лишаване от такава защита, особено, когато предметът на защитата включва неимуществените права. Настоящият състав на ВКС споделя изцяло съображенията и даденото разрешение в определение № 88/15.02.16г. по ч.т.д.№ 2857/15г. на ВКС, ІІ т.о., поради което отговорът на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване е: „Процесуална легитимация за предявяване на иск за защита на членствени права в акционерно дружество е налице и за част от сънаследниците на поименни акции, притежаващи идеални части от всяка акция.“. По същество на касационната жалба. С оглед на отговора на правния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК обжалваното въззивно решение, с което е прието, че предявените искове са недопустими, е неправилно и следва да се отмени. Искът за установяване на правата на ищците, предявен по реда на чл.71 ТЗ е допустим, както е допустим и евентуалният иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на акционерите. Изложените от ответника доводи в писмената защита относно делбата или разпределението на поименните акции, вписване в книгата на акционерите и уреждане на правата върху акции при съпритежаването им в идеални части вследствие наследяване, не следва да се обсъждат с оглед на предмета на касационното производство. Редът за „разпределение“ и другите коментирани въпроси са от значение за основателността на исковете, докато в случая с обжалвания въззивен акт е постановено прекратяване на производството по исковете за защита на членствени права, които касационната инстанция счита за допустими. На основание чл.293, ал.3 ГПК въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане на делото Пловдивският апелативен съд следва да се произнесе по предявените искове с решение по същество, както и на основание чл.294, ал.2 ГПК по разноските за водене на делото пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 330/30.10.15г., постановено по в.т.д.№ 457/15г. от Пловдивския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.