4 Р Е Ш Е Н И Е № 31 София, 05 март 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 януари, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Пламен Петков наказателно дело № 2071 / 2013 година На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1, т. 1-2 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъдения А. К. Я., за отмяна по реда на възобновяване на наказателни дела, на въззивно решение № 129 от 01. 10. 2013 год., постановено по ВНОХД № 538 / 2013 год. по описа на Окръжен съд – гр.Хасково. В искането, поддържано и в съдебно заседание, се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон изразяващо се в неправилна квалификация на извършеното деяние, излагат се доводи за погрешен доказателствен анализ и се поддържа становище, че наложеното наказание е следвало да бъде определено при условията на чл. 55 от НК и, че същото е явно несправедливо. Претендира се отмяната на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно, за упражняване правомощието на ВКС по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъдения Я. за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице, имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество обаче, искането е неоснователно. Това е така поради следните съображения: С присъда № 62 от 24. 07. 2013 год., постановена по НОХД № 650 / 2013 год. по описа на Районен съд – гр.Хасково, подс. Я. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 3, пр.2-ро във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, при първоночален „строг” режим на изтърпяване в затвор. На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил на Я. най-тежкото измежду наложените му по НОХД № 285 / 2011 год. по описа на Районен съд – гр.Свиленград и НОХД № 901 /2011 год. по описа на Районен съд – гр.Хасково, наказания, а именно – „лишаване от свобода” в размер на три години, което на основание чл. 68, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 4 от НК постановил, да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим, в затвор. Недоволен от постановената присъда останал осъдения който чрез защитника си обжалвал същата, с оплаквания за допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила и искане към въззивната инстанция, за упражняване на правомощието й по чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК и определяне на следващото му се наказание при условията на чл. 55 от НК. С атакуваното по реда на възобнояването въззивно решение № 129 от 01. 10. 2013 год. постановено по ВНОХД № 538 / 2013 год. по описа на Окръжен съд – гр.Хасково, първоинстанционната присъда била потвърдена. Касационният съд намира релевираните в искането на осъденото лице доводи за неоснователни, поради отсъствие на допуснати от въззивната инстанция, нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Това е така поради следните съображения: Въз основа на комплексната преценка на събрания по предвидения от закона процесуален ред доказателствен материал, както първоинстанционния съд, така и въззивната инстанция, законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършеното престъпление, по делото се установяват по категоричен и несъмнен начин. Този извод, е изграден на базата на различни, кореспондиращи си доказателствени източници. Възраженията на защитата, свързани с неправилното тълкуване, респективно, липсата, на достатъчно доказателства касателно авторството на деянието, не могат да бъдат споделени. По делото са налице в достатъчен обем доказателства, установени посредством гласни доказателствени средства /показанията на свид. Т. Д., И. Л., Ж. Д., М. Я., К. К. и др., включая и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК/, които в своята взаимовръзка, водят именно до изводите, достигнати от инстанционните съдилища. Тук следва да се посочи, че при сторения доказателствен анализ, нито районния съд, нито пък въззивната инстанция, са допуснали нарушения, на разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 от НПК, обстоятелство, обуславящо неоснователността на направеното в тази насока с искането, оплакване. Въззивният съд достатъчно аргументирано е отговорил на доводите на защитата на осъдения /наведени междувпрочем по същество и в искането за възобновяване/, като липсват допуснати каквито и да е било нарушения, на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Извършеното от осъдения Я. престъпление е било правилно квалифицирано, като са изложени много подробни доводи касателно елементите от обективната и субективната страна на престъпния състав. Поради и това, доводите на защитата за несъставомерност на деянието по чл. 325, ал. 3, пр.2-ро във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, се явяват неоснователни. Окръжен съд – [населено място], законосъобразно е извел всички съставомерни признаци въз основа на обективно установените непристойни действия на подсъдимия, включващи изключително висока степен на дързост и цинизъм както и съпротива срещу органи на властта – полицейските служители, свидетелите К. и Я.. Правната квалификация на деянието съответства на установените по делото факти, съобразена е с указанията дадени в Постановление № 2 от 29. 06. 1974 год. по н.д. № 4/74г., на Пленума на ВС и няма основание за преквалификация в по-леко наказуем състав на престъплението. Липсва и релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Определеният /при превес на смекчаващите наказателната отговорност на Я. обстоятелства/ размер на наложеното му наказание „лишаване от свобода”, съответства на всички факти от значение за тежестта на конкретното деяние, данните за личността на осъдения и целите по чл. 36 НК. При отсъствието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства /такива не са били и констатирани от инстанционните съдилища/, не са налице условия за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК. При определяне на общото най-тежко наказание по реда на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК и начина на неговото изпълнение, както и с приложението на хипотезата на чл. 68, ал. 1 от НК, също не е било допуснато нарушение на закона, поради и което, ВКС няма основание за намеса. С оглед отсъствието на допуснати съществени нарушения, които да оправдават възобновяване на делото, искането на осъдения Я., следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. К. Я., за отмяна по реда на възобновяване на наказателни дела, на въззивно решение № 129 от 01. 10. 2013 год., постановено по ВНОХД № 538 / 2013 год. по описа на Окръжен съд – гр.Хасково. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.