О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е       № 302   София,  11.06. 2010 год.       ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,  ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на девети юни две хиляди и десета година в състав:     Председател: Капка Юстиниянова Членове: Любка Богданова                   Светла Димитрова     като изслуша докладваното  от съдията                  Богданова           ч.гр.д. № 310 по описа  за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Й. И. П. А. от гр. С. срещу определение № 4* от 23.03.2010 г. по ч. гр. д. № 1545/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 29.01.2010 г. по гр.д. № 1097/2010 г. на Софийски районен съд, с което е върната молбата по чл.130, ал.3 СК и е прекратено производството, тъй като дружествените дялове не попадат в обхвата на посочената законова разпоредба. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК и е допустима. При проверка допустимостта на касационно обжалване, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. констатира следното: Обжалваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.2 ГПК и допустимостта на касационното обжалване е обусловена от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 ГПК. Жалбоподателката обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. На основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК счита, че частната жалба следва да бъде допусната до разглеждане по същество, като се отмени обжалваното определение. Поставеният в изложението правен въпрос е изброяването на имуществените права в чл.130, ал.3 СК примерно ли е или изчерпателно. За да прекрати производството по молбата на А. първоинстанционният съд е приел, че същата е недопустима, тъй като имущественото право на малолетното дете, чийто законен представител е жалбоподателката не е от кръга на изброените в чл.130, ал.3 СК, за разпореждането с което се изисква разрешение на районния съд. Този акт е потвърден от въззивния съд с обжалваното определение по съображения, че с цитираната норма изчерпателно са изброени обектите от имуществото на ненавършили пълнолетие лица, разпореждането с които изисква разрешение от районния съд. В случая с молбата по чл.130, ал.3 СК А. , действаща като майка и законен представител на М. А. е поискала от съда издаване на разрешение за разпореждане с дружествени дялове от имуществото на “А” ЕООД и “А” ООД, за които твърди, че са придобити от малолетното лице по наследствено правоприемство. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване. Поставеният в изложението правен въпрос е обусловил правните извода на съда за недопустимост на молбата по чл. 130, ал.3 СК. Режимът на разпоредителните действия с имуществото на детето въведен с СК от 2009 г. е балансиран на самостоятелни и контролирани от съда разпореждания. Въведен е критерий за ограничаване на самостоятелните разпореждания, като това е видът на имущественото право. Имуществените права за които е въведен разрешителен режим са посочите в чл.130, ал.3 СК. Според тази разпоредба забранени за самостоятелно извършване са разпоредителните сделки с недвижими вещи на детето, формалните сделки с движими вещи, с влоговете и сделките с ценните книжа. Сделките с тези права на детето трябва да бъдат извършвани само след получаване на разрешение от районния съд за всяко конкретно разпореждане. Анализът на съдържанието на чл.130, ал.3 СК показва, че имуществените права, за разпореждане с които се изисква разрешение от районния съд са изчерпателно изброени. Там дружествения дял на детето не е посочен. След като това имуществено право не е изрично предвидено и изброяването е изчерпателно, то следва да се приеме, че за разпореждането с него не се изисква разрешение от районният съд. Изброяването е изчерпателно и нормата на закона не може да се тълкува разширително, тъй като това противоречи на разпоредба на закона. При така приетият отговор на поставения въпрос настоящият съдебен състав по жалбата на А. намира следното: Правилно въззивният съд е приел, че за разпореждане с дружествен дял на детето не се изисква разрешение от районния съд, тъй като това имуществено право не е сред изчерпателно посочените в чл.130, ал.3 СК. Правото на наследяване на дружествен дял възниква при настъпване на юридическо събитие- смърт на съдружник. Притежаването на дялове по наследство обуславя единствено правото на наследника да получи равностойността на дяловете, т.е. право на вземане от имуществото на дружеството. За разпореждането с това имуществено право законодателят не е въвел ограничителен режим. По тези съображения съдът в настоящия състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.   О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4* от 23.03.2010 г. по ч. гр. д. № 1545/2010 г. на Софийски градски съд. ПОТВЪРЖДАВА определение № 4* от 23.03.2010 г. по ч. гр. д. № 1545/2010 г. на Софийски градски съд. Определението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: