Р Е Ш Е Н И Е   № 782   София, 05.07.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 25 май две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА   ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА                                       БОНКА ДЕЧЕВА   при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 946 /2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 1108 от 05.10.2009г. по касационна жалба на С. С. Ш. е допуснато касационно обжалване на решение № 77 от 20.03.2009г., постановено по гр.д. № 899/2008г.на Сливенски окръжен съд, в частта с която е отменено решение № 973/17.11.2008г. по гр.д. № 547/2007г. на РС-Сливен и вместо това е отхвърлен иска, по чл. 109 от ЗС, предявен от касатора да бъде осъден Х. А. Х. да преустанови неправомерните си действия, с които пречи С. С. Ш. да упражнява пълноценно правото си на собственост върху поземлен имот, находящ се в гр. С. с идентификационен № 6* по кадастралната карта на града, като затвори вратата на гаража си от към имота му и премахне навлизащите в имота му стреха с около 0,40 л.м. и да плати деловодни разноски за разликата над 150 лв. до 283 лв. В останалата част, с която РС е постановил ответника да преустанови преминаването през имота на ищеца и разполагане на строителни отпадъци в него и да отведе оттичането на водите от разположената на имотната граница в своя имот, решението е оставено в сила от въззивния съд и е влязло в сила.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – 109 от ЗС и допуснати съществени процесуални нарушения, защото съдът отказва да прецени доводите му пред възивната инстанция относно това с какво пречи стрехата на съседа, навлизаща над неговия имот с 0,40 л. м. Ответникът по касация Х. А. Х. не взема становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Сливенски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че имота, собственост на ищеца с идентификационен № 6* отстои на север от имота на ответника №.555.21. По протежение на общата им граница има стреха на стара постройка, която навлиза с 0,40 м. в имота на ищеца. Съдът е приел, че действително от стрехите, поради това, че покривните води не са уловени добре в улуци, пръска вода, която води до корозия на монтирания гараж в имота на ищеца, но тъй като сама по себе си стрехата не пречела на ищеца, претенцията за премахването й е отхвърлена. Прието е, че за първи път не може пред възивната инстанция да се навежда довод, че тази стреха би пречела и при евентуално застрояване на имота. По отношение на претенцията за затваряне на вратата, разположена на северната стена на гаража на ответника, която с едното си крило е към улица тупик, а с другото към имота на ищеца, е прието от въззивния съд, че, действително ако излиза лек автомобил от този гараж преминава през част от имота на ищеца, но тъй като е уважена претенцията ответникът да не преминава през имота, е прието, че затварянето на вратата е без значение за упражняване правата на ищеца, а би довела само до финансови разходи за ответника. По делото е установено, че с акт № 2 от 19.01.2004г. е узаконен втори гараж в имота на ответника, разположен в северозападната част на имота. Със строително разрешение № 100 от 16.03.2004г. е разрешено избиването на отвор с размери 2,60 х 2,00 м. и монтиране на метална врата на тази стена на гаража. От СТЕ се установява, че с 1,60 л.м. вратата навлиза в имота на ищеца. Правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване са “кога едно неправомерно състояние в един имот засяга пълноценното упражняване на правото на собственост в съседния имот”, както и съществения процесуален въпрос “когато е налице твърдение за навлизане на стреха над съседен имот, необходимо ли е в исковата молба да се уточнява допълнително с какво това състояние пречи на собственика на съседния имот и може ли пред въззивната инстанция да се посочват нови пречки, съставляват ли те нови основания на иска по чл. 109 от ЗС.” Негаторният иск е средство за правна защита от всяко пряко, или косвено неоснователно действие, или създадено състояние имащо вредно отражение върху имота и създаващи пречки на собственика да упражнява пълноценно правото си на собственост. С исковата молба ищецът е твърдял, че начина, по който е ситуиран гаража на ответника и му е поставена метална врата с размери 2,60 широка и 2 м. висока, му пречи да си огради имота. Неправилно въззивният съд е приел, че с преустановяване на преминаването е преустановено и смущаването на правото на собственост на ищеца. Частта от имота му от 6 кв.м. не е отчуждена за улица след отмяна на заповед № РД-15-1750/01.11.2006г. на кмета на Община С. с влязло в сила решение по адм.д. № 376/2006г. на Сливенски ОС. Ищецът, като собственик на основание договор за дарение, оформено с н.а. 31.т.VІІІ/25.11.2005г. има право да огради имота си. Ако го направи обаче, ответникът няма да може да отваря едното крило на вратата си, или ако го прави, ще влиза директно в неговия имот. Съществуването на врата на вътрешната регулационна линия между два имота може да има само по волята и на двете страни, каквото по спора липсва. Затова искането за затваряне на тази част от вратата е адекватно и цели създаване на условия за ограждане имота на ищеца, т.е. за упражняване правото му на собственост в пълния му обем. Обстоятелството, че той не е обжалвал строителното разрешение не е пречка за предявяване на негаторен иск за затваряне на тази врата, тъй като тя вече е направена и атакуването само на строителното разрешение не би му осигурило ефикасна защита. Към момента на изграждането й, ищецът все още е бил в спор за собственост на признатия му имот и не е могъл да се легитимира като жалбоподател в административното производство по обжалване на строителното разрешение.. В обстоятелствената част на исковата молба, касаторът не е заявил като фактическо основание на иска си по чл. 109 от ЗС това, че стрехата, попадаща над собствения му парцел ****редставлява и пречка за евентуално бъдещо застрояване. Отчетено е, че стичащите се по нея дъждовни води, не са уловени добре в улуци и наводняват местото му. Пред въззивната инстанция, във възражението по вазъвната жалба, касаторът е обосновал искането си за премахване на стрехата и поради това, че би пречела за евентуално застрояване. За първи път пред възивната инстанция, ищецът може да уточни иска си по чл. 109 от ЗС, като посочи изчерпателно с какво неоснователното действие му пречи да упражнява правото си на собственост, защото тази инстанция е такава по същество, а с постановеното решение ще се преклудира възможността в отделен процес да предяви същия иск, като посочи друга пречка за упражняване на правото на собственост, до която води същото неоснователно действие. Като е отхвърлил иска за премахване на стрехата, приемайки, че уточнението представлява предявяване на ново основание на негаторния иск, въззивния съд е постановил неправилно решение, защото не е обсъдил всички наведени доводи от ищеца. Следва да се отчете, че фактът на попадане на стрехата на сградата, изградена на регулационната линия над имота на ищеца с 0,40 м. напред е достатъчно основание да се приеме че е налице пречка за упражняване правото на ползване в пълен обем. Собственикът на терена е собственик и на пространството над него и навлизането в това пространство на стрехата на съседа само по себе си съставлява достатъчно основание да се приеме, че е налице неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС, пречещо на собственика, което той не е длъжен да търпи независимо от това дали ще застроява имота си и как. Това е навлизане в чужд имот без съгласието на собственика му и винаги съставлява неоснователно действие, освен ако той не е дал изрично съгласие за това. По изложените съображения, в обжалваната част решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила и следва да се отмени. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, спорът следва да се реши по същество, като се уважи искът по чл. 109 от ЗС и в отхвърлената му част, като осъди ответника да затвори гаражната врата от към двора на ищеца и да премахне стрехата навлизаща с 0,40 л.м. над неговия имот. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 77 от 20.03.2009г., постановено по гр.д. № 899/2008г.на Сливенски окръжен съд, в частта с която е отменено решение № 973/17.11.2008г. по гр.д. № 547/2007г. на РС-Сливен и вместо това е отхвърлен иска, по чл. 109 от ЗС, предявен от С. С. Ш. да бъде осъден Х. А. Х. да преустанови неправомерните си действия, с които му пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост върху поземлен имот, находящ се в гр. С. с идентификационен № 6* по кадастралната карта на града, като затвори вратата на гаража си от към имота му и премахне навлизащите в имота му стреха с около 0,40 л.м. и вместо това постановява: ОСЪЖДА Х. А. Х. ЕГН-4110025780 да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на С. С. Ш. ЕГН-4203095848 да упражнява пълноценно правото си на собственост върху поземлен имот, находящ се в гр. С. с идентификационен № 6* по кадастралната карта на града, като затвори вратата на гаража, разположен в северозападната част в собствения си имот идентификатор № 6*1от към имота на ищеца и премахне навлизащите в имота му стреха на старата жилищна сграда с около 0,40 л.м. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: