1 4 Р Е Ш Е Н И Е № 2 СОФИЯ, 22.04.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ц. гражданско дело № 326/2018 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 5981 от 17.08.2017 г. по гр.д. № 16066/2016 г. на Софийски градски съд е потвърдено решението на Софийски районен съд от 13.10.2016 г. по гр.д. № 58703/2014 г., с което са отхвърлени предявените от Р. С. Д. против Столична община и Държавата установителни искове за собственост на недвижим имот - дворно място с площ 450 кв.м, находящо се в [населено място], [улица], представляващ имот с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място], с графична площ от 362 кв.м, а по действащия регулационен план на [населено място], м. „М. п.”, одобрен през 1997 г. - част от УПИ ...., ...., заедно с построената в него жилищна сграда на площ 30 кв.м, и е уважен предявеният от Столична община против Р. Д. насрещен положителен установителен иск за собственост на този имот. С определение № 448 от 02.07.2018 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса как следва да бъде доказан фактът, че „имотът няма друг собственик” по смисъла на чл. 6, ал.2 ЗС в редакция ДВ бр. 92/1951 г. Жалбоподателката Р. Д. С. чрез своя процесуален представител адв. М. поддържа релевираните в касационната жалба доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Поддържа, че в съставения през 1966 г. Акт за държавна собственост, на който се е позовал въззивния съд, приемайки, че неговата доказателствена сила не е опровергана, са посочени две взаимно изключващи се основания за придобиване на правото на собственост от държавата - „стар общински имот” и чл. 6 ЗС. В писмен отговор на касационната жалба Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, действащ чрез областния управител на област София като пълномощник, е изразила становище, че въззивното решение е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е направил извод, че ищцата не е придобила правото на собственост върху процесния имот - дворно място и сгради, на основание придобивна давност, тъй като имотът през 1966 г. е бил актуван като държавна собственост, а през 1997 г. за него е съставен Акт за частна общинска собственост, поради което по отношение на него този придобивен способ е неприложим с оглед разпоредбата на чл. 86 ЗС и § 1 от ПЗР на ЗИДЗС, независимо от периода на упражняваното владение. Приел е, че доказателствената сила на съставените актове за държавна, съответно за общинска собственост, не е опровергана, тъй като по делото не е установено както към 1966 г., така и към 1997 г. имотът да е бил с установен собственик. Като допълнителен аргумент е посочил и това, че спорният имот попада в УПИ- ...., ...., съгласно регулационен план, одобрен през 1997 г., и до 01.01.2001 г. за него е важала забраната на чл. 59 ЗТСУ/ отм./ за придобиване по давност на реална част от парцел. В представеното с касационната жалба решение по гр.д. № 321 от 14.10.2011 г. по гр.д. № 1167/2010 г. на ВКС, І г.о. е прието, че съгласно чл. 6, ал.2 от ЗС в първоначалната му редакция /ДВ бр. 92/1951 г./ държавата става собственик на имотите, които придобива по силата на законите, а така също и на имотите, които нямат друг собственик. С чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС в първоначалната му редакция ДВ бр. 44/1996 г./ общинска собственост стават и "недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен". Тъй като общината не може да докаже отрицателния факт, че даден имот не е имал друг собственик към момента на актуването, в тежест на този, който оспорва констатациите в акта за държавна, респективно за общинска собственост, е да установи, че към момента на актуването имотът е имал собственик. Ако успее да докаже това, имотът не се придобива от държавата, респективно от общината, и за него не действа забраната за придобиване по давност, установена с нормата на чл. 86 от ЗС във всичките й редакции и не се прилага § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е отклонил от тази практика. По делото е установено, че с АДС № 1656/5080/ от 01.11.1966 г. е актуван за държавен терен с площ около 11 550 кв.м при граници: [улица]№ ...., ...., .... и .... вкл., ул. ”....”, [улица]и ул. ”....”, отчасти застроен, с отбелязване, че се касае за „стар общински имот, издирен въз основа на заповед от 16.09.1966 г. на ИК на СГН”. Графично теренът в описаните граници е изобразен на гърба на акта, като са нанесени и граници на отделните имоти, които попадат в него. Назначената по делото съдебно - техническа експертиза е дала заключение, че спорния имот попада в границите на актувания за държавен терен, но не е посочила с кой от означените на гърба на акта имоти е идентичен. Вещото лице е дало заключение, че като негов собственик в разписен лист към плана от 1990 г. е записано лицето М. М. Н., и е изразило предположение, че най- вероятно тогава спорният имот е бил отделен от друг по- голям имот по кадастрален план от 1957 г. Заключението е непълно, тъй като не изследва и не изяснява кадастралния и регулационен статут на имота по предходните планове, в частност по този от 1956 г., и записванията в разписния лист към тях. Съдът е следвало да констатира това и да постави допълнителни задачи на експерта, свързани с тези обстоятелства, тъй като същите са от съществено значение за изхода на спора. Констатацията, че един имот няма друг собственик и като такъв се придобива от държавата на основание чл. 6, ал.2 ЗС, се основава на проверка на данните за собствеността, извлечени от кадастралните планове и разписните списъци към тях, както и от данъчните книги. В подадената от Р. Д. въззивна жалба е заявено оплакване за необоснованост на извода на първоинстанционния съд, че са били налице предпоставките на чл. 6, ал.2 ЗС за придобиване на собствеността върху процесния имот от държавата поради противоречието му със заключението на съдебно- техническата експертиза. С оглед на това и съгласно разясненията, дадени в т.3 на ТР № 1 от 09. 12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е бил длъжен служебно да назначи допълнителна съдебно- техническа експертиза, и без да е заявено изрично искане за събиране на това доказателство. Като не е сторил това, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до необоснованост на фактическите и правните му изводи по спора. По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане съдът следва да назначи допълнителна съдебно- техническа експертиза на разноски на жалбоподателката Р. Д., като постави задача на вещото лице да проследи кадастралния и регулационен статут на процесния имот по предходните планове. При новото разглеждане въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС, съгласно чл. 294, ал.2 ГПК. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 5981 от 17.08.2017 г. по гр.д. № 16066/2016 г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: