3 решение по гр.д.№ 214 по описа за 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 19 [населено място], 24.01..2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 214 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1420 от 13.11.2009 г. на Варненския окръжен съд по в.гр.д.№ 592 от 2008 г., с което е оставено в сила решение № 3697 от 21.12.2007 г. по гр.д.№ 1579 от 2006 г. на Варненския районен съд в частта да уважаване на предявения от Б. П. Т. и П. П. Р. срещу [фирма] иск правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху следния недвижим имот: реална част от ПИ № 289 по кадастралния план на З.-[населено място] с площ от 2500 кв.м. при граници: бул.”А. И. Курчатов” и от две страни останалата част от ПИ № 289, ведно с изградените в имота сгради, представляващи магазини № № 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, аптека с № 19 и част от магазин № 3 с площ от 44 кв.м. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Пълномощникът на ответниците Б. П. Т. и П. П. Р. оспорва жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, като взе предвид становищата на страните по наведените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ответник по делото/ , в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по чл.108 от ЗС, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 924 от 22.10.2010 г. на ВКС, Първо г.о. по настоящото дело. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /какво следва да се разбира под „започнало фактическо строителство” по смисъла на чл.2 от ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, З. и ЗС- дали строителство за мероприятието, за което е бил отчужден и отреден имота или всяко друго строителство за обществени мероприятия/ настоящият състав на ВКС счита следното: Целта на ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, З. и ЗС е да се възстанови собствеността върху онези отчуждени за държавни нужди и благоустройствени мероприятия имоти, върху които към датата на влизане в сила на този закон не е осъществено благоустройствено мероприятие. С оглед на тази обща цел, разпоредбата на чл.2 от закона следва да се тълкува в смисъл, че се възстановява правото на собственост само върху онези незастроени имоти, отчуждени по реда на някои от посочените в чл.1, ал.1 от закона благоустройствени закони, върху които към датата на влизане в сила на реституционния закон не е започнало фактическо строителство в изпълнение на благоустройственото мероприятие, за което незастроеният при отчуждаването имот е бил отчужден, или в изпълнение на друго благоустройствено мероприятие, за което имотът е бил преотреден или за което е било дадено строително разрешение. Същият извод се налага и при систематичното тълкуване на тази разпоредба с разпоредбите на чл.1, ал.1 от закона: не може да се приеме, че възприетото в разпоредбата на чл.1, ал.1 от закона изискване да е започнало именно мероприятието, за което имотът е отчужден, следва да се прилага и в хипотезата на чл.2 от закона, тъй като тези две норми разглеждат две коренно различни хипотези на реституция /чл.1- реституцията на отчуждени застроени имоти, чл.2- реституцията на отчуждени незастроени имоти/, които настъпват по административен ред, но при наличието на различни материалноправни предпоставки /чл.1, ал.1- когато сградите съществуват към деня на влизане на закона в сила и мероприятието, за което е отчужден имотът, фактически не е започнало, а чл.2- когато върху отчуждения като незастроен имот все още не е започнало фактическо строителство/. С оглед на това разрешение на поставения по делото правен въпрос, обжалваното решение, в което е прието, че процесният имот е бил законосъобразно възстановен на ищците, тъй като към датата на влизане в сила на ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ , З. и ЗС върху него не е започнало строителство именно за мероприятието, за което имотът е бил отчужден- за ДТП „Т.” / е неправилно и следва да се отмени. На основание чл.293, ал.3 от ГПК решението следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: допускане и приемане на съдебно-техническа експертиза със задача след като извърши проверка в общината и при ответника, да даде заключение: 1. Съществували ли са и какви постройки в процесния имот към датата на влизане в сила на ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, З. и ЗС, 2. Имало ли е издадени разрешения за строеж на тези постройки от преди влизане в сила на реституционния закон и ако е имало на чие име- на държавно предприятие или физическо лице, 3. Какъв е бил характера и предназначението на тези постройки към датата на изграждането им /гаражи, складове, цехове, автомивки, бензиностанции или други/, 4. Кога и въз основа на какво строително разрешение е изградена масивната сграда на Автокомбинат- Варна, част с площ от 4,5 кв.м. от която заема спорния имот, 5. По генералния план от 1974 г. включва ли се процесния имот в имота, предоставен за терен за автогаражна площадка на ДСО „Търговия на едро”, ОТП „Хранителни стоки”, 5. По генералния план от 1980 г. включва ли се процесния имот като част от предоставения на Автокомбинат- Варна имот за КТП, бензиностанция, гаражен двор, паркинги и автомивка, 6. Какви кадастрални и регулационни планове са действали за местността, в която се намира процесния имот и по кои от тях процесният имот и масивната сграда на Автокомбинат- Варна са били заснети като един общ парцел. При решаването на спора по същество следва да се вземе предвид, че в хипотезата на реституция по чл.2 от ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, З. и ЗС без значение за възстановяване на собствеността е обстоятелството, дали останалата незастроена част от имота може да се обособи като самостоятелен парцел или не- ако отчужденият незастроен имот е засегнат от законно разрешено строителство в изпълнение на благоустройствено обществено мероприятие, дори това строителство да засяга само малка част от имота, целият имот не може да се възстанови на бившите му собственици на основание чл.2 от горепосочения закон. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1420 от 13.11.2009 г. на Варненския окръжен съд по в.гр.д.№ 592 от 2008 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.