6 Р Е Ш Е Н И Е № 376 София, 26.10. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 689/2011 година Производството е по чл.307 ал.2 във връзка с чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Образувано е по молба на В. К. В. за отмяна на влязлото в сила решение № 324 от 15.03.2010г.на ОС Варна, постановено по в.гр. дело № 2072/2009г., не допуснато до касационно обжалване с определение №67 от 26.01.2010г. на ВКС,ІІ ГО, по гр.д.№884/10г. С това решение е отменено решение от 23.07.2009г. по гр.д.№9123/2007г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на П. А. Я., Т. А. З., С. П. С., З. Х. Я., Т. С. Г., К. А. С. и Х. С. Х. срещу В. К. В. за признаване за установено, че ответникът не е собственик на част от ПНИ №2179 с площ от 454 кв.м., заключена между точки АБВГДЕ на скицата на техническата експертиза. По реда на чл.208,ал.1 ГПК /отм./ е прието за установено, че ответникът не е собственик на посочената реална част от имота. В останалата част, с която е отхвърлен искът за останалата част от имот ПНИ № 2179, първоинстанционното решение е оставено в сила. Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – наличие на нови доказателства - Констативен акт от 8.04.1989година на Общински народен съвет "Ч." относно осъществено незаконно строителство на приземен етаж с площ от 28 кв.м., 9 кв.м. допълнителен тавански етаж , както и баня-тоалет със застроена площ 13.20 кв.м., построени въз основа на позволителен билет № 677/2.07.1965г. за разрешено строителство от 12 кв.м. приземен етаж; Инвестиционен проект относно архитектурна част във фаза-работна, за постройка, изготвен декември 1890 година; Билет за строеж №677/2.07.1965 година ведно със съгласуван архитектурен проект от 2.07.1965 година; Разписен лист -стр.5, като значение за делото имат позиции 483,484 и 485 ;Разписен лист относно новообразуваните имоти към 1987г., като за делото значение имат позиции 719 и 721; Скица-извлечение относно състоянието на имота към 1987 година с нанесено завършено строителство на сгради . Тези нови доказателства според молителя са от съществено значение за спора и поради това съставляват основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответниците по молбата за отмяна – П. А. Я., Т. А. З., С. П. С., З. Х. Я., Т. С. Г., К. А. С. и Х. С. Х.,чрез адвокат С. са депозирали отговор по смисъла на чл.306 ал.3 ГПК, с който считат молбата за отмяна за недопустима като просрочена и молят да бъде оставена без разглеждане. Настоящият състав на ВКС, първо отделение, гражданска колегия, като взе предвид доводите на страната, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 307 и сл. ГПК, намира: Молбата за отмяна, постъпила в канцеларията на РС Варна на 09.05.2011год. Предвид твърдението на молителя, че датата, на която са му връчени новите доказателства, е 28.04.2011г. и предвид липсата на категорични данни по делото за момента на узнаване от молителя на тези нови доказателства, следва да се приеме за подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Горното, наред с обстоятелството, че същата е заявена от надлежно конституирана страна в процеса, имаща правен интерес от предприетото процесуално действие, обосновават правен извод за процесуалната й допустимост. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания. В случая касаторът се позовава на новооткрити писмени доказателства: Констативен акт от 8.04.1989година на Общински народен съвет "Ч." относно осъществено незаконно строителство на приземен етаж с площ от 28 кв.м., 9 кв.м. допълнителен тавански етаж , както и баня-тоалет със застроена площ 13.20 кв.м., построени въз основа на позволителен билет № 677/2.07.1965г. за разрешено строителство от 12 кв.м. приземен етаж; Инвестиционен проект относно архитектурна част във фаза-работна, за постройка, изготвен декември 1890 година; Билет за строеж №677/2.07.1965 година ведно със съгласуван архитектурен проект от 2.07.1965 година; Разписен лист -стр.5, като значение за делото имат позиции 483,484 и 485 ;Разписен лист относно новообразуваните имоти към 1987г., като за делото значение имат позиции 719 и 721; Скица-извлечение относно състоянието на имота към 1987 година с нанесено завършено строителство на сгради. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В процесния случай въззивният съд е приел, че с решение на ПК, постановено след изменението на ЗСПЗЗ /ДВ, бр.68 от 30.07.1999г./, с което е въведено двуфазно реституционно производство, е признато на ищците като наследници на Х. Х. правото на възстановяване собствеността върху имот – лозе от 6 603 кв.м., находящо се в терен по §4 на В., м.”Б. ч.”, съставляващо имоти № 2383 и № 2384 по КП”А. м.”. С оглед решението на ПК и при липса на издадена заповед по §4к, ал.7 ЗСПЗЗ за ищците е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. От заключението на техническата експертиза въззивният съд е приел наличие на частична идентичност - припокриване на възстановения по ПК имот с процесната реална част от имот № 2179 по ПНИ на с.о.”А. м.” като тази реална част попада в границите на имот № 2384, съгласно скицата на вещото лице. Въззивният съд е приел за установена замяна по протокол от 05.02.1964г. на комисия по ЗТПС на имоти, притежавани от К. В. – наследодател на касатора, с недвижим имот от 800 кв.м., находящ се в м.”Б. чешма”, но за недоказано твърдяното от ответника основание за придобиване право на собственост, поради застрояване и правни сделки, валидирани по реда на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ. Същите съображения са споделени и от състава на ВКС, разгледал касационна жалба срещу решението на въззивния съд. В случая с представените с молбата по чл.303 доказателства молителят цели да установи твърдението си, застъпено в процеса, че имотът е бил застроен преди 01.03.1991г. В тази връзка с тези доказателства не се разкриват нови обстоятелства по смисъла на закона. Доказателствата нямат и характеристиката на "ново писмено доказателство". Представените с молбата за отмяна Разписен лист -стр.5;Разписен лист относно новообразуваните имоти към 1987г и Скица-извлечение относно състоянието на имота към 1987 година с нанесено завършено строителство на сгради са приети като доказателство от инстанциите по същество и обсъдени както от вещото лице по назначената в производството експертиза, така и от съдебния състав на въззивната инстанция. Следва да се има предвид и това, че необсъждането на дадени доказателства или това, че съдът не им е отдал правно значение за изхода на спора, са въпроси, свързани с обосноваността на решението и преценката дали са допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила, но те са могли да се проверят само при редовния инстанционен контрол, който ВКС е осъществил по отношение решението на въззивния съд. По отношение на останалите представени с молбата писмени доказателства, настоящият състав намира, че и те нямат характеристиката на "ново писмено доказателство" по смисъла на закона. На първо място по делото липсват данни и такива не са ангажирани от молителя досежно това , кога и по какъв начин молителят се е снабдил с тях. Липсват доказателства и за това непредставянето им пред инстанциите по същество да се дължи не на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната, а на друга причина. За молителя не е съществувала пречка да се снабди с подобни доказателства по време на висящността на процеса. След като по делото още след завеждането му в становището си по иска ответникът е поддържал основание за придобиване право на собственост, поради застрояване и правни сделки, валидирани по реда на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ, то е очевидно, че при проявена добра грижа по водене на процеса е могъл да се снабди с тези доказателства своевременно и да ги представи по време на разглеждане на делото. Способът за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК визира само хипотези на невиновна невъзможност за представяне на доказателства и е недопустимо да бъде използван от страните за поправяне на пропуски от небрежно водене на процеса. За пълнота на изложението следва да се посочи и това, че тези доказателства не променят изводите на инстанцията по същество, тъй като са само индиция за предприети действия по застрояване на имот, но не установяват нито, че това застрояване е започнало именно в процесния недвижим имот, нито че е извършено до влизане в сила на закона - 01.03.1991г. По тези съображения ангажираните пред настоящата инстанция доказателства не обосновават отмяна на влязлото в сила решение. Въз основа на горното не се установява наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. К. В. за отмяна на влязлото в сила решение № 324 от 15.03.2010г.на ОС Варна, постановено по в.гр. дело № 2072/2009г., не допуснато до касационно обжалване с определение №67 от 26.01.2010г. на ВКС,ІІ ГО, по гр.д.№884/10г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: Освен това в хода на процеса, при наличието на тези данни, ответникът не е изградил и противопоставил никакво свое възражение конкретно с оглед на сегашното твърдение, че сметките по регулация за тази част от 147 кв. м. не са уредени, така че заявяването му за първи път с молбата за отмяна е недопустимо.