Р Е Ш Е Н И Е № 166 гр. София, 05 май 2023 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МИХОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурор ИЛИЯН ТОЧЕВ , изслуша докладваното от съдията Каракашева дело № 262/2023 година и съобрази следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на осъдения П. Д. М. чрез неговия упълномощен защитник – адв. К. К. за възобновяване на ЧНД № 1802/2010 г. по описа на Районен съд– Стара Загора. В искането за възобновяване на осъденото лице са изложени доводи, че съдебното производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1, пр. 1 от НПК протекло задочно без осъдения да е уведомяван за него по какъвто и да е начин, което е злепоставило правото му на лично участие в процеса и пълноценно осъществяване правото му на защита. Към ВКС е отправено искане за отмяна на влязлото в сила определение и връщане на делото на РС- Стара Загора за ново разглеждане. В съдебно заседание на ВКС осъденият П. Д. М. и неговият защитник поддържат искането за възобновяване по съображенията, подробно изложени в същото.Адв.К. излага допълнителни аргументи във връзка с момента на узнаване от осъденото лице за постановения спрямо него съдебен акт, чието възобновяване се претендира. Представителят на ВКП дава становище, че искането за възобновяване е основателно.Изразява становище, че съдебното производство пред РС -Стара Загора е протекло неприсъствено за осъдения М., като последният не е уведомяван за него.По тези съображения счита, че са налице основанията, визирани в чл.423, ал.1 от НПК, обосноваващи удовлетворяване на искането, инициирало настоящото производство. Осъденият М., в последната си дума, моли делото да се възобнови. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делата, намери за установено следното: С определение №48 от 18.01.2011г., постановено по ЧНД №1802/2010г. РС –Стара Загора е групирал на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК наказанията, наложени на осъдения П. Д. М. с присъди по НОХД №1502/2007г. и по НОХД № 1946/2008г. и двете по описа на РС- Стара Загора, и му е наложил едно общо наказание – лишаване от свобода за срок от седем години, търпимо при първоначален „строг“ режим, а на основание чл.23, ал.2 и ал.3 от НК към така наложеното общо наказание присъединил наказанията „обществено порицание“ и „глоба“ в размер на 10 000лв. Така постановеното определение не е било предмет на въззивна проверка.След влизането му в сила на 03.02.2011г., същото е било изпратено по реда на чл.416, ал.2 от НПК на прокурор от РП-Стара Загора за изпълнение, който го е препратил по делегация на прокурор от РП-Казанлък.По причина, че осъденият не е бил намерен на известните по делото адреси, компетентният прокурор е уведомил РС-Стара Загора, че наложеното с цитирания съдебен акт наказание не може да бъде приведено в изпълнение, като е посочил още, че осъденият е бил обявен за ОДИ с телеграма №19031/2008г. на ГД „КП“-гр.София, което до този момент е било безуспешно.Спрямо осъденото лице е била издадена ЕЗА на 21.12.2012г. на основание постъпилата в РП-Казанлък информация, че искателят пребивава на територията на Република Франция.На 11.10.2022г. осъденият П. М. е бил задържан на територията на Република България /с.Зелено дърво/ от служители на РУ Габрово и на същата дата е бил приведен в Затвора -гр.Стара Загора за изпълнение на наложеното му наказание с Определение №48 от 18.01.2011г., постановено по ЧНД №1802/2010г. на РС –Стара Загора от седем години лишаване от свобода. В искането за възобновяване, с което е сезиран ВКС, молителят е изтъкнал, че до момента на задържането му не е имал знание за водени срещу него наказателни производства, включително и за това, по което същите са били групирани и му е било наложено едно общо наказание.Узнал е за последното от затворническата администрация, а след поискана информация от ОП-Стара Загора за основанието за задържането му е получил уведомление №4928/27.10.2022г., връчено му на 09.11.2022г. Именно от последното узнал за постановеното от РС-Стара Загора определение за кумулиране на наказанията, наложени му с влезли в сила присъди, както и за това, че са провеждани и приключили наказателни производства срещу него, по които са постановени присъдите, предмет на кумулацията. Изложеното в предходния абцаз очертава искането като допустимо.На първо място, същото е подадено от процесуално -легитимирано лице по отношение на определение, попадащо в кръга на актовете по чл.341 ал.1 от НПК.На следващо място -с оглед изискването на чл. 423, ал. 1 от НПК, шестмесечният срок за подаване на искането за възобновяване от задочно осъден започва да тече „от узнаване на влязлата в сила присъда или от фактическото предаване от друга държава на Република България“, като в настоящия случай е приложима първата измежду двете цитирани алтернативи.В този смисъл, преклузивният срок е спазен, тъй като осъденият е узнал за постановения от РС-Стара Загора съдебен акт при задържането му на 11.10.2022г., а сезиращият касационната инстанция документ (с вх. № на ВКС 3252 от 24.03.2023 г.) е постъпил в РС-Стара Загора на 06.02.2023 г., видно от положения щемпел с отразен вх. № 260245, чрез който съд е администриран по компетентност до ВКС. При разглеждането му по същество ВКС намери същото и за ОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: От материалите по делото се установява, че съдебното производство по ЧНД № 1802/2010 г. по описа на РС-Стара Загора е било образувано на 12.11.2010 г. по искане на прокурор при РП-Стара Загора за групиране на наложени на осъдения М. наказания. В рамките на производството са били проведени две съдебни заседания- на 07.12.2010 г. и на 18.01.2011 г., като във второто е било постановено определението за кумулация. И за двете заседания осъденият М. е бил нередовно призован.Призовката, изпратена до адреса му на местоживеене в [населено място] е върната в цялост с отразяване, че от месец август 2007г. искателят не живее на територията на селото, а баща му отказва да получи съдебните книжа, тъй като няма връзка със сина си.Осъденият е призован и на другия известен по делото адрес, находящ се в [населено място], като призовката е върната в цялост с отбелязването, че М. не живее на този адрес, а апартамента е продаден.При тези данни, съобразявайки и информацията, съобщена от представителя на държавното обвинение, относно това, че М. е бил обявен за ОДИ с телеграма №19031/2008г. на ГД „КП“-гр.София, както и обстоятелството, че до този момент издирвателните мероприятия не са дали положителен резултат, решаващият съдебен състав е приел, че са били изчерпани процесуалните възможности за издирване и призоваване на осъдения и е разгледал делото при хипотезата на чл.269 ал.3 т.1 от НПК, с участието на служебен защитник, назначен на П. М.. Делото е приключило в същото съдебно заседание, с постановяването на посоченото по-горе определение. В принципен план, разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК не ангажира съда с безусловно задължение за възобновяване на наказателното производство, проведено при условията на чл. 269 от НПК, по който ред е протекло и това, чието възобновяване се претендира. Във всички случаи се изследват и преценяват предпоставките, визирани в чл. 423, ал. 1 от НПК, при наличието на които се уважава искането на задочно осъденото лице. Наказателното производство се възобновява, само ако причината за неприсъственото разглеждане и решаване на делото не се корени в процесуалното поведение на самия искател.С други думи казано, само ако не са налице предвидените изключения на недобросъвестно поведение на осъдения – укриване или неявяване пред съда без уважителна причина – би имало основание да се приеме, че правото на подсъдимия лично да участва в процеса е накърнено. В настоящия случай няма данни неучастието на осъдения М. в производството пред РС-Стара Загора по ЧНД № 1802/2010 г. да се дължи на негово некоректно поведение, което да бъде окачествено като укриване по конкретното дело, чието възобновяване се иска. Липсват каквито и да е доказателства отсъствието на осъдения при провеждането му да е било преднамерено ориентирано към отклоняване именно от производството по кумулация.Точно обратното, налице са категорични данни, че осъденият М. не е знаел за воденото срещу него производство по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК и не е участвал в него, като това незнание не се дължи на причини, свързани с недобросъвестно процесуално поведение. Винаги, когато лицето не е знаело за провеждането на наказателно преследване срещу него и причините за това незнание не са свързани с некоректно процесуално поведение, правото му на лично участие в процеса се явява накърнено и има за своя последица възобновяване на наказателното дело на основание чл.423 ал.1 от НПК, с която разпоредба всъщност законодателят е отговорил нормативно на изискванията на чл. 6, т. 3, б. „а” от ЕКПЧОС за справедлив процес. По изложените съображения ВКС прие, че искането на осъдения П. М. за възобновяване на наказателното производство по ЧНД №1802/2010г. по описа на РС –Стара Загора на основание чл. 423, ал. 1 от НПК следва да бъде уважено, а постановеното по него определение за групиране на наказанията, наложени на М. с влезли в сила присъди да бъде отменено. При този изход на делото касационният съд счита, че не следва да се произнася по искането за спиране на изпълнението на определението за кумулация, отправено на основание чл.423, ал.2 от НПК. Относно приложението на чл. 423, ал. 4 от НПК настоящият съдебен състав намери, че не следва да вземе по отношение на осъдения М. мярка за неотклонение. Настоящото производство се отнася до възобновяване на НЧД с предмет налагане на общо наказание по съвкупност от влезли в сила присъди. В тези хипотези не стои въпросът за определяне на мярка за неотклонение, тъй като осъденото лице се задържа в местата за лишаване от свобода на основание изпълнението на наложено наказание лишаване от свобода с окончателни съдебни актове, които не са предмет на процедурата по възобновяването . Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1, т.1, във вр. с чл.423, ал.1 от НПК, ВКС, I НО, Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА ЧНД № 1802/2010 г. по описа на РС-Стара Загора. ОТМЕНЯ определение № 48 от 18.01.2011 г., постановено по ЧНД № 1802/2010 г. по описа на РС-Стара Загора София, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Копие от решението да се изпрати на отдел „Съдебен и изпълнение на наказанията“ при ВКП за сведение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: