Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * индивидуализация на недвижим имот * нередовност на исковата молба * правомощия на въззивната инстанция * реституция


Р Е Ш Е Н И Е

№ 11

С., 01.02.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№166 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Х. Г., В. Д. Г., М. С. Г. и К. С. Г. срещу решение от 01.11.10г. по гр.д.№251/10г. на Монтанския окръжен съд.
Жалбоподателите поддържат, че делото е останало неизяснено от фактическа страна поради бездействие от страна на съда, който не изпълнил задълженията си по чл.7, чл.10 и чл.145 от ГПК. Развиват подробни доводи в подкрепа на тезата си, че предявеният от тях иск за собственост е основателен.
Ответниците в производството - държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министерство на земеделието и храните не вземат становище по жалбата.
С определение №871 от 29.09.2011г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса допустимо ли е въззивно решение по иск за собственост, постановено по нередовна искова молба, в която не са посочени сегашните граници на имотите, които се претендират на основание настъпила реституция по силата на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ.
По този въпрос настоящият състав приема следното:
Ищецът е длъжен да индивидуализира спорното материално право в исковата си молба чрез основанието и петитума на предявения иск. Когато предмет на спора е правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, ищецът трябва да посочи всички негови индивидуализиращи белези – вид, местонахождение, граници, площ, номер по действащия кадастрален и регулационен план или друг вид план, а когато за населеното място има влязла в сила кадастрална карта – идентификатора на имота. В исковата молба следва да се посочат актуалните индивидуализиращи белези на имота, а ако той не е нанесен в действащата кадастрална карта или кадастрален план /например в хипотеза на възстановяване на имот по силата на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ/, към исковата молба следва да бъде представена комбинирана скица, която да илюстрира местоположението на възстановения имот спрямо действащия план, или най-малкото - скица по предходен план, която може да бъде съпоставена с действащия и да се определят границите на спорния имот спрямо действащия план. Само тогава има яснота по предмета на делото и съдът може да се произнесе по предявения иск. В случай, че местонахождението на спорния имот не е определено по този начин, исковата молба е нередовна и съдът е длъжен да я остави без движение със съответните указания. Когато първоинстанционният съд не е изпълнил това свое задължение и постанови решение по нередовна искова молба, въззивният съд е длъжен да остави исковата молба без движение, да даде указания и само ако те бъдат изпълнени, да разгледа спора по същество. В този смисъл е задължителната практика - т.4 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС. Неизпълнението на това изискване води до недопустимост на въззивното решение.
По съществото на касационната жалба:
С обжалваното решение състав на Монтанския окръжен съд е потвърдил решението от 08.06.10г. по гр.д.№385/08г. на Монтанския районен съд, с което са били отхвърлени предявените от Е. Х. Г., В. Д. Г., М. С. Г. и К. С. Г. срещу държавата искове по чл.108 от ЗС - за установяване на собствеността и предаване на владението върху 444,467/2886,148 ид.части от ниви, ливади, пасбища и гори, подробно описани в нот.акт №62, т.2, рег.№3548, дело №321/1932г. и възпроизведени в диспозитива на решението със същите индивидуализиращи белези.
Въззивният съд е приел, че спорните имоти са били собственост на наследодателя Г. Клисурски. Те са били отнети след смъртта му с Указ №40 на Регентите на България, /ДВ бр.278 от 28.11.1945г./ за изграждане по спешност на завод за добитък в северозападна България – мероприятие, което не е било реализирано. Няма данни да е било изплатено обезщетение за отнемането на имотите. Втората съпруга на един от синовете на Г. Клисурски – М. К., е завещала след смъртта му цялото си имущество на своята сестра В. Г., чиито наследници по закон са ищците.
От правна страна е прието, че за да докажат твърденията си за настъпила реституция по силата на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, ищците е следвало да установят точното местоположение на претендираните имоти към настоящия момент, тъй като реституцията настъпва до размера на отнетите имоти, доколкото те реално съществуват. Въпреки допуснатата експертиза, не се установява къде точно попадат в картата на възстановената собственост описаните в исковата молба имоти. Затова не е доказана и една от предпоставките на реституцията – имотите да съществуват реално до размерите, в които са отнети. Това обуславя и отхвърлянето на ревандикационния иск.
Решението е недопустимо.
Местоположението и границите на спорните имоти спрямо действащия план е следвало да бъдат посочени в исковата молба и в приложената към нея скица. Това е изискване за редовност на исковата молба. В случая това изискване не е спазено. Районният съд е дал ход на делото по същество, без да изясни кой е спорният имот. Въззивният съд от своя страна не е изпълнил задължението си да остави исковата молба без движение и да поиска от ищеца да индивидуализира процесните имоти, като посочи сегашните им граници по действащите кадастрални планове и карти. Вместо това той е отхвърлил иска по съображения за неизясненост на предмета на делото. Такива съображения не могат да се излагат в решението по същество, с което съдът следва да даде друг отговор – на кого принадлежи спорното материално право. При неяснота по въпроса кой е спорният имот, съдът е длъжен да върне исковата молба, а не да се произнася по същество и да създава сила на пресъдено нещо с решението си. Като е нарушил тези правила, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Делото следва да се върне на въззивиня съд с указания да изпълни процедурата по чл.129 от ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решението от 01.11.10г. по гр.д.№251/10г. на Монтанския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за изпълнение на процедурата по чл.129 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: