О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50046 гр. София, 22.06.2023 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2636 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от Софийска градска прокуратура, срещу определение № 3354/15.10.2019г. по ч. гр. д. № 4886/2019 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение №5117/01.10.2019 г. по т. д. № 1947/2019 г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото. В частната касационна жалба се твърди, че атакуваното определение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, в подкрепа на което се излагат подробни съображения. Моли се въззивното определение да бъде отменено и делото да се върне на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението за допускане на касационно обжалване се поставя въпросът относно допустимостта на конститутивния иск по чл. 155, т. 3 ТЗ при смърт на физическото лице – едноличен собственик на капитала и управител на ЕООД, когато повече от 3 месеца в ТРРЮЛНЦ няма вписан нов управител, като се обосновава наличието на допълнителните селективни критерии за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустим. За да потвърди първоинстанционното определение, съставът на въззивния съд е приел, че градският съд е бил сезиран с иск по чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на „Флора 2009“ ЕООД, предвид настъпилата на 12.08.2016 г. смърт на управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството, както и с оглед липсата на разпоредба в учредителния акт за продължаване дейността на дружеството и липса на изявление на наследниците на починалото физическо лице, че желаят да продължат дейността на търговското дружество. Посочил е, че в случая е приложима нормата на чл. 157, ал. 1 ТЗ, стояща извън очертаните общи хипотези за ООД в чл. 154 ТЗ и чл. 155 ТЗ. Позовавайки се на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 73 от 21.06.2019 г. по т. д. № 2413/2018 г. на ВКС, I т. о., е споделил мотивите на първата инстанция, че липсва правен интерес от предявяване на конститутивния иск по чл. 155, т. 3 ТЗ, предвид прекратяване на дружеството по силата на закона на основание чл. 157, ал. 1 ТЗ и доколкото е недопустимо повторно прекратяване на вече прекратено ЕООД. С оглед мотивите на въззивния съд, поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос е от значение за изхода на спора, като с определение № 564/23.21.2019г. производството по делото е спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на тълкувателно дело № 1/2020 г. по описа на ОСТК на ВКС. Тълкувателното дело е приключило с постановяване на Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г., поради което производството следва да бъде възобновено.а да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, настоящият състав съобрази следното: По поставения в тълкувателното решение въпрос № 1 „По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?“ е прието, че в тази хипотеза на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ, т. е. – по иск на прокурора. Разрешението е мотивирано с това, че разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ТЗ относно момента и/или реда за прекратяване на ЕООД при смърт на едноличния собственик на капитала не трябва да се тълкува сама по себе си и изолирано, а в максимално съответствие със законовата регламентация, уреждаща ликвидацията на дружеството и отразяването на тези обстоятелства в ТРРЮЛНЦ. С оглед горното и предвид посочените в чл. 157, ал. 1 ТЗ отрицателни условия за прекратяване на ЕООД е изведен извод, че смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки – да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството. Липсата на изявление в посочения смисъл води до състояние на висящност и очакване, което е пречка предвиденото в разпоредбата на чл. 157 ТЗ прекратително основание да прояви действието си. Следователно в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл. 157, ал. 1 предл. последно ТЗ дружеството не може да се счита за прекратено. След като дружеството не се прекратява с обективния факт на смъртта на едноличния собственик на капитала, едновременно и негов управител, остава открит пътят за прекратяването му от съда по реда на чл. 155, т. 3 вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ – по иск на прокурора, поради това, че в течение на три месеца дружеството няма вписан управител. Разпоредбата на чл. 155, т. 3 ТЗ е приложима и без да се тълкува разширително, доколкото смъртта на управителя на ЕООД, лишаваща дружеството от дееспособност, е идентична по правни последици с липсата на вписан в регистъра управител. Причините, поради които дружеството е без управител (дали същото има волеобразуващ орган, който бездейства, или няма такъв), са без значение за основанието на иска. Производството за прекратяване на дружеството по съдебен ред не застрашава упражняването на правата на наследниците, които искат да продължат дейността на дружеството по смисъла на чл. 157, ал. 1 ТЗ. На първо място, искът по чл. 155, т. 3 ТЗ подлежи на отхвърляне, ако до приключване на устните състезания пред инстанциите по същество наследниците конституират органи на дружеството и впишат нов управител. На следващо място, наследниците могат да се ползват и от изрично предвидената в закона възможност за продължаване на дейността на вече прекратеното дружество в производството по ликвидация, съгласно правилото на чл. 274, ал. 1, изр. последно ТЗ. С оглед на така дадения от ОСТК на ВКС отговор на значимия за изхода на делото процесуалноправен въпрос, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в т. 1 от горецитираното Тълкувателно решение, следва да се приеме за наличен и допълнителният селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. първо ГПК. Доколкото във въззивното определение е прието, че в настоящата хипотеза липсва правен интерес от предявяване на конститутивния иск по чл. 155, т. 3 ТЗ предвид настъпилото прекратяване на дружеството по силата на закона, същото се явява неправилно и следва да бъде отменено, ведно с потвърденото с него определение на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск, като делото следва да се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. т. д. № 2636/2019 г. по описа на ВКС, I т. о. ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3354/15.10.2019г. по ч. гр. д. № 4886/2019 г. по описа на Апелативен съд – София. ОТМЕНЯ определение № 3354/15.10.2019г. по ч. гр. д. № 4886/2019 г. по описа на Апелативен съд – София и потвърденото с него определение №5117/01.10.2019 г. по т. д. № 1947/2019 г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото. ВРЪЩА делото на Софийски градки съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск с правна квалификация чл. 155, т. 3 ТЗ. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: