Р Е Ш Е Н И Е № 419 гр. София, 29.11.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:1. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1219 по описа за 2013 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. Б. Г. против решение № 60 от 25.04.2013 г. по в.н.о.х.д. № 317/ 2012 г. на Варненски апелативен съд, с искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на оправдателна присъда. Касаторът се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК и поддържа, че не може да носи наказателна отговорност за подписали и подадени от друг справки-декларации, поради което е невинен, а присъдата и потвърдителното решение на въззивната инстанция почиват на предположения. В съдебно заседание подсъдимият не взема становище. Неговият защитник адвокат И. Б. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и пледира за нейното отхвърляне. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 92 от 25.09.2012 г. по н.о.х.д. № 1552/ 2011 г. Варненският окръжен съд признал подсъдимия М. Б. Г. за виновен в това, че в периода 14.08.2002 г. – 12.02.2003 г. в гр.Пр., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител на [фирма], като извършител и посредством подсъдимата М. Д. Д., избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС в размер на 342 166 лв, като потвърдил неистина в подадени пред ДП П., при ТДД Варна справки декларации с №№ 301647/ 14.08.2002 г., 302151/ 14.11.2002 г. и 300272/ 12.02.2003 г., поради което и на основание чл. 257, ал. 1 (отм), във вр. с чл. 255, ал. 1 (отм), във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от две години лишаване от свобода при първоначален общ режим и глоба в размер на 5 000 лв. Окръжният съд привел в изпълнение, на основание чл. 68 ал. 1 от НК, наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия по н.о.х.д. № 69/ 2001 г., по описа на Районен съд – Поморие, и определил първоначален общ режим за изтърпяването му, а в тежест на подсъдимия възложил разноските по делото. Подсъдимият М. Б. Г. бил оправдан за разликата до 1 175 604,99 лв., повдигната в обвинение, деянието да е извършено в съучастие с оправданата подсъдима М. Д. Д., да е извършил престъплението за времето от 13.02.2003 г. – 15.09.2003 г., както и предмет на престъпление да са 5 бр. справки декларации с №№ 301951/ 14.10.2002 г., 302344/ 14.12.2002 г., 300187/ 14.01.2003 г., 300600/ 14.03.2003 г. и 300821/ 14.04.2003 г. Със същата присъда подсъдимата М. Д. Д. е призната за невинна и оправдана по обвинението по чл. 257, ал. 1 (отм.), във вр. с чл. 255, ал. 1 (отм) , във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. С решение № 60 от 25.04.2013 г. по в.н.о.х.д. № 317/ 2012 г. Варненският апелативен съд изменил присъдата, като заменил определения общ режим за изпълнение на наказанието от две години лишаване от свобода на подсъдимия Г. на първоначален строг режим за изтърпяване в затвор. В останалата част потвърдил първоинстанционния съдебен акт. Касационната жалба на подсъдимия М. Б. Г. е неоснователна. Въззивният съд е извършил самостоятелен и обективен анализ на събраните и проверени по делото доказателства, който съвпада с изводите на първоинстанционния съд. С необходимото внимание са обсъдени приобщените по реда на чл. 371, т. 1 от НПК свидетелски показания, както и лично възприетите от окръжния съд обяснения на подсъдимите Г. и Д., показанията на свидетелите М. П.-В., В. Д., Мерал Х., К. Г., С. С., М. К. и К. Н., експертните заключения (включително и новоназначените от съда тройна почеркова експертиза и допълнителна счетоводно-икономическа експертиза) и писмените документи. Доказателствените средства са възприети според точния им смисъл, без изопачаване на съдържащите се в тях факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. Въззивният съд отново е подложил на критична оценка и съпоставка обясненията на подсъдимата Д. относно начина на изготвяне на справки-декларации № 302151 от 14.11.2002 г. и № 300272 от 12.02.2003 г. в период, когато управител на дружеството е бил подсъдимият Г. и злоупотребата с пълномощно на нейно име със сгрешени данни от личната й карта, за което упълномощаване подсъдимата не е била известена. С. доказателствен анализ е позволил на съдилищата да изведат надеждни изводи за липсата на реална търговска дейност на управляваното от подсъд. М. Г. дружество и представянето на неверни справки-декларации с цел избягване на плащането на данъчни задължения в особено големи размери. По този начин ръководеното от подсъдимия Г. дружество неправомерно се е обогатило чрез връщане на добавената стойност от фиктивните сделки. Данъчните периоди, за които са подадени горните справки-декларации (оспорени от касатора), не са били декларирани с други справки-декларации, каквото задължение тежи върху подсъдимия в качеството му на управител на данъчно задълженото дружество. Поведението му разкрива прекия умисъл към престъплението и знанието на дееца, че въвлича подсъдимата Д. в прилаганата от него престъпна схема. Действията на подсъдимия Г. законосъобразно са квалифицирани като престъпни по чл. 257, ал. 1 (отм), във вр. с 255, ал. 1 (отм), във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и материалният закон е приложен правилно. Не е допуснато посоченото от касатора процесуално нарушение и присъдата не почива на предположения. В касационната жалба не се съдържа довод за явна несправедливост на наложеното наказание, поради което съдът не разполага с правомощия да преценява продължителността на процеса при непредявено правно основание. Варненският апелативен съд неправилно е потвърдил присъдата в частта, с която е определен първоначален общ режим за изпълнение на приведеното по чл. 68 от НК наказание, след като е разполагал със законово разрешение да промени режима в строг. Поради липсата на надлежен протест касационната инстанция не може да поправи така допуснатата грешка. Не са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, посочени в касационната жалба, за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на подсъдимия М. Б. Г.. Атакуваният съдебен акт следва да бъда оставен в сила. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 60 от 25.04.2013 г. по в.н.о.х.д. № 317/ 2012 г. на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.2.