Р Е Ш Е Н И Е № 200/2017 г. София, 02.01.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Светлана Калинова Членове: Гълъбина Генчева Емилия Донкова при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 350/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 420 от 07.07.2017 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 473 от 17.10.2016 г. по в. гр. д. № 261/2016 г. на Смолянския окръжен съд в частта, с която са уважени предявените от М. Р. И. и И. Р. И. срещу М. М. Д. и Е. А. Д. отрицателни установителни искове по отношение на имот с кад. № 002816 по картата на землището на [населено място], както и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на н. а. № 127/18.05.2015 г. в частта за този имот. Касаторите искат обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК. С определение № 135/07.07.2017 г. на основание чл.213 ГПК ч. гр. д. № 349/2017 г. е присъединено за общо разглеждане с гр. д. № 350/2017 г. Същото е образувано по частна жалба на М. М. Д. и Е. А. Д. срещу определението по чл.248 ГПК на въззивния съд, с което е допълнено решението в частта му за разноските, като жалбоподателите са осъдени да заплатят на М. Р. И. и И. Р. И. сумата 101 лв., представляваща разноски по компенсация. Ответниците по касация, чрез процесуалния си представител, считат, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос за приложението на разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, а именно: длъжен ли е съдът да обсъди поотделно и съвкупно всички събрани по делото доказателства и да изложи мотиви защо едни възприема, а други не. На така поставения процесуално правен въпрос следва да се даде следният отговор: Съдът е длъжен да прецени всички допустими и относими доказателства, и то съвкупно /в тяхната взаимна връзка и зависимост/. В трайно установената практика на ВКС се приема, че в мотивите на решението съдът трябва да обсъди доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, също и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решаване на спора по същество. В цитирания смисъл са решение № 166/15.07.2013 г. по гр. д. № 1285/2012 г., трето г. о.; решение № 210/15.08.2014 г. по гр. д. № 6605/2013 г. на четвърто г. о. и решение № 60/05.06.2013 г. по гр. д. № 546/2012 г. на четвърто г. о., постановени в производство по чл.290 ГПК, които настоящият състав възприема. С обжалваното въззивно решение първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която са уважени предявените от М. Р. И. и И. Р. И. отрицателни установителни искове за собственост на нива с площ от 300 кв. м., съставляваща имот с кад. № 002816 по картата на землището на [населено място], и нотариален акт № 127/18.05.2015 г. е отменен в частта, с която М. М. Д. е признат за собственик на същия имот на основание давностно владение. С влязлата в сила част на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от М. Р. И. и И. Р. И. отрицателни установителни искове за признаване на установено, че М. М. Д. и Е. А. Д. не са собственици на нива с площ от 5 214 кв. м., съставляваща имот с кад. № 002813 по картата на землището на [населено място], както и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 127/18.05.2015 г. в частта, с която М. М. Д. е признат за собственик на същия имот на основание давностно владение. Висящността на делото пред въззивната инстанция е пренесена по спора относно имот с кад. № 002816 по картата на землището на [населено място]. За да намери отрицателният установителен иск за този имот за основателен, въззивният съд изложил съображения, че не е установено упражняването на фактическа власт от ответниците в установения от закона период от време, както и че единствено в заключението на допълнителната техническа експертиза е посочено, че процесният имот е ограден и се полза от същите. По касационната жалба: По делото е установена следната фактическа обстановка: Видно от договор за дарение на недвижим имот, сключен на 18.04.1997 г. с нотариален акт № 205, т.2, н. д. № 819, Т. В. Т., В. Д. Д., М. Д. С. и Р. Д. И. /наследници на Т. Д. И./ са прехвърлили на М. М. Д. и А. А. Т. правото на собственост върху нива от 3,600 дка и върху пасище от 0,600 дка в местността «Д.», при описани граници. Ищците са низходящи на Р. Д. И. – син на общия наследодател. С решение № 48/22.07.1997 г. на Поземлена комисия – С. е възстановено правото на собственост в полза на наследниците на Т. Д. И. в стари реални граници върху нива от 8,408 дка, съставляваща имот № 002091 по картата на землището на [населено място]. Описаният имот е разделен на имоти с № № 002813 и имот № 002816 /процесният/. Видно от нотариално заверени декларации, изходящи от бившите собственици на възстановения по ЗСПЗЗ имот, в същите се съдържа извънсъдебно признание за действителните отношения между страните по повод прехвърляне на собствеността на имот № 002091. Две от тези декларации са подписани преди завеждане на делото и са предназначени за снабдяване на ответниците с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Третата декларация, изходяща от майката на ищците, е подписана при висящността на делото и е във връзка с направеното от нея оттегляне на исковата молба. От събраните гласни доказателства може да се направи обосновано заключение, че от момента на сключване на договора за дарение ответниците са започнали да упражняват фактическа власт с намерение за своене и по отношение на процесния имот. Свидетелката В. Д. възпроизвежда в показанията си факта, че е разрешила на ответника Д. да засипе южната част от дарения имот, която е била необработваема и да засее картофи. Този факт се установява и от свидетелските показания на Т. Т.. В показанията си свидетелите Д. и М. посочват, че ответниците са стопанисвали имота в периода от 1997 г., както и към настоящия момент. Същите не са виждали ищците в него. Въз основа на събраните гласни доказателства, обсъдени в съвкупност с писмените доказателства, може да се направи заключение, че ответниците са завладяли и необработваемите площи от север и юг на дарения имот. Следва да се посочи, че когато имотът е изцяло чужд, не е необходимо да се демонстрира промяна в намерението за своене по отношение на собственика, тъй като от момента на установяването й фактическата власт има характеристиките на владение, а не на държане /в този смисъл е решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр. д. № 342 от 2011 г. на ВКС, второ г. о., постановено в производство по чл.290 ГПК/. Правото на собственост на ответниците върху имот № 002816 по картата на землището на [населено място] е удостоверено с констативен нотариален акт № 127/08.05.2015 г., с който те са признати за собственици на основание давностно владение /б. «б» от същия/. При издаването на акта са били представени описаните по-горе декларации. Обжалваното решение е неправилно, тъй като по отношение на процесния имот въззивният съд не е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани писмени и гласни доказателства, както е направил по отношение на имот № 002813, за който решението е влязло в сила. По отношение на този имот обосновано е приел, че ищците не са опровергали констатациите в цитирания по-горе нотариален акт; ответниците са установили фактическа власт върху целия имот и са го завладели за себе си, като още от самото начало тя е имала характеристиките на владение. В настоящата хипотеза принадлежността на правото на собственост в полза на ответниците и върху имот № 002816 следва да се приеме за установена въз основа на обсъдените доказателства. Гласните доказателства, в съвкупност с констативния нотариален акт по чл.587 ГПК, който се ползва с легитимиращо действие за принадлежността на правото на собственост /ТР № 11 от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС/, обосновават извод за съществуването на право на собственост в полза на ответниците. Владелческите действия като елемент от придобивната давност трябва да съдържат всички признаци на владението – фактическата власт трябва да се упражнява постоянно, спокойно, явно и несъмнително с намерение да се свои вещта /решение № 503 от 02.05.2012 г. по гр. д. № 83 от 2011 г. на първо г. о. на ВКС/. В конкретния случай осъществяваното от ответниците владение отговаря на горните изисквания, като същото е продължило повече от десет години. Ищците не са осъществявали никакви действия върху процесния имот. Доказан е и субективният признак на владението – установява се, че ответниците са държали имота като че ли те са собственици. Това заключение следва от събраните гласни доказателства, установяващи манифестирано намерение за своене. С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че като е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която са уважени предявените от М. Р. И. и И. Р. И. срещу М. М. Д. и Е. А. Д. отрицателни установителни искове по отношение на имот с кад. № 002816 по картата на землището на [населено място], както и искането по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 127/18.05.2015 г. за този имот, въззивният съд е постановил неправилно решение. То следва да се отмени при касационното отменително основание по чл.281, т.3 ГПК - необоснованост на фактическите и правни изводи относно основателността на отрицателните установителни искове за този имот, а оттам - и до нарушение на материалния закон. Направените в този смисъл оплаквания в касационната жалба на ответниците са основателни. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл.293, ал.2 ГПК. Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира предявените искове за имот № 002816 за неоснователни, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в описаната част и вместо него се постанови ново по същество, с което същите да бъдат отхвърлени. По частната касационна жалба. С оглед изхода на делото по касационната жалба на отмяна подлежи и постановеното определение от 14.12.2016 г. по реда на чл.248 ГПК, с което касаторите са осъдени да заплатят на ответниците по касация направените разноски в размер на 101 лв. съобразно отхвърлената част от жалбата им. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на касаторите следва да се присъдят разноските за водене на делото, които за всички инстанции възлизат на сума в общ размер от 1 417 лв. /962 лв. – за двете инстанции и 455 лв. за касационното производство/. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 473 от 17.10.2016 г. по в. гр. д. № 261/2016 г. на Смолянския окръжен съд в ЧАСТТА, с която са уважени предявените от М. Р. И. и И. Р. И. срещу М. М. Д. и Е. А. Д. отрицателни установителни искове по отношение на имот с № 002816 по картата на землището на [населено място], както и искането по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 127/18.05.2015 г. в частта за този имот, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Р. И. и И. Р. И. срещу М. М. Д. и Е. А. Д. отрицателни установителни искове по отношение на имот № 002816 по картата на землището на [населено място], съставляващ нива с площ от 300 кв. м., десета категория, при граници: имот № 002814-наследници на Т. И. и имот № 002733 – полски път на [община], както и искането по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 127/18.05.2015 г. в частта за този имот. ОТМЕНЯ определение от 14.12.2016 г. по в. гр. д. № 261/2016 г. на Смолянския окръжен съд, с което по реда на чл.248 ГПК е допълнено решението в частта му за разноските. ОСЪЖДА М. Р. И. и И. Р. И. да заплатят на М. М. Д. и Е. А. Д. разноски за водене на делото в общ размер на 1 417 лв. /хиляда четиристотин и седемнадесет/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.