Р Е Ш Е Н И Е № 206 София, 21.12.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при секретаря Милена Миланова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2948 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303 ал.1 т.1 предл.2-ро ГПК. Постъпила е молба от Й. В. Г. и Е. А. Г. чрез адвокат Е. А. за отмяна на влязло в сила решение от 24.06.2010 г. по гр.д. № 3483/2005 г. на Софийски градски съд, І отд., 4 състав /СГС/. Молбата за отмяна е с правно основание чл.303 ал.1 т.1 предл.2-ро ГПК. Молителите искат отмяна на постановеното от СГС решение с оглед междувременно постановено решение на ВКС по т.д. № 214/2012 г. от 27.02.2013 г. по същия казус – относно същия деликвент, управлявания от него лек автомобил, причиненото ПТП, при което е загинала тяхната дъщеря. С решението на СГС, чиято отмяна се иска, исковете им са отхвърлени, а в последвалото решение на ВКС е дадено тълкуване на разпоредбата на чл.55 ал.1 ЗЗД, което според молителите е от значение и за отговорността на Гаранционния фонд /ГФ/, срещу който са техните претенции. Искат отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане по изложени в молбата съображения. Ответниците по молбата: ГФ оспорва молбата по съображения в писмен отговор, а [фирма] не взима становище. Върховният касационен съд, ТК, първо отделение намира, че молбата по чл.303 ал.1 т.1 предл.2-ро ГПК от 23.05.2013 г. – документ за предаване на пратката, съдържаща молбата, е подадена в 3-месечния срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК, считано от датата на постановяване, която е и дата на влизане в сила на представеното решение на ВКС по т.д. № 214/2012 г. – 27.02.2013 г. и е процесуално допустима. Молбата по същество е неоснователна, поради следните съображения: С решението на СГС от 24.06.2010 г., чиято отмяна се иска, са отхвърлени предявени искове на Й. В. Г. и Е. А. Г. срещу ГФ и [фирма] за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им – Р. Е. Б., починала при ПТП на 15.11.2002 г., причинено от К. С. Д., осъден по н.о.х.д. № 949 от Кюстендилски окръжен съд за престъпление по чл.343 ал.1 б.”в” НК. С решение на Софийски апелативен съд /САС/ № 172/30.01.2011 г. по гр.д. № 814/2010 г., влязло в сила, отхвърлителното решение на СГС е оставено в сила с оглед доказателствата за наличие на застрахователна полица по риска „Гражданска отговорност” за увреждащото МПС, поради което не може да се ангажира отговорността на ГФ по чл.88 ал.1 т.1 б.”б” ЗЗ /отм./ и изтекла погасителна давност за ангажиране отговорността на застрахователя [фирма] /чл.110 ЗЗД вр. чл.407 ал.1 ТЗ /отм./. В молбата за отмяна се сочи, видно е и от данните по делото, че решението на СГС, чиято отмяна се иска, е постановено след първоначално уважително решение на СГС по искове на Й. В. Г. и Е. А. Г. срещу ГФ. Това уважително решение е отменено по чл.303 ал.1 ГПК и делото е върнато за ново разглеждане от СГС, при което е постановено отхвърлително решение по искове на Й. В. Г. и Е. А. Г. срещу ГФ и новоконституиран ответник - [фирма]. С междувременно постановено решение на ВКС, ТК, ІІ ТО от 27.02.2013 г. по реда на чл.290 ГПК – приложено с молбата, след отмяна решение на Окръжен съд Кюстендил по гр.д. № 539/2011 г., са отхвърлени исковете на ГФ срещу Е. Д. Б. и Д. Е. Д. по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД за сумата 30000 лв., заплатена без основание по посочена щета, както и мораторна лихва. Тези обезщетения са изплатени по щета, образувана при ГФ във връзка със същото ПТП, причинено от К. С. Д.. Отмяната по реда на чл. чл.303 ал.1 т.1 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения е самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброени в чл.303 ГПК причини. Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. В настоящия случай, основание за исканата отмяна по чл.303 ал.1 т.1 предл.2-ро ГПК е решение на ВКС, постановено по друго дело, между страни и на правно основание, различни от тези по настоящото дело, поради което не е налице ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за настоящото дело. Вярно е, че се касае за същото ПТП, причинено от К. С. Д., но по настоящото дело пред СГС са били предявени искове от Й. В. Г. и Е. А. Г. срещу ГФ и [фирма] на основания съответно по чл.88 ал.1 т.1 б.”б” ЗЗ /отм./ и чл.407 ал.1 ТЗ /отм./, докато по решението от 27.02.2013 г. на ВКС ищец е ГФ по иск по чл.55 ал.1 ЗЗД, а ответници – Е. Д. Б. и Д. Е. Д.. Не е налице и хипотезата на чл.303 ал.1 т.4 ГПК с оглед разликата в страните и основанията на разрешаване споровете по различните дела. Обстоятелството, че е поискан и издаден обратен изпълнителен лист срещу Й. В. Г. и Е. А. Г. с оглед различния резултат по спора при второто разглеждане на делото от СГС /молба на ГФ от 23.11.2011 г./ не е основание да се приеме наличие на хипотеза на чл.303 ал.1 т.1 предл.2-ро ГПК, доколкото издаването на обратен изпълнителен лист е последица от постановеното второ решение на СГС и съответства на изискванията на закона /чл.245 ал.3 ГПК/. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставките на чл.303 ал.1 т.1 предл.2-ро ГПК за отмяна решението на СГС, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, съдът: Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Й. В. Г. и Е. А. Г. за отмяна на влязло в сила решение от 24.06.2010 г. по гр.д. № 3483/2005 г. на Софийски градски съд, І отд., 4 състав на основание чл.303 ал.1 т.1 предл.2-ро ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.