О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 137/2009 София, 01.04.2009 година   Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 30.03.2009 две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА           ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА КАМЕЛИЯ МАРИНОВА при секретар изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело № 95/2009  година Производството е по член 274 ал.3 т.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба,подадена от О. управител на област Б. против определение №ІІ-3/6.01.2009г. на Бургаски окръжен съд,постановено по ч.гр.д. №595/2008г. по описа на същия съд. В частната касационна жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна. При извършената проверка касационният съд установи следното: Налице са основанията на член 280 ал.1 т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Частната касационна жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. С постановеното определение,въззивният съд е оставил без уважение частната жалба на О. управител на област Б. против определение №13/18.11.2008г. на съдията по вписванията при Районен съд гр. К.,с което е отказано вписване на акт за частна държавна собственост №/06.10.2008г. В частната касационна жалба се излагат аргументи,че в случая не е налице въведеното изключение от освобождаване от заплащане на държавна такса,предвидено в нормата на член 84 ал.1 от ГПК,отнасящо се до „искове за частни държавни вземания и права върху вещи-частна държавна собственост”тъй като същото е предвидено да се прилага единствено до исковото производство и извън обхвата на същото остава производството по вписване,което няма характер на спорно,исково производство,а представлява охранително ,нотариално производство,поради което тези дейности не могат да бъдат приравнени. Според съдържанието на разпоредбата на член 84 ал.1 от ГПК”Освобождават се от държавни такси,но не и от съдебни разноски:т.1 държавата и държавните учреждения,освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи-частна държавна собственост”. Горепосочената разпоредба на закона се намира в О. правила на ГПК и съгласно препращащата разпоредба на член 540 от ГПК следва да се прилага и за охранителните производства. Спецификата на охранителните производства е съобразена от законодателя с изричното посочване на изключенията,а именно член 207-266 и член 303-338. За останалите правила е посочено,че се прилагат „съответно”. Следователно, употребеният в член 84 от ГПК израз”искове” също следва да се прилага в съответствие със спецификата на охранителните производство,започващи с писмена молба от заинтересованото лице-член 531 от ГПК. Законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавна такса,според изразеното в решение №3/2008г. на Конституционния съд становище,се определя не от вида правен субект,а от характера на самото право,чиято защита се търси. Освобождаването от заплащането на държавна такса, съобразно разграничението на собствеността на държавна публична и частна,в разпоредбата на член 84 от ГПК е съобразено с характеристиката на обектите публична собственост и равнопоставеността на частните права на държавата и останалите частноправни субекти. Принципното разрешение относно дължимостта на държавна такса при двата вида собственост е приложимо,както в исковото,така и охранителното производство. Обратното становище би създало привилегия за държавата и би нарушило принципа на равнопоставеност на субектите на правото на частна собственост. По изложените съображения,правилни са изводите на съда,че държавата дължи внасяне на държавна такса за вписване на актове частна държавна собственост,на основание член 540 във връзка с член 84 ал.1 т.1 от ГПК. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд   О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА определение №ІІ-3/06.01.2009г. на Бургаски окръжен съд,въззивен граждански състав,постановено по ч.гр.д. №595/2008г. по описа на същия съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: