РЕШЕНИЕ № 369/2013 София, 03.02.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и тридесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИИЛЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №3037/2013 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№1660/06.02.2013 г., подадена от адв. С. К. – Н. – процесуален представителна ищеца С. М. Д. от [населено място], [община], област П., със съдебен адрес: [населено място], [улица], О. ц. 1, ет.2, офис 11, против въззивно решение №44/06.02.2013 г. по гр.д.№26/2013 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, г.к., втори въззивен граждански състав. С обжалваното решение е отменено решение №980/28.11.2012 г. по гр.д.№3111/2012 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, ХVІ граждански състав, с което са уважени предявените от С. М. Д. от [населено място], [община], област П., против Р. д. по г. – П., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ и чл.70, ал.5 КТ, и исковете са отхвърлени. Въззивната инстанция е приела, че процесното уволнение е законосъобразно, тъй като длъжността “главен специалист – горски инспектор” е съвършено нова длъжност, със съвършено нови по значение, характер и естество на трудови функции, които са единствено контролни и които нямат нищо общо с функциите по охрана и опазване на горските територии, изпълнявани от горския стражар, поради което не е съществувала пречка по смисъла на чл.70, ал.5 КТ, страните по съществуващо трудово правоотношение да сключат допълнително споразумение за новата длъжност, и поради което работодателят правилно приложил разпоредбата на чл.71 КТ. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправните въпроси “Налице ли и съществено изменение на трудовата функция на длъжността “горски стражар” по чл.34 ЗГ/отм./ и “Главен специалист - горски инспектор” по чл.198 ЗГ; Премахването на част от функциите/охранителните/ от длъжността “горски стражар” и запазването на останалите функции/контролни/ и длъжността “главен специ5алист – горски инспектор” водят ли до съществено изменение на трудовите функции по ЗГ ?”, които по естеството си свеждат до отговор на обобщения въпрос относно приложимостта на разпоредбите на чл. 70 и 71 КТ при изменение на трудовото правоотношение от длъжността „горски стражар” по чл. 34 ЗГ /отм./ в „главен специалист-горски инспектор” по чл. 198 ЗГ. Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе по поставения въпрос намира следното: Клаузата със срок за изпитване може да се включи в трудовия договор когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява. Срокът за изпитване предшества окончателното приемане на работа, като за една и съща работа договор със срок за изпитване може да се сключи само веднъж и то при първоначалното приемане на работа – чл. 70, ал. 5 КТ. При преценка дали работата е една и съща съществено е не наименованието на длъжността, а трудовата функция в съществените й права и задължения. В случаите, когато първоначално изпълняваната от работника длъжност включва в обема си и трудовите функции на длъжността, на която впоследствие е преназначен, не е налице нова длъжност поради липса на съществено изменение не трудовите задължения. В този случай включването на клауза за срок за изпитване при преназначаването му, е недопустимо и същата клауза е недействителна. Съгласно чл.32 ЗГ/отм./ горските стражари са служители на регионалните дирекции по горите. Трудовата функция на горския стражар е уредена детайлно в чл.34 от същия закон и включва освен задължения по охрана на горите и защитените територии, също и контролни функции като: проверка на всички документи за сеч, паша, лов и риболов и за другите ползвания от горите /чл.34, ал.1, т.3/; право да спират превозните средства, които превозват дървен материал и други горски продукти, за проверка на техния произход /т.6/; да съставят актове за констатирани нарушения на този закон по реда на ЗАНН /т. 9/; да задържат вещите – предмет на нарушението, както и вещите, които са послужили за неговото извършване /т.10/; принудително отвеждат нарушителите с неустановена самоличност в поделение на МВР /т. 3/; имат правата и задълженията по чл.72, ал.1, т.1-3 ЗМВР/; упражняват контрол върху работата на горските надзиратели и служителите на Д. и Д. /т.15/. От друга страна, трудовите задължения на горския инспектор са уредени в чл.197 и чл.200 ЗГ и включват аналогични за изброените по-горе задължения – право да спират превозните средства, които превозват дървесина и недървесни горски продукти, за проверка на техния произход /чл.197, т.3/; да задържат вещите – предмет на нарушението, както и вещите, които са послужили за неговото извършване /т.4/; имат право да изискват документи и да получават информация, необходима за изпълнение на контролните им функции /т.2/; съставят актове за констатирани нарушения, както и за неизпълнение на задължения на длъжностни лица по този закон /т. 3/; отвеждат принудително нарушителите с неустановена самоличност в поделение на МВР /чл.200, ал.1, т.1/; имат правата и задълженията по чл. 72, ал. 1, т.1 и 2 ЗМВР относно използване на физическа сила и помощни средства /чл.200, ал.1, т.2/. По касационната жалба. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение и се оспорват изводите на окръжния съд за съществено различие в трудовите функции за двете длъжности. Ответникът касация Р. д.по г. – П., е депозирал отговор по чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация и на основание чл.290 ГПК, намира следното: С оглед отговора на поставения от касационния жалбоподател въпрос съдът намира, че въззивното решение е неправилно. В противоречие с материалния закон и необосновано окръжният съд е стигнал до решаващия извод за съществено различие в трудовите функции на двете длъжности, което е определящо за прилагането на чл.70 КТ. От представените по делото длъжностни характеристики длъжността „горски стражар” включва детайлно изброени в 30 точки трудови задължения, включващи и контролните функции, посочени в 12-те точки на длъжностната характеристика на „главен специалист – горски инспектор”. Изброените по-горе трудови задължения на длъжностите„горски стражар” по чл.34 ЗГ /отм./ и „главен специалист-горски инспектор” по чл.198 ЗГ, /част от които са и напълно идентично формулирани/ и липсата на други съществени нови трудови задължения на длъжността „горски инспектор”, навеждат на извода, че в нарушение на чл.70, ал.5 КТ при преназначаването на ищеца след извършените структурни промени в сектора, е включен срок за изпитване. Поради това и на основание чл.74, ал.1, вр. ал.4 КТ клаузата за срок за изпитване в допълнителните споразумения № 26/03.01.2012г. е недействителна, а прекратяване на трудовия договор на основание чл. 71, ал. 1 КТ е незаконосъобразно. Предвид изложеното въззивното решение следва да се отмени и предявените от С. М. Д. обективно съединени искове по чл.74 КТ и по чл. 344, ал. 1-3 КТ следва да се уважат. С оглед изхода от спора ответникът по исковата молба следва да заплати на ищеца – касационнен жалбоподател, деловодни разноски за трите инстанции в размер на 570 лева, а по сметката на Върховния касационен съд – държавна такса в размер на 326 лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение трето от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №44/06.02.2013 г. по гр.д.№26/2013 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, г.к., втори въззивен граждански състав, и ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клаузата от допълнително споразумение №26/03.01.2012 г. към трудов договор №37/01.7.2003 г. – “във връзка с чл.70, ал.1 КТ”. ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ заповед №20/07.6.2012 г., на Р. д.по г. – П., с която е прекратено трудовото правоотношение на С. М. Д., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [община], област П., на основание чл.71, ал.1 КТ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА НА РАБОТА, на длъжността “ГЛАВЕН СПЕЦИАЛИСТ ГОРСКИ ИНСПЕКТОР” – РАЙОН В., С. М. Д., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [община], област П., на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ. ОСЪЖДА Р. Д. ПО Г. – [населено място], [улица], да заплати на С. М. Д., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [община], област П., обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ в размер на 2155/две хиляди сто петдесет и пет/ лева, ведно със законната лихва, считано от 24.7.2012 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 570/петстотин и седемдесет/ лева. ОСЪЖДА Р. Д. ПО Г. – [населено място], [улица], да заплати по сметката на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД държавна такса в размер на 326/триста двадесет и шест/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: