О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 663

София, 09.08.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. № 4994 по описа за 2021 г., намира следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. А. срещу решение № 260122 от 09.12.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 305/2020 г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 258 от 14.11.2019 г., постановено по гр. д. № 191/2018 г. на Районен съд – Ихтиман, с което е отхвърлен предявеният от А. А. А. против Р. Е. З. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на установения с решение № 48 от 14.03.2014 г. по гр. д. № 66/2014 г. на Районен съд – Ихтиман режим на упражняване на родителски права по отношение на детето А. А. от неговата майка Р. Е. З., в частта, с която Софийски окръжен съд е отменил решението на Районен съд – Ихтиман досежно отхвърлянето на предявения от Р. Е. З. против А. А. А. насрещен иск за увеличаване на определената с решение № 48 от 14.03.2014 г. по гр. д. № 66/2014 г. на Районен съд – Ихтиман издръжка на детето А. А. за разликата над сумата от 160 лв. до сумата от 250 лв. месечно, както и досежно отхвърлянето на предявения от Р. Е. З. против А. А. А. иск за промяна на определения с решение № 48 от 14.03.2014 г. по гр. д. № 66/2014 г. на Районен съд – Ихтиман режим на лични отношения между детето А. А. и А. А. А., като вместо това размерът на дължимата издръжка е увеличен от 160 лв. на 250 лв., считано от 29.03.2018год. и е определен режим на лични отношения на А. А. А. с детето А. А.: да я взима всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 ч. на съботния ден до 18:00 ч. на неделния ден, с преписване, както и един месец през лятото в посочения период.
Касаторът счита, че решението е нищожно, евентуално, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради допуснато съществено процесуално нарушение и поради неговата необоснованост.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Поставя следния правен въпрос: В производството по иск за упражняване на родителски права интересите на детето налагат ли съдът да възложи изготвянето на социален доклад относно условията за живот на родителя, който упражнява родителските права? Освен това се оплаква по същество, че на основание чл. 59, ал. 6 от СК съдът е длъжен да изслуша и двамата родители, за да вземе правилно решение при кой от двамата родители следва да живее детето, както и че в производството по чл. 59, ал. 9 от СК въззивният съд следвало да съобрази като новонастъпило обстоятелство съкращаването на дължащия издръжка, във връзка с което да намали присъдената от първоинстанционния съд издръжка. Касаторът счита, че правният му въпрос е решен в противоречие с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на Върховния съд, решение № 257 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 711/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение № 29 от 02.02.2015 г. по гр. д. № 4984/2014 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 54 от 02.07.2020 г. по гр. д. № 1816/2019 г. на ВКС, III г.о. Във връзка с оплакването за неизслушване на единия от родителите от въззивния съд касаторът се позовава на Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на Върховния съд, решение № 278 от 22.10.2014 г. по гр. д. № 1748/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 129 от 19.06.2013 г. по гр. д. № 1119/2012 г. на ВКС, III г. о.
Касаторът се позовава и на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението.
Ответникът по касация Р. Е. З. е подала отговор на касационната жалба, в който моли да не се допуска касационно обжалване и жалбата да не бъде уважавана.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване намира следното:
Обжалването е допустимо в обжалвани части поради връзката и обусловеността на предявения първоначален иск и съединените с него искове за общо разглеждане.
За да постанови решението си, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 ГПК и е изложил подробно своите мотиви във връзка с подадените от страните въззивни жалби. Прието е, че бракът между Р. Е. З. и А. А. А. е прекратен с решение № 48 от 14.03.2014г., постановено по гр. д. № 66/2014 г. на Районен съд – Ихтиман, с което е утвърдено споразумение между страните за възлагане на упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете – А. А., родено на 01.03.2012год. на майката; за заплащане на издръжка от бащата в размер на 100 лв. месечно и е определен режим на лични отношения между бащата и детето, както следва: да взима детето всяка първа и трета събота и неделя, както и всеки втори и четвърти понеделник и вторник от съответния месец, като детето бъде вземано от бащата в петъчния ден, предхождащ съботния, в 18:00 ч. и бъде връщано във вторника в 17:00 ч., с преписване между тези дати, както и от 15 юли до 15 август всяка година. Въззивният съд се е позовал на изслушания и приет от него социален доклад на ДСП – Ихтиман относно жилищните условия в дома, в който се отглежда детето, както и на докладите изготвени в първоинстанционното производство от ДСП Ихтиман на територията на която живеят майката и детето в [населено място], така и доклади от предоставени социални услуги при Център за обществена подкрепа-Долна баня и от ДСП Перник, по отношение условията при които живее бащата, както и са анализирани обясненията на родителите при изслушването им в първоинстанционното производство, свидетелските показания и събраните доказателства по делото от двете съдебни инстанции. Прието е, че условията при които се отглежда детето в дома на майката са много добри, както и че на детето е осигурено всичко необходимо за здравословното му израстване и развитие. Обсъдени са подробно данните за подавани сигнали от А. А. А. в различни държавни институции, в резултат на които не са установени рискови фактори в дома на майката. Въззивният съд е приел, че от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства не се установяват твърдените от ищеца обстоятелства, свързани с фактическо неупражняване от майката на непосредствени грижи за детето и предоставянето на тези грижи на нейни роднини, както и относно неблагоприятни жилищно-битови условия и социална среда в дома на майката, послужили като основание на бащата да иска изменение на режима на упражняване на родителските права по отношение на детето. Посочено е, че в свободното си време извън трудовата й ангажираност майката полага пълноценни и адекватни на нуждите на детето грижи, както и че същата разполага с необходимия за нормалното развитие и възпитание на детето родителски капацитет. Изтъкнато е също, че детето е в много добро физическо и психическо състояние, силно привързано към майка си, както и към нейната леля, оказваща фактическа помощ в отглеждането и контрола върху него, когато майката е на работа. В тази връзка въззивният съд е приел, че не са установени твърдените от ищеца обстоятелства, свързани с физическото неупражняване от майката на непосредствените грижи за детето и предоставяне на тези грижи на нейни роднини, както и с неблагоприятни жилищно битови условия и социална среда при която живее и се отглежда от майката. Прието е, че независимо, че майката работи в София като полицай на смени и има дежурства, тя пътува съобразно графика си на работа, но се връща в [населено място] при детето, като не е прехвърлила родителските си задължения на своята леля, която полага грижи за детето по време на трудовата заетост на майката и която е само подпомагаща и подкрепяща. Обсъдени са всички доклади на специализираните органи за закрила на детето, които са извършили многократни проверки и изследвали средата в която живее детето А. и не са установени неадекватни или застращаващи безопасността на детето обстоятелства, както и то да е в риск при отглеждането му от майката. Съобразено е това, че детето е момиче, неговата възраст, която изисква постоянен и пълноценен контакт с майката, добрите родителски качествата на майката, емоционалната връзка между двете, това че детето се развива пълноценно в подкрепяща го семейна среда, в училище има добри прояви и се справя с учебния процес, посещава баща си и своите близки по бащина линия, и при липсата на нови обстоятелства, които да налагат изменение на установения режим на упражняване на родителските права по отношение на детето, включително и тези изтъкнати от ищеца е отхвърлен предявения иск от бащата по чл.59, ал.9 СК за изменението на режима на упражняване на родителските права, както е заявен. В предвид това, че детето ходи на училище е изменен по искане на майката режимът на лични контакти между детето и бащата като е изключен само периодът на контакти на детето в понеделник и вторник, което възпрепятства учебния процес на детето след като бащата живее в [населено място]. Съдът е преценил, че детето има нужда да осъществява пълноценно контакти със своя баща и че не са налице рискове за детето по време на пребиваването му при бащата, поради което не може да бъде предпочетен силно рестриктивния режим, поискан от майката.
За да увеличи размера на присъдената издръжка, въззивният съд е изложил, че от първоначалното определяне на размера на издръжката са изминали 6 години, през които се е изменила минималната работна заплата, служеща за основа на изчисляването на издръжката; че детето вече ходи на училище, което налага закупуване и на училищни пособия и други подобни разходи; че бащата има стабилни доходи от около 1200 лв. на месец за които е представил доказателства по делото. Определена е обща издръжка от 450 лв. месечно за детето, от която бащата дължи издръжка в размер на 250 лв.
Според настоящия състав решението е валидно и допустимо. Касаторът се е позовал на нищожност на решението – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 ГПК, но не е изложил каквито и да е аргументи за това. Законодателят не е посочил конкретните пороци, водещи до нищожност на съдебното решение (съдебния акт), но те са изяснени не само от доктрината, но и от съдебната практика. Нищожност на съдебния акт е налице при особено съществени пороци, като постановяване от ненадлежен орган (онзи, който не е на длъжност, даваща му право да го издаде) или в ненадлежен състав; извън правораздавателната власт на съда; когато не е подписано от болшинството на съдебния състав или не е съставено в писмена форма; при абсолютна неразбираемост волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването; когато повелява изпълнение на нещо, което е неизпълнимо с оглед научните и технически постижения на съвременната цивилизация или изпълнение на действие, което съставлява престъпление. Нито една от тези хипотези не е налице в случая.
Настоящият състав счита, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставения въпрос на касатора не е решен в противоречие с цитираната практика на ВКС, защото касае постановяване на решение относно упражняването на родителски права без да е изготвен социален доклад относно родителя, който упражнява родителски права. В случая в рамките на въззивното производство е изготвен социален доклад относно Р. Е. З., която упражнява родителските права и детето А., които живеят в [населено място]. Социален доклад е изготвен и приет в първоинстанционното производство относно бащата А. А. А. за условията при които живее в [населено място]. Този доклад е съобразен от въззивния съд, поради което правата на касатора не са накърнени. В случая от значение е изготвяне на повторен социален доклад за майката на детето, предвид специфичния предмет на настоящото производство – проверка дали е налице изменение на обстоятелствата относно упражняването на родителските права при твърденията на бащата, че след като майката работи в София тя няма възможност да полага в пълнота необходимите грижи за детето и го е поверила за отглеждане на нейната леля, която няма нужните качества и средата за детето не се явява подходяща.
Касаторът не е формулирал други правни въпроси. Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може да го уточни и конкретизира. В случая касаторът е изложил само аргументи по същество на делото, но не е посочил кои са правните въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъдат посочени конкретно и ясно формулирани тези въпроси. Нито касационният съд, нито насрещната страна са длъжни да извеждат правните въпроси от значение за изхода на конкретно дело от твърденията и доводите на касатора.
Не са налице и останалите сочени от касатора основания за допускане на касационното обжалване. Позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 е бланкетно, като липсват каквито и да е мотиви в тази връзка. За да се допусне обжалването, трябва да се посочи правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз. Няма поставени въпроси и аргументи и във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въпреки гореизложеното съдът намира за нужно да се произнесе по конкретните оплаквания на касатора, тъй като по арг. от т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следи служебно за интереса на ненавършилите пълнолетие деца.
На първо място, не са основателни доводите на касатора за процесуално нарушение в резултат от неизслушването на родителите във въззивната инстанция. Родителите са изслушани подробно в първата инстанция относно мотивацията им да искат родителските права по отношение на детето А. и за да има в тази връзка съдът лични впечатления за тях и след цялостна задълбочена преценка на всички доказателствата по делото да формира обосновано становище за родителския им капацитет. Освен това в заседанието пред въззивния съд касаторът А. се е явил лично, взел е участието в хода на делото, като е изложил своята позицията по делото с искане за събиране на прокурорски преписки от значение за режима на лични отношения с детето и поведението на майката. Не на последно място, по делото не се твърди настъпила промяна в условията при които живеят и двамата родители, страните са участвали активно, събрани са множество доклади на социални работници, психолози, разпитани са свидетели, които дават достатъчно пълна характеристика на родителите и на средата в която живеят те и детето.
Не следва да бъдат съобразени доводите на касатора, относно това, че вече няма възможност да заплаща определената му от въззивния съд издръжка. Тези доводи са направени за пръв път в касационната жалба и пред касационната инстанция, тоест след края на устните състезание на въззивното производство. ВКС е съд по правото, а не по фактите, поради което не може да приема нови фактически положения, включително да преразглежда вече установения размер на трудовото възнаграждение на ищеца.
В случая въззивният съд е анализирал всестранно всички доказателства по делото, както и доводите на страните, като е бил воден от критерият за най-добрият интерес на детето и при съобразяване на дадените с ППВС №1/74год. задължителни указания на съдилищата относно това кои са критериите от които се ръководи съдът при решаване на въпроса на кой от родителите да се предостави упражняването на родителски права при спор между тях, респективно кога е налице промяна на обстоятелствата, която обосновава промяна на мерките, нормативно изброени и в чл.59, ал.4 и чл.59, ал.9 СК. Съгласно параграф 1, т. 5 от Закона за закрила на детето „най-добър интерес на детето" е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето. Анализът на въззивния съд съответства на законовите критерии, като настоящият състав напълно споделя извода за липса на предпоставки и необходимост от изменение на режима относно упражняването на родителските права по отношение на детето А. при зачитане водещия висш интерес на детето. Изцяло в интерес на детето е и определената издръжка и режим на лични отношения.
Поради всичко гореизложено настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото не се дължат разноски на касатора, а се дължат на ответната страна, която е направил искане за присъждане на разноски в отговор на касационната жалба. Представено е пълномощно и договор за правни услуги, в което е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение, но не е удостоверено и няма дадоказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което не следва да се присъждат разноски за касационното производство.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260122 от 09.12.2020г. на Софийски окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 305/2020г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: