Р Е Ш Е Н И Е № 359 гр. София, 21.12.2015 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 12 октомври през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 6983 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Ц. С. Ц., чрез адв.И. К. срещу решение № 447/02.10.2014 г. по в.гр.дело № 713/2014 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено решение № 119/17.06.2014 г. по гр.дело № 15/2014 г. на Кнежанския районен съд в частта относно вината за прекратяване на брака, относно родителските права по отношение на детето Р., относно определената издръжка в размер на 85 лв., считано от 07.04.2014 г., за която е осъдена Р. Ц. и вместо отменената част е постановено, че вина за прекратяване на сключения между Ц. С. Ц. и Р. М. Ц. брак имат двамата съпрузи. Предоставено е на Р. М. Ц. упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака дете Р. Ц. Ц. и е определен режим на лични отношения на бащата Ц. С. Ц. с детето Р. Ц. Ц. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 20.00 часа в неделя с преспиване по местоживеене на бащата в [населено място], един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и половината от Коледните, Новогодишните и Великденските празници. Ц. С. Ц. е осъден да заплаща на Р. М. Ц., като майка и законен представител на детето Р. Ц. Ц. месечна издръжка в размер на 85 лв., считано от 07.04.2014 г. до промяна на обстоятелствата, както и в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са доводи за неправилност на изводите на въззивния съд, че вина за прекратяване на сключения между страните брак имат и двамата съпрузи. Неправилно според жалбоподателя съдът е предоставил упражняването на родителските права на майката по отношение на малолетното дете Р. Ц.. Посочва, че съдът не е преценил поведението на ответницата, че липсва съвкупна преценка на всички обстоятелства, предвидени в чл.59, ал.4 СК, че решението е постановено в нарушение разпоредбите на чл.59,ал.6 СК. Ответницата по жалбата Р. М. Ц., чрез адв.С. Г. в писмен отговор и впоследствие с писмено становище е обосновала доводи за неоснователност на касационната жалба по същество. С определение № 645/20.05.2015 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по процесуално правния въпрос за задължението на съда да изслуша и двамата родители съгласно чл.59, ал.6 СК при иск с пр.осн.чл.59,ал.2 СК на въззивното решение № 447/01.10.2014 г. по в.гр.дело № 713/2014 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 119/17.06.2014 г. по гр.дело № 15/2014 г. на Кнежанския районен съд в частта относно родителските права по отношение на детето Р., относно определената издръжка в размер на 85 лв., считано от 07.04.2014 г., за която е осъдена Р. Ц., относно определените за заплащане държавни такси и адвокатско възнаграждение и вместо отменената част е предоставено на Р. М. Ц. ЕГН [ЕГН] упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака дете Р. Ц. Ц. ЕГН [ЕГН] и е определен режим на лични отношения на бащата Ц. С. Ц. с детето Р. Ц. Ц. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 20.00 часа в неделя с преспиване по местоживеене на бащата в [населено място], един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и половината от Коледните, Новогодишните и Великденските празници и е осъден Ц. С. Ц. ЕГН [ЕГН] да заплаща на Р. М. Ц., като майка и законен представител на детето Р. Ц. Ц. месечна издръжка в размер на 85 лв., считано от 07.04.2014 г. до промяна на обстоятелствата и е постановено, разноските, направени от Ц. Ц. и Р. Ц. в брачното производство на осн.чл.329,ал.1 ГПК да останат в тежест на всяка една от страните, така както са ги направили. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл.283 ГПК срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Предмет на настоящото производство е въззивно решение № 447/01.10.2014 г. по в.гр.дело № 713/2014 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск с пр.осн. 59,ал.2 СК относно родителските права по отношение на детето Р. Ц. Ц., [дата на раждане] , определяне режима на личните отношения с родителите и определяне на месечна издръжка за същото дете. Решението от 17.06.2014 г. по гр.дело № 15/2014 г. на Кнежанския районен съд в частта, с която е прекратен с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство гражданският брак, сключен между жалбоподателя Ц. С. Ц. и Р. М. Ц., както и относно фамилното име на Р. М. Ц. – след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име А. е влязло в сила. Влязло е в сила и решението от 02.10.2014 г. по в.гр.дело № 713/2014 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 119/17.06.2014 г. по гр.дело № 15/2014 г. на Кнежанския районен съд в частта относно вината за прекратяване на брака и вместо отменената част е постановено, че вина за прекратяване на сключения между Ц. С. Ц. и Р. М. Ц. брак имат и двамата съпрузи. От фактическа страна е прието за установено въз основа на показанията на св. М. А. – дъщеря на ответницата, че двамата съпрузи са решили ответницата да замине на работа в Г., поради материални проблеми на семейството, че между страните е безспорно, че ответницата работи в Г., че не са налице данни за обстоятелството ищецът да се е противопоставял при нейното заминаване. Прието е също, че малолетното дете Р. е била при ответника в жилището на семейството в [населено място] и че същият го е напуснал и е отишъл да живее в [населено място] в жилището на майка си В. Ц., която полага грижи за Р.. Относно упражняването на родителските е прието, че същите следва да се предоставят на майката. За да направи извода съдът е взел предвид, че детето Р. от 2 годишна възраст живее в дома на баба си в [населено място] и, че от показанията на свидетелите и социалния доклад е установено, че основно грижи за отглеждането и възпитанието на детето се полагат от бабата. Прието е за безспорно, че бащата Ц. Ц. работи като международен шофьор и често и продължително отсъства от дома си, като детето общува с баба си и чичо си - брат на бащата, който живее в същото жилище. Прието е за установено, че детето се чувства добре в дома на баба си, посещава детска градина, спокойно е и жизнерадостно, съответно не са констатирани здравословни, психологически или други проблеми. Според въззивния съд по делото е установено, че ответницата е изпращала парични средства в евро на Ц. Ц. и В. Ц., които са предназначени за Р., поради липса на данни за други обстоятелства, обосноваващи плащания от страна на ответницата към ищеца. Въз основа на показанията на свидетелката М. А. приложеното постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 04.03. 2014 г. по преписка вх.№ 222/ 2014 г. на РУП [населено място] съдът е приел, че ответницата е правила опити да посети и види детето си, но ищецът е създавал пречки за това. Посочил е, че от представения трудов договор на ответницата е установено, че същата има постоянна работа в [населено място] от лятото на 2014 г., че има постоянен адрес в [населено място] и притежава условия за отглеждане на детето. При тези обстоятелства е направил извода, че детето Р. се отглежда приоритетно от майката на ищеца, че същото живее в дома на баба си и общува с баща си, когато същият не пътува извън страна, тъй като същият работи като международен шофьор. Прието е, че детето се чувства и развива добре физически и психически, но е лишено от възможността да контактува с майка си Р. Ц.. Прието е също, че от доказателствата по делото е установено, че у детето е създадено впечатление, че майката не се интересува от него, не го посещава и не му носи подаръци, което не кореспондира с доказателствата, според които майката е изпращала парични средства за детето, чрез бащата и бабата и че подаръците от майката са връщани обратно и не са предавани на детето. Направил е извода, че детето се отглежда и възпитава от бабата, което съгласно СК е изключение и основният принцип родителите да се грижат за детето и само при липса на друга възможност, родителските права да се предоставят на бабата и дядото. Приел е, че в случая основните грижи за детето са поети от бабата, че детето е лишено от контакт с най - близките си роднини – майка си и сестра си, както и от възможността с оглед възрастта и пола на детето същото да бъде обгрижвано от майката. Според съда бащата, когато не е на работа полага необходимите грижи за детето, но тези контакти с оглед спецификата на работата на бащата са периодични и не могат да заместят общуването с майката. С оглед на тези съображения е изведен извода, че упражняването на родителските права върху детето Р. следва се предоставят на майката. Прието е, че на бащата Ц. Ц. следва да бъде дадена възможност да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09, 00 часа в събота до 20, 00 часа в неделя с преспиване по местоживеене на бащата, един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и половината от Коледните, Новогодишните и Великденските празници. Прието е също, че Ц. Ц. следва да бъде осъден да заплаща на малолетното дето, чрез майката и законен представител Р. Ц. издръжка ежемесечно в размер на 85, 00 лева, считано от датата на предявяване на иска 10.07.2014 г. до настъпване на основание за нейното изменение. По правния въпрос: Съгласно практиката на ВС и ВКС – ППВС № 1/1974 г. и решение № 129/19.06.2013 г. по гр.дело № 1119/2012 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК изслушването на родителите в настоящия процес по предявен иск с пр.осн.чл.59,ал.2 СК е задължително. Съдът следва да изслуша родителите и основанията им да се предоставят на един от тях мерките относно упражняване на родителските права по отношение на роденото от съвместното им съжителство дете. Изслушването е задължително с оглед преценката от съда на личните качества на родителите и възможността им да упражняват родителските права в интерес на детето, при обстоятелствата, установени по делото. Настоящият съдебен състав споделя тази практика на ВС и ВКС. Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че обжалваното решение е неправилно – постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В настоящият случай първоинстанционния съд не е изслушал родителите на малолетното дете Р. Ц.. Въззивният съд не е констатирал това нарушение на процесуалните правила, допуснато от районния съд и съответно не е изслушал двамата родители. Пред въззивната инстанция е поведено едно съдебно заседание - на 03.09.2014 г., на което се е явила само ответницата по иска Р. М. Ц., която не е изслушана. В хода на първоинстанционното производство родителите на детето също не са изслушани. Въззивният съд е формирал изводи по основателността на иска за предоставяне родителските права по отношение на детето Р. Ц., съответно режима на личните отношения без да изслуша родителите, което налага извода за допуснато нарушение на процесуалните правила – чл.59,ал.6,пр.1. В хипотеза, като настоящата въззивната инстанция, дори и без оплакване в тази насока с оглед засиленото служебно начало, тъй като следи служебно за интереса на роденото от брака на страните по делото малолетно дете е следвало да констатира, че първоинстанционния съд не е изпълнил задължението си да изслуша родителите, съответно е следвало да ги призове и изслуша лично. Както се посочи в случая въззивния съд не е изслушал родителите, а последното е задължително, за да постанови решение по съществото на спора по предявения иск с пр.осн.чл. 59,ал.2 СК при най-пълна и правилна защита интересите на малолетното дете. Като взема предвид изложеното съдът преценява, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да изпълни задължението си по призоваване и разпит на двамата родители в открито съдебно заседание. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя въззивно решение № 447/02.10.2014 г. по в.гр.дело № 713/2014 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която с което е отменено решение № 119/17.06.2014 г. по гр.дело № 15/2014 г. на Кнежанския районен съд в частта относно родителските права по отношение на детето Р., относно определената издръжка в размер на 85 лв., считано от 07.04.2014 г., за която е осъдена Р. Ц., относно определените за заплащане държавни такси и адвокатско възнаграждение и вместо отменената част е предоставено на Р. М. Ц. упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака дете Р. Ц. Ц. и е определен режим на лични отношения на бащата Ц. С. Ц. с детето Р. Ц. Ц. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 20.00 часа в неделя с преспиване по местоживеене на бащата в [населено място], [улица], един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и половината от Коледните, Новогодишните и В. празници и е осъден Ц. С. Ц. да заплаща на Р. М. Ц., като майка и законен представител на детето Р. Ц. Ц. месечна издръжка в размер на 85 лв., считано от 07.04.2014 г. до промяна на обстоятелствата и е осъден Ц. С. Ц. да заплати по сметка на Районен съд [населено място] държавна такса в размер на 122.40 лв. върху присъдената издръжка. Връща делото за ново разглеждане в посочената част от друг състав на Плевенския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: