Р Е Ш Е Н И Е №54 София, 14.05.2019 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2800 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. И. З., Т. Д. С. и С. Д. Б. чрез пълномощника им адвокат С. С. С. против решение № 608 от 3.04.2018 г., постановено по гр.д. № 2833 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 4211 от 20.10.2017 г. по гр.д. № 13335/2016 г. на Районен съд-Варна за отхвърляне на предявения от А. И. З., Т. Д. С. и С. Д. Б. против Р. Д. С. отрицателен установителен иск за собственост по отношение на реална част от поземлен имот с идентификатор № *** с площ на частта от * кв.м. Р. Д. С. чрез пълномощника си адвокат М. В. оспорва касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски. С определение № 596 от 3.12.2018 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: тече ли придобивна давност спрямо лице, чието право на възстановяване на собствеността в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ е признато след одобряване плана за новообразуваните имоти, от момента на признаване правото на възстановяване на собствеността до момента на предявяване на иска спрямо лице, което се легитимира като собственик въз основа на обективирана в нотариален акт сделка. Въпросът е относим по настоящото дело, по което въззивният съд, е приел за установено, че ищците са наследници на И. Г. Я., починал на 21.11.1985 г., който с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от * г. е придобил собствеността на лозе – хавра в местността „К. дере“ от 1.5 дка, внесъл е имота в ТКЗС през 1958 г., като правото на възстановяване на собствеността е признато по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ с решение № 189/02.03.2010 г., постановено по гр. дело № 527/2009 г. на ВКС и решение № 1714 от 29.06.2010 г. на ОСЗ-гр. В. в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Именно с оглед довършване на реституционната процедура ищците са обосновали и правния си интерес от иска. За имот, част от който е спорната реална част, Н. П. И. е признат за собственик по давностно владение с нотариален акт № *, том *, дело № * от *** г. След извършени разпоредителни сделки /за идеална част от Н. П. И. в полза на сина му В. Н. И., за идеална част от В. Н. И. в полза на сестра му Е. Н. Й., от В. Н. И. и Е. Н. Й. в полза на „Г.“ О., от „Г.“ О. в полза на „С.“ Е., от „С.“ Е. в полза на „Братя Ви Д.“ О./ имотът е продаден на ответника Р. Д. С. с договор, обективиран в нотариален акт № *, том *, дело №*, вх. peг. * от *** г. на С. – В.. Окръжен съд-Варна, отчитайки, че доводите във въззивната жалба касаят само заявеното от Р. Д. С. евентуално придобивно основание – изтекла в нейна полза придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС, е изложил съображения, че придобиването на правото на собственост по давност върху имот, който е бил земеделска земя и подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, е изключено до приключването на административната процедура по възстановяването на собствеността върху земеделската земя, когато се осъществява индивидуализацията на имота. След изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ от ДВ, бр.68 от 30.07.1999 г. административната процедура е двуфазна, като с решението на ОСЗ се признава правото на възстановяване при условията на § 4 - § 4л, а възстановяването на правото на собственост настъпва по силата на заповедта на кмета на общината, издадена по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В конкретния случай, реституционното производство се развива по редакцията на ЗСПЗЗ след изменението в бр.68/99 г., тъй като решението № 1714 на ОСЗ е постановено на 29.06.2010 г. и е безспорна между страните липсата на заповед на кмета по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ. От друга страна се установява, че ПНИ за процесната територия е изготвен още през 2006 г., към който момент на ищците не е било признато правото на възстановяване на имота, поради което не им е отреден имот. Давност не тече срещу онзи, който не може да води иск. В случая, правото да предявят отрицателен установителен иск е възникнало за ищците след датата на постановяване на решение 1714/29.06.2010 г. на ОСЗ-В., в което имотът им е индивидуализиран съгласно решение по гр.д. № 527/2009 г. на ВКС. Предвид влезлия в сила ПНИ за територията, в който спорният имот е записан като собственост на ответницата, то ищците както към настоящия момент, така и към 30.06.2010 г. са имали на разположение единствено възможността на предявят отрицателен установителен иск за собственост срещу лицето, което конкурира тяхното право. Ето защо, от посочената дата – 30.06.2010 г. е започнала да тече и упражняваната от ответницата давност, която не е спирана или прекъсвана до датата на подаване на исковата молба, инициирала настоящето дело – 01.11.2016 г. Ответницата е придобила спорния имот чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт, т.е на правно основание, годно да я направи собственик и не се твърди, нито се установява същата да е знаела, че праводателят й не се е легитимирал като собственик. Това обуславя извода, че ответницата има качеството на добросъвестен владелец по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС, поради което приложимата по отношение на нея придобивна давност е тази по чл.79, ал.2 от ЗС. Следователно, давността е изтекла за периода от 30.06.2010 г. до 30.06.2015 г., ответницата своевременно се е позовала на този юридически факт в отговора на исковата молба, поради което е завършен фактическия състав, необходим за придобиването на имота по давност и ответницата се легитимира като собственик на процесната реална част от закупения от нея имот на оригинерно правно основание, а съответно предявения отрицателен установителен иск е неоснователен. По основанието за допускане на касационно обжалване: Изразеното в трайната практика на ВКС виждане, че срещу претендиращия реституция по реда на ЗСПЗЗ придобивна давност не тече до момента на приключване на реституционната административна процедура, е основана на общия принцип на правото, че давност не тече срещу този, който не може да се защити. Обосновката на института на давността, позволяващ едно лице да изгуби правото да защитава вземането си или друго субективно право или да изгуби вещно право, поради придобиването му от друг чрез владение, е свързана с бездействие на кредитора/собственика в определен от закона период от време. Затова ако за кредитора/собственика съществува обективна пречка да предприеме действие в защита на правото си, срещу него давност не тече. При действащата редакция на ЗСПЗЗ след измененията с ДВ бр.68 от 30.06.1999 г. възстановяването на собствеността, респ. придобиването й от ползвател, в терени по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ се извършва със заповед на кмета на община по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план за новообразуваните имоти /ПНИ/. С ПНИ се индивидуализира обекта на правото на собственост в случаите, когато реституционната процедура не е приключила към изменението на ЗСПЗЗ от ДВ бр.68/1999 г., както и за остатъчните площи по § 4з, ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ, от които може да се образува самостоятелен новообразуван имот или да се придадат при условие, че бъдат заплатени в срок към имот на ползвател. В случаите, в които към момента на изменението на ЗСПЗЗ от ДВ бр.68/1999 г. е била приключила реституционната процедура /в решението на органа по поземлена собственост границите на имота са индивидуализирани по кадастрален план, помощен план или ПНИ в редакцията на чл.28, ал.4 от ДВ бр.122 от 19.12.1997 г./ или е била приключила процедурата по изкупуване на имота от ползвателя /чрез заявление до общината, оценка на имота и плащане на сумата в сроковете съобразно действащата редакция на нормите към момента на осъществяване на юридическите факти/, ПНИ следва да отрази границите на придобитото право на собственост, освен ако е необходимо да му се осигури достъп до път – чл.28, ал.5 и ал.6, изр.второ ППЗСПЗЗ. Изменението на ПНИ се извършва при условията и реда, по който същия се изработва и одобрява /т.4.14 от Заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ (Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003 г. на МРРБ) за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, издадена на основание чл.28, ал.11 ППЗСПЗЗ/. За целта реституираният собственик трябва да подаде искане до кмета /чл.28в, ал.2 ППЗСПЗЗ/, което се разглежда от комисията по § 4к, ал.12 ПЗР ЗСПЗЗ. Следователно в случаите, в които правото на възстановяване на собствеността е признато след като при действащата редакция на § 4 и сл. ПЗР ЗСПЗЗ е одобрен ПНИ, реституционната процедура може да приключи само по инициатива на претендиращия реституцията, който следва да легитимира правата си и да поиска от кмета изменение на ПНИ и издаване на заповед по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Ако имотът, за който е признато правото на възстановяване на собствеността засяга новообразувани имоти, за които има издадена заповед по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ на други лица, то възникналия спор за материално право следва да бъде разрешен предварително по съдебен ред чрез предявяване от претендиращия реституция на иск по § 4к, ал.8, предл.второ ПЗР ЗСПЗЗ срещу лицето, което се легитимира със заповед по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ или претендира права на друго основание върху съществуващ в плана новообразуван имот. Само от волята на претендиращия реституцията зависи дали и кога ще предяви иска и ще поиска изменение на ПНИ, което да позволи завършване на реституционната му процедура. Следователно лице, чието право на възстановяване на собствеността в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ е признато след одобряване плана за новообразуваните имоти, има възможност да защити правата си чрез предприемане на посочените в закона действия, без които реституцията не би могла да бъде завършена, поради което и от момента на признаване правото на възстановяване на собствеността спрямо него започва да тече придобивна давност в полза на лице, владеещо новообразуван с ПНИ имот, който изцяло или частично попада в имота, за който е признато правото на възстановяване на собствеността. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване атакуваното въззивно решение е правилно. Доводите в касационната жалба, обосноваващи тезата, че срещу касаторите давност изобщо не е започнала да тече, поради неприключила реституционна процедура, са неоснователни. Правото на възстановяване на собствеността на наследниците на И. Г. Я. върху имот от 1.5 дка в терен по § 4 на В. в местността „К. дере“ е признато с решение № 1714 от 29.06.2010 г. на ОСЗ-В.. Към този момент вече е действал ПНИ за сегашната територия на с.о.“Т.“, като заповедта на областния управител № РД-06-7706-20/24.01.2006 г. е обнародвана в ДВ бр.16/21.02.2006 г. Следователно още от влизане в сила на решение № 1714 от 29.06.2010 г. на ОСЗ-В. ищците са можели да защитят правото си на възстановяване на собствеността, като предприемат действията, без които реституцията не може да бъде завършена – да поискат по реда на чл.28в, ал.2 ППЗСПЗЗ изменение на ПНИ, както и да предявят иск срещу лицата, които оспорват правата им, поради което и давността в полза на ответницата е започнала да тече от този момент. Последната като приобретател по правна сделка и без да знае, че праводателят й не е собственик, се явява добросъвестен владелец. Към момента на предявяване на иска на 1.11.2016 г. срокът по чл.79, ал.2 ЗС е изтекъл и с оглед извършеното в отговора на исковата молба позоваване на давността, е завършил фактическия състав на претендираното от Р. Д. С. придобивно основание. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е приел всички представени с исковата молба доказателства /което е поддържано и във въззивната жалба/, тъй като първоинстанционният съд е постановил изрично определение, че допуска събирането на приложените към исковата молба доказателства и е приел същите, като е обявил доклада за окончателен в първото по делото съдебно заседание. Д., че съдът в доклада си е обявил едни факти и обстоятелства, но тези факти и обстоятелства не са възприети и не са възпроизведени в мотивите на решението /който е бил поддържан и във въззивната жалба/ е бланкетно заявен, без да са оспорени някои от фактическите констатации на съда, нито пък настоящия състав при проверка допустимостта на въззивното решение установи да е налице позоваване на факт, който не е твърдян от някоя от страните. В обобщение атакуваното въззивно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да възстановят на Р. Д. С. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 500.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Т. П.. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 608 от 3.04.2018 г., постановено по гр.д. № 2833 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Варна. ОСЪЖДА А. И. З., [населено място], [улица], Т. Д. С., [населено място], с.о.“В.“ № 120А и С. Д. Б., [населено място], [улица], тримата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис 5 да заплатят на Р. Д. С., [населено място], „Св.св.К. и Е.“, ул.“30-та“ № 45, съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 2, адвокат Т. П. разноски за касационното производство в размер на 500.00 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: