4 Р Е Ш Е Н И Е № 190 София, 14.01.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесет и шести ноември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1573/2013г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Ж. Г. от [населено място] против решение № 1709 от 05.12.2012 г. по т. д. № 2274/2012г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Варненски районен съд решение № 3326 от 10.07.2012 г. по гр. д. № 1934/2012 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от В. А. А. от [населено място] срещу касатора положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземане в размер на сумата 10 700 лв., произтичащо от запис на заповед от 31.01.2010 г., с присъждане на законна лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 18.08.2011 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение № 7274 от 19.08.2011г. по ч. гр. д. № 12341/2011 г. на Варненски районен съд. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно на всички предвидени в закона основания. Твърди, че при преценката относно дължимостта на процесната сума решаващият състав се е отклонил от установената съдебна практика, като е счел за достатъчна формалната редовност на записа на заповед и не е изследвал съществуването на твърдяното от самия ищец наличие на каузално правоотношение между страните – договор за заем, за обезпечаване на който е издадена ценната книга. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 489 от 30.07.2014 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за задължението на съда да изследва връзката между записа на заповед и каузалното отношение, като причина за неговото издаване при твърдение за наличие на такова от страна на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК. Ответникът по касация – В. А. А. от [населено място] – заявява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в отговор от 01.03.2013 г. Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за дължимост на сумата 10 700 лв. по заповед за незабавно изпълнение № 7274 от 19.08.2011 г., издадена по ч. гр. д. № 12341/2011 г. на Варненски районен съд по реда на чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед от 31.01.2010 г., въззивният съд е приел за безспорно доказано съществуването на вземане за посочената сума в полза на В. А. А. срещу Н. Ж. Г. - издател на записа на заповед. Този извод е мотивиран със съответствието на записа на заповед с императивните изисквания на закона относно неговата редовност от външна страна и неангажирането на доказателства от ответника, че сумата не се дължи. Като неоснователно решаващият състав е преценил възражението на същия за липса на каузално правоотношение между страните, изразявайки разбирането, че абстрактният характер на записа на заповед изключва необходимостта от задължително наличие на такова правоотношение. Настоящият състав намира, че решението е неправилно поради противоречието му със задължителната съдебна практика, обективирана в приетото в хода на процеса Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 17 от този тълкувателен акт: Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение; Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект; С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга; В тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед; По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. В отклонение от посочените разрешения въззивният съд е счел, че заявеното от самия ищец в исковата молба и в молбата-уточнение от 06.03.2012 г. твърдение за сключен между страните договор за заем като причина за издаването на процесния запис на заповед е без значение за спора, поради което не е изследвал нито наличието на твърдяното каузално отношение, нито връзката му с менителничния ефект. В случая каузалното правоотношение е недоказано. Предвид реалния характер на договора за заем, сключването му е обусловено от предаването на заетата сума, което, при размер на същата над 5000 лв., каквато е и настоящата хипотеза, се установява единствено с писмен акт поради ограничението на чл. 164, ал. 1,т. 3 ГПК. Такъв по делото не е представен и не би могъл да бъде представен, тъй като по твърдения на ищеца сключеният между страните договор за заем е устен. С оглед на това, предаването на процесната сума в заем и съответно твърдяното от ищеца каузално правоотношение се явява недоказано. Само по себе си, издаването на записа на заповед не установява този факт, защото същият няма характер на разписка, в какъвто смисъл е задължителната практика по чл. 290 ГПК – решение № 21 от 15.03.2012 г. по т. д. № 1144/2010 г. на І т. о., решение № 85 от 05.07.2012 г. по т. д. № 438/2011 г. и др. При твърдян от самия ищец обезпечителен характер на процесния запис на заповед, недоказаността на каузалното правоотношение, заради което той е издаден, налага извод за недължимост на сумата по него. Ето защо, предявеният иск е неоснователен и след отмяна на въззивното решение същият следва да бъде отхвърлен. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски за всички инстанции в размер на сумата 1108 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1709 от 05.12.2012 г. по т. д. № 2274/2012г. на Варненски окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от В. А. А. от [населено място],[жк], [улица], ет. 3, ап. 15 срещу Н. Ж. Г. от [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, ап. 64 положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземане в размер на сумата 10 700 лв., произтичащо от запис на заповед от 31.01.2010 г., с присъждане на законна лихва от датата на подаване на заявлението – 18.08.2011 г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение № 7274 от 19.08.2011 г. по ч. гр. д. № 12341/2011 г. на Варненски районен съд. ОСЪЖДА В. А. А. от [населено място],[жк], [улица], ет. 3, ап. 15 да заплати на Н. Ж. Г. от [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, ап. 64 направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 1108 /хиляда сто и осем/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: