Р Е Ш Е Н И Е № 263 София, 16 септември, 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора К.ИВАНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 779/2013 година Производството е образувано на основание касационен протест на Апелативна прокуратура-София срещу въззивно решение № 9/2013г. на Софийския апелативен съд,1-ви състав от 12.02.2013г. по внохд № 1165/2012г.,с което е потвърдена оправдателната присъда срещу подсъдимия И. К. К. постановена от Софийски градски съд на 20.03.2012г. по нохд № 5875/2011г. В протеста се поддържат отменителни основания по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК. Прави се искане за отменяване на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста. Подсъдимият К. лично и чрез защитника си моли протеста да се остави без уважение. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Софийският градски съд е признал подсъдимия И. К. К. за НЕВИНОВЕН в това,че за времето от 17.05 часа на 09.06.2006г. до 08.00 часа на 19.06.2006г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешение е разпространил и държал с цел разпространение високо рискови наркотични вещества-псилоцибин 0,2% съдържащ се в препарат/халюциногенни изсушени гъби/ с общо тегло 47,25 гр. всичко на стойност 276,41 лева,поради което и на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДАЛ по повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.354а,ал.1 пр.4 ,5 ,алт.1 вр.с чл.26,ал.1 НК. С протестираното решение Софийският апелатевин съд е ПОТВЪРДИЛ присъдата. Протеста е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Решението е правилно и законосъобразнсо. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. По реда на чл.339 НПК,въззивният съд е извършил пълна и обстойна проверка на доказателствата по делото.Изводът на въззивния съд,че обвинението повдигнато срещу подсъдимия не е доказано по несъмнен начин,почива на съвкупния доказателствен материал,обсъден и анализиран от от съда като втора инстанция по фактите и приложението на закона,в съответствие с чл.13,чл.14,чл.107 НПК. За да потвърди присъдата,въззивният съд е приел,че по отношение на първото обвинение,за деяние извършено на 09.06.2006г. инкриминираните обекти не са станали доказателства съобразно закона,тъй като предаването от св.В.Д. с протокол за доброволно предаване на 12.06.2006г. на 5,13 грама изсушени гъби е станало преди образуване на досъдебното производство и тези обекти не са били приобщени от водещия разследването по съответния процесуален ред. Съдът е посочил,че за предадените обекти е била назначена експертиза в нарушение на чл.212,ал.1 НПК,преди да е било образувано досъдебно производство.Съдът е потвърдил извода на първоинстанционния съд,че извършеното от дознателя действие по назначаването на експертиза няма валиден процесуален характер,тъй като е извършено извън наказателното производство. По тази причина инкриминираните обекти не са станали доказателства съобразно разпоредбите на закона и изводите на съда не могат да се основават на заключението в тази експертиза. Преценката на съдебните инстанции е правилна и намира опора в процесуалните норми.Същата се споделя от касационния състав. Съгласно чл.144,ал.1 НПК само орган на наказателното производство е компетентен да назначава за нуждите на следствието експертиза,като това е законово допустимо само в рамките на образуваното по надлежния ред наказателно производство. В случая,на 13.08.2006г. дознател от СДП изготвил постановление за назначаване на експертиза за изследване на предадените обекти за съдържание на наркотичтни или упойващи вещества,а досъдебното производство/срещу неизвестен извършител/ е било образувано на 16.06.2006г. с постановление на прокурор от СГП. Доводът,че това действие е от кръга на проверката,която следвало ДСП-МВР да извърши с оглед установяване на достатъчно данни за извършено престъпление,е неоснователен.По делото липсват данни за извършено неотложно действие,което да предпостави приложението на чл.212,ал.3 НПК. Не може да се приеме,че извънпроцесуалната експертиза има характер на експертна справка.Тя не е извършена по правилата на процесуалния закон,не е доказателствен способ по смисъла на НПК и не може да има доказателствено значение.На същото основание не могат да се кредитират и последващите експертизи,които са били изготвени на база копие от първоначалната такава на в.лице Н.Н./№ Н-416/. Спазването на процесуалните норми е гаранция,както за законността на извършените процесуални действия,но и гаранция за справедлив процес.В този смисъл,като е приел,че заключението на в.лице Н.Н./ изготвила извън процесуалната експертиза/ не следва да се кредитира и е потвърдил извода на първата инстанция,че обвинението в тази част не е доказано от фактическа и правна страна,въззивният съд не е допуснал нарушение по чл.348,ал.1 т.2 НПК. По отношение на втория пункт на обвинението,инкриминирано на 19.06.2006г.,въззивният съд е приел,че обвинението не е доказано по несъмнен начин.Съдът се аргументирал с обстоятелството,че липсва идентичност между изследваните и иззетите обекти от една страна,а от друга-между тях/ иззети с протокол от 19.06.2006г.- полиетиленов плик съдържащ суха растителна маса и картонена кутия,съдържаща сухи гъби,покрити с бяло вещество на гранули/ и приложените по делото веществени доказателства.Установено е от съдебните инстанции,че при единственото реално предявяване на веществените доказателства по нохд № 5875/11г./ с отваряне и предявяване плик по плик и обект по обект на страните/, са били установени пет отделни плика,съдържащи твърдо раздробено вещество,различни от четирите обекта/четири плика/ описани в Протокол № 09/НАП-1063 от 18.12.2009г. респ.с двата обекта изследвани с експертиза № Н-460 от 07.07.2006г. В тях не се намирали други картони или етикети подписани от поемни лица или от лица,установяващи тяхното приемане или предаване /мотиви на л.57 и сл. от възз.дело/.Освен това, тези веществени доказателства не били разпознати от поемните лица,участвали в изземването на веществени доказателства от домът на подсъдимия.При извършеното изследване по назначената съдебно биологична експертиза,изготвена от доц. М. Г. по същото дело ,било установено несъответствие, както в броят на намиращите се сред веществените доказателства опаковки,така и в количествените характеристики на съдържанието на обектите,изследвани от експерта и изследваните от назначените на дос.пр. експертизи на обектите. Правилно е прието,че несъответствието между броя и количествените характеристики на веществените доказателства предявени по делото,съдържащи различно количество вещество,всяка от опаковките и броя на опаковките,както и количествените характеристики на инкриминираните четири опаковки,посочени като изследвани от назначените на дос.пр.експертизи,не дават основание за извод,че предмет на изследване са именно обектите,иззети при претърсването в жилището на К.. Доводът, че несъответствието между опаковките описани на дос.пр. и тези установени при тяхното предявяване на съдебното следствие, не обосновава извод за несъответствие в предмета на пристъплението,е неоснователен. Несъответствието между между веществените доказателства изследвани от назначените на дос.пр.експертизи и тези предявени в съдебно заседание и изследвани от назначената съдебно-биологична експертиза означава,че в случая е налице сериозно съмнение относно предмета на престъпление на повдигнатото престъпление,респ. в неговата идентичност. Необяснимо дългият период на разследване-повече от 5 години,не може да бъде аргумент,който да дава основание на съда да приеме за безсъмнена тезата на обвинението за доказаност на повдигнатото обвинение,при наличието на допуснати процесуални нарушения. Правилно е прието,че обвинението срещу подсъдимия не е доказано по безсъмнен начин,поради което като е потвърдил оправдателната присъда въззивният съд не е допуснал нарушение на закона по смисъла на чл.348,ал.1 т.1 вр.с чл.304 НПК. Възражението касателно недопускането на повторен разпит на вещите лица,не обуславя нарушение на по чл.348,ал.1 т.2 НПК.Съдът се е произнесъл с определение от 13.11.2012г. и е приел,че за разкриване на обективната истина не се налага разпит на вещите лица. В рамките на касационната проверка,не се констатираха нарушения на процесуалните правила и на закона,които да обуславят отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.С оглед на правилно установените фактически положения,които не подлежат на преобсъждане от касационната инстанция,законът е правилно приложен.В този смисъл решението като законосъобразно и постановено при спазване на процесуалните правдила следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 9 от 12.02.2013г. по внохд № 1165/12г. по описа на Софийския апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: