2 Р Е Ш Е Н И Е № 70 гр. София, 12 февруари 2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на тринадесети декември, две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Румен Петров Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Елеонора Михайлова и прокурора Даниела Машева, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1025 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на повереника на частния тъжител П. П. П. срещу решение №83 от 25.09.2024 г., постановено по ВНЧХД №20243300600216 по описа на Окръжен съд - Разград, с което е отменена присъда №135 от 20.11.2023 г., постановена по НЧХД №40/2023 г. по описа на Районен съд - Русе и е прекратено образуваното по тъжба на П. наказателно производство срещу подсъдимия Ц. Б. Ц. за извършено престъпление по чл.147, ал.1 НК. С решението частният тъжител П. е осъден да заплати на подсъдимия Ц. сумата от 400 лева- разноски по водене на делото. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно въззивният съд е прекратил производството по делото, като не е съобразил, че тъжбата е подадена от частния тъжител П. в рамките на преклузивния шестмесечен срок. Моли да бъде отчетено това, че съдът е постановил решението си в драстично противоречие с чл.81, ал.1 НПК, като не е отчел това, че многократно първостепенния съд е давал указания, които не са били необходими и които са били изпълнявани единствено с оглед коректно и колегиално изпълнение на изискванията на съдията- докладчик и именно тези указания са били причина за подаване на много допълнителни молби от тъжителя. С касационната жалба се оспорва и извода на въззивния съд, че е изтекъл преклузивният срок. Твърди се, че неправилно съдът е отчел началото му не от деня на узнаване на извършеното престъпление, а от датата на последното произнасяне на прокурора. На тези основания се предлага да бъде отменено атакуваното въззивно решение. В касационното съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа жалбата, като отново възпроизвежда част от доводите, отразени в нея. Твърди, че от момента на образуване на досъдебно производство по отношение на обвиненията, отразени в тъжбата до неговото приключване не следва да се приема, че преклузивния срок за подаване на тъжбата тече. Моли атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на държавното обвинение дава становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Предлага да бъде преценено, че правилно въззивният съд е приел, че подадената частна тъжба не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 НПК и съществуващите нередности не са били отстранени в указания в закона шестмесечен срок. На тези основания предлага атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила. Частният тъжител П. не се явява и не взима становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е основателна. Настоящото наказателно производство е образувано въз основа на подадена на 05.02.2023 г. от частния тъжител П. срещу подсъдимия Ц. частна тъжба с обвинение за извършено престъпление по чл.147, ал.1 НК. С разпореждане №53, постановено по образуваното НЧХД №40/2023 г. тъжбата е оставена без движение, като са дадени указания да бъде подадена и в хартиен вариант, да се представи пълномощно на повереника, да се внесе държавна такса, да се уточнят обстоятелства, относими към повдигнатото обвинение и да се посочи кога тъжителят е узнал за извършеното престъпление. В това разпореждане не е даден срок за изпълнение на указанията. С молба от 08.02.2023 г. частният тъжител е представил документ за внесена държавна такса и е помолил да му бъде предоставен срок за изпълнение на указанията. С разпореждане №445 от 09.02.2023 г. съдията- докладчик по делото е дал седмодневен срок за изпълнение на дадените указания. С молба (озаглавена частна тъжба) от 14.02.2023 г. тъжителят е представил пълномощно на повереника и е посочил че е разбрал за действията на подсъдимия Ц. на 07.09.2022 г. Останалите указания са останали неизпълнени. Съдията- докладчик с разпореждане №484 от 15.02.2023 г. е оставил без движение частната тъжба, като е и указал, че следва да представи препис от нея за връчване на другата страна. С разпореждане №529 от същата дата съдията- докладчик отново е оставил без движение същата частна тъжба, като е констатирал, че дадените с предходното разпореждане указания не са изпълнени. С молба от 21.02.2023 г. тъжителят е представил втори екземпляр от частната тъжба, но не и от уточняващата молба от 14.02.2023 г. С разпореждане №605 от 01.03.2023 г. съдията- докладчик е констатирал, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 НК, защото в нея липсва информация къде и кога е осъществено твърдяното престъпление и същата отново е оставена без движение. С молба от 17.03.2023 г. са изпълнени указанията, дадени с последното разпореждане, като това е сторено в срока, определен с посочения по- горе съдебен акт. С определение №145 от 23.03.2023 г. съдът е приел частната тъжба за редовна и е насрочил делото в открито съдебно заседание. Първоинстанционното производство е приключило с присъда №135 от 20.11.2023 г., с която подсъдимия Ц. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение да е извършил престъпление по чл.147, ал.1 НК. В Окръжен съд - Русе е образувано въззивно наказателно производство по ВНЧХД №135/2023 г. по въззивна жалба на повереника на частния тъжител П.. Преди провеждане на първото по делото заседание е постъпила молба от повереника на частния тъжител за отвод на всички съдии от въззивния съд. С нарочни съдебни актове всички съдии от Окръжен съд - Русе са се отвели, след което с разпореждане №445 по ВНЧХД №135/2023 г. е прекратено съдебното производство по делото и то е изпратено на ВКС за определяне на друг еднакъв по степен съд, който да го разгледа. С определение №312 от 19.06.2024 г., постановено по КНЧД №535 делото е изпратено на основание чл.43, т.3 НПК за разглеждане и решаване на Окръжен съд - Разград. В Окръжен съд - Разград по подадената въззивна жалба е образувано ВНЧХД №216/2024 г. С определение №105 от 01.07.2024 г. на основание чл.327 НПК е насрочено делото в открито съдебно заседание. С решение №83 от 25.09.2024 г. е отменена присъда №135 от 20.11.2023 г., постановена по НЧХД №40/2023 г. по описа на Районен съд - Русе и образуваното по тъжба на П. наказателно производство срещу Ц. Б. Ц. за извършено престъпление по чл.147, ал.1 НК е прекратено. В мотивите на решението си въззивният съд е приел, че подадената тъжба не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 НПК, тъй като в съдържанието й не е била посочена датата на извършване на престъплението, което е представлява елемент от фактическата му страна. Съдът е отчел, че тази нередовност е била отстранена, но това е направено след изтичане на срока по чл.81, ал.3 НПК, което е било и основание за прекратяване на производството по делото. Като допълнителен аргумент в подкрепа на тезата си въззивният съд е посочил и това, че нередовността на частната тъжба е била констатирана още с постановеното първо разпореждане от съдията- докладчик, но същата не е била приведена в съответствие с изискванията на процесуалния закон в рамките на предвидения в чл.81, ал.3 НПК шестмесечен преклузивен срок. Касационният съд не възприе изводите на въззивната инстанция, като прие, че правилно първоинстанционният съд е разгледал делото по същество, като законосъобразно е приел, че дадените указания за привеждането на частната тъжба (допълнена с множеството уточняващи молби) в съответствие с изискванията на чл.81, ал.1 НПК са били изпълнени. Вярно е, че към момента на подаването й, същата не е съдържала информацията, която чл.81, ал.1 НПК изисква, но съдията- докладчик от своя страна не е изпълнил задължението си да констатира нередовностите на тъжбата, да укаже конкретно кои са те и как следва да бъдат отстранени и наред с това да посочи какви са процесуалните последици от неотстраняването им. Вместо това съдията- докладчик е постановил пет различни разпореждания, в периода от 06.01.2023 г. до 01.03.2023 г., с които е отстранявал и непълноти в собствените си актове и е давал различни указания на частния тъжител все с цел да приведе частната тъжба в съответствие с изискванията на чл.81, ал.1 НПК. Касационната инстанция приема, че времето, през което са постановявани посочените разпореждания, с които са давани указания, които е следвало да бъдат дадени още с първото разпореждане не следва да се отчита при преценка на срока по чл.81, ал.3 НПК. Този срок спира да тече към момента на депозиране на частната тъжба, тъй като това е момента, в който частният тъжител е потърсил съдебна защита. Вярно е, че процесуалният закон предвижда задължителни реквизити на подадената тъжба, доколкото тя е процесуалния документ, с който се очертават рамките на процеса, но при констатирани нередовности съдията- докладчик дължи да ги констатира, да остави тъжбата без движение, да посочи необходимостта от отстраняването им и да укаже процесуалните последици ако те не бъдат отстранени в срок. Този процесуален ред е съобразен и с това, че е възможно частната тъжба да е подадена от гражданин, който няма юридическо образование и затова съдът дължи да му укаже нередовностите и начина за отстраняването им. Единствено в случай, че същите не бъдат отстранени може да бъде прекратено вече образуваното наказателно производство. Това обаче е недопустимо когато указанията са изпълнени и то в рамките на дадения с разпореждането срок. Настоящият съдебен състав прецени, че посочените в атакувания въззивен съдебен акт решения на касационната инстанция не са относими към настоящото производство. В Р 330/2023 г., постановено по КНД 457/2023 г., 3 НО съдът е приел, че не е спазен срока по чл.81, ал.3 НПК не защото тъжбата страда от недостатъци, а защото е било изменено обвинението след изтичане на преклузивния срок. В Р 49/2020 г. постановено по НД 142/2020 г., 2 НО и Р 29/2017 г., постановено по НД 1325/2016 г., 1 НО касационният съд е приел, че правилно наказателните производства са били прекратени защото подадените частни тъжби не са отговаряли на изискванията на чл.81, ал.1 НПК и никога не са били отстранени констатираните и посочени от съда недостатъци. Тази хипотеза е твърде различна от настоящата, когато частната тъжба е била приведена в съответствие с процесуалния закон в срока, указан от съдията- докладчик. Касационният съд намира за безпредметно да обсъжда доводите, свързани с оплакванията за неправилно отчитане на времето, през което производството е било предмет на разглеждане от прокуратурата, тъй като фактите предмет на това производство не са били предмет на производство пред държавното обвинение, а и момента на узнаване за инкриминираното действие на подсъдимия е безспорно установен, защото е посочен изрично от частния тъжител. Предвид изложеното касационният съд прецени, че неправилно въззивният съд е прекратил воденото наказателно производство и на това основание атакуваното въззивно решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №83 от 25.09.2024 г., постановено по ВНЧХД №20243300600216 по описа на Окръжен съд - Разград. ВРЪЩА делото за разглеждане и решаване от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.