Р Е Ш Е Н И Е
№ 160
София, 05.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Никова разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 948/2019 година.

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Подадена е касационна жалба от Н. Д. С. и С. Д. С., чрез пълномощника им адв. П. С. С., против решение № 399 от 15. 11. 2018 г. по в. гр. д. № 558/2018 г. на ОС – Пазарджик, потвърждаващо решение № 875 от 5. 07. 2018 г. по гр. д. № 5179/2017 г. на РС – Пазарджик, с което е отхвърлен предявеният от касаторите против К. Л. С. иск с правно основание чл. 41 ЗС, за присъждане на сумата 14280 лв., представляваща стойността на направени от ищците разходи за подобряване на общи части на жилищна сграда с идентификатор .... и на представляващо обща част дворно място – поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място]. Излагат се съображения за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на материалния закон – чл. 41 ЗС и чл. 61, ал. 2 ЗЗД, при несъобразяване с формирана с решения по чл. 290 ГПК практика на ВКС, според която съдът не е обвързан от предложената от ищеца правна квалификация на претенцията, както и че при извършени без взето решение от общото събрание на етажната собственост, но със знанието и непротивопоставянето от страна на останалите етажни собственици подобрения в общи части, извършилите тези подобрения етажни собственици могат да претендират направените полезни разноски до размера на обогатяването, при условие че работата е предприета уместно. Твърди се и необоснованост на фактическия извод за годината на извършване на подобренията, както и допуснато нарушение на чл. 184 ГПК. Иска се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове.
Ответникът по касационната жалба К. Л. С., чрез адв. В. С. Ц., изразява становище за правилност на атакувания съдебен акт и иска потвърждаването му.
С определение № 403 от 23. 07. 2019 г. по гр. д. № 948/2019 г. на ВКС, I г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта му в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която исковете са отхвърлени над сумата 8132 лв. до сумата 14280 лв.
В останалата му част въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите длъжен ли е съдът да приложи правната норма, съответна на действително осъщественото правно основание по иск за присъждане на обезщетение за подобрения и кои са приложимите правни норми при уреждане отношенията между етажните собственици, породени от извършени само от част от тях необходими разноски за поддържане и/или възстановяване на общите части или полезни разноски за подобряване на общите части на сградата.
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на решението:
По първия въпрос настоящият състав споделя формирана непротиворечива практика на ВКС, обективирана в множество решения по чл. 290 ГПК, обобщена в решение № 108 от 08. 07. 2015 г. по гр. д. № 415/2015 г. на ВКС, 1 г.о., според която определянето на правното основание на облигационните отношения, възникнали от подобряване на чужд имот, е дейност на съда по приложението на материалния закон, която се извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в съответствие с установеното по делото. Съдът не е обвързан от посочената от ищеца квалификация на предявения иск. Затова въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобрения в чуждия имот (владелец, държател, гестор) или посочения от ищеца вид на предявеното вземане („увеличена стойност на вещта“, „необходими разноски“, „полезни разноски“, „по-малката от двете суми“, „до размера на обогатяването“), които твърдения отразяват и становището на ищеца за правната квалификация на претенцията, не ограничават съда да даде защита според действително осъщественото правно основание.
По втория въпрос се споделят становищата, изразени в решение № 238 от 19. 08. 2013 г. по гр. д. № 1012 на ВКС, 4 г.о., решение № 85 от 24. 06. 2014 г. по гр. д. № 1157/2014 г. на ВКС, 2 г.о. и решение № 228 от 13. 12. 2016 г. по гр. д. № 5571/2015 г. на ВКС, 3 г.о., според които отношенията между етажните собственици във връзка с поддържането, възстановяването и подобряването на общите части на сградата се уреждат от правилото на чл. 41 ЗС, според което всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание. Решението на общото събрание определя базата, на която следва да се определи размерът на припадащата се част от възникналото парично задължение за полезни разноски. Ако някой от етажните собственици подобри общи части без да е взето решение на общото събрание и без съгласието на останалите етажни собственици, но с тяхното знание и непротивопоставяне, може да претендира, на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, припадащите им се части от направените полезни разноски до размера на обогатяването им и то ако работата е предприета уместно, а ако общите части са подобрени против волята на останалите етажни собственици, последните ще отговарят на основание чл. 59 ЗЗД.
По основателността на касационната жалба:
Въззивното решение е недопустимо в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която предявените от Н. Д. С. и С. Д. С. против К. Л. С. искове са отхвърлени над сумата 8132 лв. до сумата 14280 лв. За посочената разлика от 6148 лв. отхвърлителното първоинстанционно решение не е обжалвано и е влязло в сила. Като не се е съобразил с волята на жалбоподателите и е потвърдил първоинстанционното решение и в необжалваната част, съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало и е постановил недопустим акт, който следва да бъде обезсилен в посочената част.
В частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която предявените от Н. Д. С. и С. Д. С. против К. Л. С. искове са отхвърлени за сумата 8132 лв. въззивното решение е допустимо, но частично неправилно.
За да потвърди същото в посочената част, съставът на въззивния съд е приел, че в процесната сграда в режим на етажна собственост съществуват пет самостоятелни обекта – три апартамента и два гаража, притежавани от страните по делото. Ищецът Н. С. е собственик на апартамента на втория етаж, ведно с три избени и едно таванско помещение, и на гараж, ищцата С. С. е собственик на апартамента на първия етаж, ведно с избено помещение, а ответникът К. С. е собственик на жилището на третия етаж, ведно с две складови помещения (стаи) в партерния етаж и на гараж. Прието е, също, че Н. С. притежава 49, 69 %, ищцата С. С. – 30, 3 %, а ответникът К. С. – 19, 81 % идеални части от общите части на сградата. Прието е, че посочените в исковата молба строително-ремонтни дейности (топлоизолация на жилищната сграда от всички фасади с обща площ на хидроизолация 512 кв.м. и дебелина 5 см., направа на покрив с нова дървена покривна конструкция, покрита с битумни керемиди, поставяне на базалтови плочки в определени участъци от дворното място) са извършени от ищците. По фактури и количествено-стойностни сметки за извършване на претендираните подобрения ищците са платили сумата 53010 лв. Размерът на разходите за извършването им и пазарната стойност на подобренията възлиза на 38180, 13 лв. без ДДС (ако се приеме, че същите са извършени през 2014 г.) и на 30631, 25 лв. без ДДС (ако се приеме, че са извършени през 2011 г.). Посочените суми включват и непретендирани с исковата молба СМР (от т. 12 до т. 15 включително от заключението). След приспадане на стойността на непретендираните СМР и при съобразяване с притежаваните от всеки от етажните собственици идеални части от общите части на сградата, от посочените суми ответникът К. С. дължи 5768 лв. (ако се приеме, че са извършени 2011 г.), съотв. 7143 лв. (ако се приеме, че са извършени 2014 г.). Прието е, че подобренията са извършени в периода 2011 г. – 2012 г. За извършването им не е взето решение от общото събрание на етажните собственици. Ответникът знаел за извършваните СМР. Не твърди и няма данни да се е противопоставял.
От правна страна е прието, че исковата претенция следва да бъде квалифицирана и разгледана по чл. 41 ЗС – за присъждане на полезните разноски, направени от ищците за подобряване на общи части, а не по чл. 61, ал. 2 ЗЗД или чл. 59 ЗЗД, тъй като едва с въззивната жалба ищците са въвели нови факти и са предприели действия по изменение на иска по основание (в исковата молба е заявено, че извършените разноски били полезни и са направени въз основа на решение на общото събрание на етажните собственици, а с въззивната жалба е заявено, че разноските били необходими и са направени без взето решение от общото събрание). Прието е, че така квалифицираната по чл. 41 ЗС претенция се явява неоснователна, тъй като в хипотезата на извършени подобрения в общи части от етажен собственик без взето решение на общото събрание на етажните собственици или изразено съгласие на всички етажни собственици (първоначално или последващо) за извършване на подобренията, приложима е нормата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, а не на чл. 41 ЗС. Като допълнителен аргумент за неоснователност на иска е посочено, че външната изолация на сградата около обектите на ищците е извършена само в полза и в интерес на ищците, както и че полагането на базалтови плочки в двора не се установява от събраните гласни доказателства, а само от представената фактура. Въззивният съд е посочил, че по всички останали въпроси препраща към мотивите на първоинстанционното решение и се присъединява към тях, на осн. чл. 272 ГПК, като по този начин е възприел за правилно становището на първоинстанционния съд за основателност на направеното при условията на евентуалност възражение за погасителна давност.
Основателно е оплакването на касаторите, че при определяне правната квалификация и основателността на претенцията за присъждане на вземане за извършени подобрения не е съобразена формираната практика на ВКС (решение № 108 от 08. 07. 2015 г. по гр. д. № 415/2015 г. на ВКС, 1 г.о. и др.), според която определянето на правното основание на облигационните отношения, възникнали от подобряване на чужд имот, е дейност на съда по приложението на материалния закон, която се извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в съответствие с установеното по делото. Съдът не е обвързан от посочената от ищеца квалификация на предявения иск. Затова въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобрения в чуждия имот (владелец, държател, гестор) или посочения от ищеца вид на предявеното вземане („увеличена стойност на вещта“, „необходими и полезни разноски“, „по-малката от двете суми“, „до размера на обогатяването“), които твърдения отразяват и становището на ищеца за правната квалификация на претенцията, не ограничават съда да даде защита според действително осъщественото правно основание Когато етажен собственик твърди, че е подобрил обща част въз основа на решение на общото събрание на етажните собственици и е квалифицирал претенцията си по чл. 41 ЗС, но по делото се установи, че подобренията са извършени без решение на общото събрание на етажните собственици и без съгласието им (предварително или последващо), но с тяхното знание и при непротивопоставянето им, то следва, на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, извършилите подобренията етажни собственици да бъдат обезщетени за направените полезни разноски от неучаствалия в извършването им етажен собственик до размера на обогатяването на последния, ако работата е била предприета уместно (решение № 238 от 19. 08. 2013 г. по гр. д. № 1012 на ВКС, 4 г.о., решение № 85 от 24. 06. 2014 г. по гр. д. № 1157/2014 г. на ВКС, 2 г.о. и решение № 228 от 13. 12. 2016 г. по гр. д. № 5571/2015 г. на ВКС, 3 г.о.).
Основателно е оплакването на касаторите за необоснованост на фактическия извод за времето на извършване на ремонт на покрива и на външната изолация - през 2011-2012 г., а не през 2014 г. Съвкупната преценка на събраните гласни доказателства, писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза налага извода, че тези СМР са извършени през 2014 г. Вярно е, че свидетелските показания са противоречиви, като според показанията на свидетелите на ответника покривът и външната изолация са правени през 2011 – 2012 г., а според показанията на свидетелите на ищците – през 2014 г. При това противоречие е следвало да се кредитират показанията на свидетелите Ш. И., Х. Г. и Я. С., тъй като са последователни, непротиворечиви, почиват на непосредствени и продължителни възприятия и свързват времето на ремонта на покрива и външната изолация с други осъществили се в същия период събития. Свидетелят Ш. си спомня, че ремонтът на покрива и санирането на сградата са извършени от други лица през ранната пролет на 2014 г., тъй като по същото време той е бил нает да извърши интериорен козметичен ремонт и, докато е ремонтирал, са се осъществявали и дейности по полагане на нова покривна конструкция, керемиди и саниране на сградата, а свидетелят при необходимост е ползвал монтираното скеле. Свидетелката И. си спомня, че ремонтът е извършен 2014 г., тъй като ищцата се притеснявала дали ремонтните дейности ще приключат до плануваната същата година сватба на дъщеря й и сина на свидетелката, последната си спомня, че в посочения период е имало скеле, майстори по покрива. Свидетелят Г. е бил управител на едно от дружествата, наети да извършат ремонт на покрива през 2014 г., а през следващата 2015 г. прехвърлил фирмата на друго лице. За разлика от показанията на посочените свидетели, показанията на свидетелите Б., Д., В., М. са неубедителни, тъй като се базират на спорадични впечатления или възпроизвеждат получена от ответника информация. Показанията на св. Б. въобще не съдържат данни за време на извършване на ремонтните дейности. Свидетелят Д. не си спомня добре и не е сигурен за годината на извършване на изолацията и ремонта на покрива. Показанията на свидетеля В., според които санирането е правено 2011 г., се базират на споделена от ответника по иска информация. Показанията на свидетелката М. противоречат на всички останали гласни и писмени доказателства. На следващо място, показанията на ангажираните от ищците свидетели съответстват и на писмените доказателства по делото – 18 бр. фактури, издадени от четири търговски дружества – „Дистива“ ЕООД, „Дианел 2007“ ЕООД, „Стокат“ ЕООД, „Ивон Билдинг 95“ ЕООД, от които само 3 бр. (фактури № № 108, 107 и 106) са неотносими към делото, тъй като са съставени по повод извършени през 2011 г. СМР в общите части на сградата, различни от претендираните в исковата молба (боядисване на парапет, поставяне на плочки на стълбищна площадка, шпакловка на стълбищна площадка, боядисване на стълбищна площадка, поставяне на осветителни тела). Всички останали фактури касаят процесните СМР и са съставени 2014 г., без фактурата за полагане на базалтовите плочки – съставена на 7. 11. 2017 г. С отговора на исковата молба е оспорена автентичността на фактурите. Оспорена е и доказателствената им стойност (с доводи, че не са осчетоводени от доставчиците на съответните услуги, не са включени в дневниците им за продажба, въз основа на тях не е ползван данъчен кредит по ЗДДС, в някои от фактурите са правени и поправки, в някои от фактурите съответната организационна форма на търговско дружество-доставчик на материали и услуги е посочена като ЕООД, вместо като ООД, посочен е адрес несъответен на вписаното в ТР към АВ седалище, има посочени материално отговорни лица, които не са били управители на дружеството, посочените във фактурите лица не са били регистрирани по ЗДДС или са били дерегистрирани към съставяне на фактурите, а други са регистрирани, но са подавали нулеви справки-декларации), но не е оспорена достоверността на датата на съставянето им, нито е въведено твърдение, че плащането на сумите по фактурите е извършено 2011-2012 г., а не 2014 г. Отделен е въпросът, че датата на съставяне на фактурите сочи на вероятност за времето на извършените СМР, но не установява категорично този факт, тъй като не е задължително да има съвпадение между датата на фактуриране на извършените/подлежащите на извършване услуги и времето на извършването им. Представените снимки на жилищна сграда в Google също не доказват извършване на процесните подобрения 2011 – 2012 г. Същите не са събрани по предвидения в чл. 204 ГПК ред, не е доказано кога са правени (представеното неподписано извлечение от становището на Комисията за защита на личните данни от 4. 10. 2011 г., съдържащо информация, че „Гугъл“ планира събиране на улични изображения, до които потребителите да имат достъп и планира снимките да бъдат извършени в периода септември 2011 г. декември 2012 г., не доказва, че процесните снимки действително са направени в този период).
Основателно е и оплакването на жалбоподателите за противоречие с разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД на извода на съда за неоснователност на исковите претенции за сумата 7143 лв. Налице са предпоставките на цитираната норма за уважаване на исковете в посочения размер: а/. ищците-етажни собственици са извършили подобрения на общи части на сградата, както и на дворното място, съставляващо обща част, изразяващи се в следното: топлоизолация /външно саниране/ на жилищната сграда от всички фасади, направа на покрив с нова дървена покривна конструкция, покрита с битумни керемиди, поставяне на базалтови плочки в определени участъци от дворното място; б/. извършили са посочените работи както в свой интерес, така и в интерес на ответника по иска, тъй като са подобрени общи части, върху които всички етажни собственици притежават дял; в/. намесата в правната сфера на ответника е съзнателна и е извършена без негово съгласие, но с негово знание и непротивопоставяне; г/. работата е предприета уместно и е била добре управлявана; д/. в резултат на извършените подобрения в имуществото на ответника е настъпило обогатяване със сумата 7143 лв. – това е припадащата се част от сумата, която ответникът би заплатил, ако бе извършил сам подобренията, с оглед пазарната им стойност към извършването им и чийто размер е по-малък от размера на припадащата се част от действително платените от ищците разходи за извършване на строително-ремонтните работи.
Основателно е и оплакването за незаконосъобразност на извода за основателност на възражението за погасителна давност. Началото на течението на погасителния давностен срок се свързва с изискуемостта на вземането (чл. 69 ЗЗД), а вземането на гестора става изискуемо от момента на извършване на съответния разход (в случая от изразходване на паричните средства за извършване на подобренията), откогато настъпва и обедняването му. В случая разходите са извършени 2014 г., а искът е предявен на 28. 12. 2017 г., преди изтичане на установения в чл. 110 ЗЗД петгодишен погасителен давностен срок.
Като неправилно в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен за сумата 7143 лв., въззивното решение следва да бъде отменено. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия и с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК, след отмяната следва да бъде постановено решение по същество, като предявените искове бъдат уважени общо за сумата 7143 лв., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
В частта потвърждаваща първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен над сумата 7143 лв. до сумата 8132 лв. решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото К. Л. С. ще следва да бъде осъден да заплати на Н. Д. С. и С. Д. С. общо сумата 1902 лв. част от съдебните разноски, направени при водене на делото пред трите инстанции, съответна на уважената част от исковете.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 399 от 15. 11. 2018 г. по в. гр. д. № 558/2018 г. на ОС – Пазарджик в частта потвърждаваща решение № 875 от 5. 07. 2018 г. по гр. д. № 5179/2017 г. на РС – Пазарджик в частта, с която предявеният от Н. Д. С. и С. Д. С. против К. Л. С. иск, квалифициран по чл. 41 ЗС, е отхвърлен за сумата 7143 лв., както и в частта за разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. Л. С., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, да заплати на Н. Д. С. и С. Д. С. общо сумата 7143 лв., представляваща част от направени полезни разноски за ремонт на покрива и външна топлоизолация (саниране) на жилищна сграда с идентификатор .... и за поставяне на базалтови плочки в дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума считано от 28. 12. 2017 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 399 от 15. 11. 2018 г. по в. гр. д. № 558/2018 г. на ОС – Пазарджик в частта потвърждаващо решение № 875 от 5. 07. 2018 г. по гр. д. № 5179/2017 г. на РС – Пазарджик в частта, с която предявеният от Н. Д. С. и С. Д. С. против К. Л. С. иск е отхвърлен над сумата 7143 лв. до сумата 8132 лв.
ОБЕЗСИЛВА решение № 399 от 15. 11. 2018 г. по в. гр. д. № 558/2018 г. на ОС – Пазарджик в частта потвърждаваща решение № 875 от 5. 07. 2018 г. по гр. д. № 5179/2017 г. на РС – Пазарджик в частта, с която предявеният от Н. Д. С. и С. Д. С. против К. Л. С. иск, квалифициран по чл. 41 ЗС, е отхвърлен над сумата 8132 лв. до сумата 14280 лв.
ОСЪЖДА К. Л. С., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Н. Д. С. и С. Д. С. общо сумата 1902 лв. разноски за трите инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: