1 РЕШЕНИЕ № 131 гр. София, 29 май 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 432 / 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Постъпила е касационна жалба от гражданския ищец и частен обвинител Х. Х. Е. срещу въззивна присъда, постановена на 12.03.2018 год. по ВНОХД № 30/2018 год., по описа на Окръжен съд- Разград в нейната гражданско-осъдителна част. В жалбата се сочи, че размерът, в който е уважена гражданската претенция, не отговаря на изискването за справедливост, предвид тежестта на причиненото на пострадалия телесно увреждане, претърпените в резултат на него болки и страдания и продължителния период на възстановяване. Прави се искане за изменение на въззивната присъда в гражданската й част като се уважи предявения граждански иск в пълния му размер. В съдебно заседание пред ВКС, гражданският ищец и неговият повереник, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът от ВКП пледира за потвърждаване на въззивната присъда като правилна и законосъобразна. Подсъдимият М. И. Т. и неговият защитник, редовно призовани, също не се явяват пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателя и становището на прокурора, както и всички материали, събрани по делото, намери следното: С присъда № 548/23.11.2017 год., постановена по НОХД № 759/2017 год., Районен съд - Разград е признал подсъдимия М. И. Т. за виновен в извършване на престъпление по чл. 132, ал.1, т.2, вр. с чл. 129, ал.1 от НК, осъдил го е на наказание седем месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложил за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като го е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 129, ал.1 от НК Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Х. Х. Е. обезщетение за претърпените от деянието неимуществени вреди в размер на 2000 лева, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 5000 лева. По жалба на подс. Т. с искане за оправдаване, по протест на Районна прокуратура – Разград с претенция за осъждане на подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение и жалба на гражданския ищец срещу гражданско-осъдителната част на присъдата, в Окръжен съд- Разград е било образувано ВНОХД № 30/2018 год. С присъда, постановена на 12.03.2018 год. по същото дело, въззивният съд е отменил първоинстанционния съдебен акт в частта, с която подсъдимият М. И. Т. е признат за виновен в извършване на деяние по чл. 132, ал.1, т.2, вр. с чл. 129, ал.1 от НК, признал го за виновен в това, че на 29.04.2017 год. в местността „А.“, в землището на [населено място] вода, обл. Разград причинил средна телесна повреда на Х. Х. Е., изразяваща се в счупване на V, VІ, VІІ, VІІІ ребра вляво и разстройство на здравето, временно опасно за живота, вследствие на натрупване на патологична колекция кръв в лявата гръдна половина /хемоторакс/ - престъпление по чл. 129, ал.1 от НК и потвърдил присъдата на РС в частта, с която е наложено на подсъдимия наказание от седем месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от три години. С въззивната присъда контролираният съд увеличил размера на обезщетението по уважения граждански иск от 2000 лева на 3000 лева, както и на присъдената в полза на държавата държавна такса върху него от 80 лева на 120 лева. Отхвърлил гражданския иск за разликата до първоначално предявения размер от 5000 лева, като потвърдил първоинстанционния съдебен акт в частта, с която са присъдени в полза на гражданския ищец направените от него разноски по водене на делото. Подадената срещу въззивната присъда жалба е допустима, тъй като е депозирана от страна, която има право на това и срещу съдебен акт от кръга на посочените в разпоредбата на чл. 346 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Всички обстоятелства, на които гражданският ищец основава претенцията си за увеличаване на размера на присъденото му обезщетение, са били обсъдени както от първоинстанционния съдебен състав, така и от въззивната инстанция. Съобразени са видът, броят, характерът и степента на причинените телесни увреждания, както и продължителността на възстановителния процес. Освен посочените обстоятелства, контролираният съд е взел предвид и осъждането на дееца по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 129, ал.1 от НК, като е увеличил размера на присъденото обезщетение с 1000 лева. Определеният от въззивния съд размер от общо 3000 лева удовлетворява изискването за справедливост, визирано в чл. 52 от ЗЗД, липсват основания за корекция на въззивната присъда в гражданско – осъдителната й част, поради което същата следва да бъде оставена в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда, постановена на 12.03.2018 год. по ВНОХД № 30/2018 год. по описа на Окръжен съд- Разград. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.