Р Е Ш Е Н И Е № 166 София, 09 април 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на дванадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 210 по описа за 2014 година. Осъденият М. Ф. е направил искане за възобновяване на нохд № 639/13 г. по описа на Районен съд – гр. Сливница, в което е заявил следното: „да ми дадете право на адекватна защита и да получа справедливо наказание”. Пред касационната инстанция осъдения лично и защитата му поддържат искането. Поддържа се, че е нарушен материалния закон и се иска връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на делото. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: В производство по реда на чл.381-383 НПК с определение № 250 от 24.10.2013 г. по нохд № 639/13 г. СРС одобрил споразумение, постигнато между прокурора , обвиняемия Ф. и защитника на последния, за това, че на 20.10.2013 г. около 21.15 часа, в района на ГПУ-К., в землището на [населено място], [община], област Софийска, на около 500 метра от линията на държавната граница М. Ф. е направил опит да излезе през границата на страната от Република България в Република С., без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието му е останало недовършено поради независещи от волята му причини - намесата на граничните власти, поради което и на основание по чл.279, ал.1, пр.2, във връзка с чл.18, ал.1, пр.1 НК и чл.54, ал.1 НК на Ф. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в размер на 100 лева, а на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години. Времето, през което обв.Ф. е бил задържан – от 21.10.2013 г. до датата на одобряване на споразумението, е приспаднато по реда на чл.59, ал.1 НК. Със същото определение СРС прекратил производството по делото. Посоченото определение влязло в сила на 24.10.2013 г. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането на осъдения е допустимо – депозирано е в законния срок (чрез началника на Затвора в [населено място] на 12.12.2013 г.); подадено е от процесуално легитимирано лице и е насочено срещу съдебен акт от кръга по чл.419, ал.1 НПК. Разгледано по същество искането на осъдения е неоснователно. Искателят и защитата му игнорират особеностите на процедурата по глава 29 НПК, в частност по чл.381-383 НПК, която е следвал настоящия процес. Непосредствено след приключване на разследването е постигнато споразумение за решаване на делото между прокурора, обвиняемия Ф. и неговия защитник, в което са отразени съвпадащите им волеизявления по всички въпроси, изрично посочени в чл.381, ал.5 НПК, в това число и относно фактическите признаци на извършеното деяние, правната квалификация, вида и размера на наказанието и начина на изтърпяването му. М. Ф. е декларирал, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред; че е запознат със споразумението и е съгласен с всички негови клаузи и условия, както и с това, че след одобряване на споразумението от първостепенния съд, определението на последния е окончателно, има последици на влязла в сила присъда, съгласно чл.383, ал.1 НПК, и не подлежи на въззивна и касационна проверка – по реда на глава 21 и 23 НПК. Районният съд – гр. Сливница, в съдебно заседание на 24.10.2013 г., преди да пристъпи към обсъждане на предложеното му споразумение, назначил преводач по делото - от български на дари език и обратно. След заявеното от Ф., че се разбира с преводача и желае същият да превежда кореспонденцията му със съда и съответно на становищата на страните СРС дал ход на делото. На основание чл.274, ал.1 НПК съдът разяснил на обвиняемия правата му по НПК, след което последният утвърдил положително, че разбира обвинението; признава се за виновен; разбира последиците от споразумението – че след одобряването му от съда и изготвянето на определение по чл.383 НПК, последното е окончателно и има сила на влязла в сила присъда за обвиняемия, която не подлежи на въззивна и касационна проверка; съгласен е с тези последици; доброволно е подписал споразумението, внесено в СРС за разглеждане. На досъдебното производство и при съдебното разглеждане на делото на Ф. е била осигурена защита, в съответствие с изискванията на НПК и Закона за правната помощ (л.12-14 от досъдебното производство и л.8-9 от съдебното дело) , като той е изразил съгласието си да бъде представляван от адв.В.. С искането за възобновяване не се твърди, че процесът на изготвяне на споразумението е опорочен и се отклонява от действителната воля на осъдения, а в тази насока данни не се откриват и при служебната проверка на извършените процесуални действия. Пред ВКС искателят твърди, че „не смятам, че съм извършил кой знае какво престъпление. Може би не съм разбрал, че при повторно такова, ще бъда осъден на ефективно наказание. Първоначално бях осъден на пет месеца и след това на още пет месеца.”. При така констатираното оспореният съдебен акт би бил уязвим само в хипотезата на чл.382, ал.7 НПК, ако съдът по същество е допуснал одобрение на споразумение, противоречащо на закона и морала. Тази хипотеза обаче, не е налице. В досието на делото отсъстват следи от манипулация на доказателствата във вреда на обвиняемия. Не се установява и явна несправедливост на наложените наказания - пет месеца лишаване от свобода, условно за срок от три години и глоба в размер на 100 лева. Няма очевидно несъответствие между обществената опасност на деянието и дееца от една страна и тежестта на наложените наказания от друга. Последните са определени при условията на чл.54, ал.1 НК, като от данните по делото не следва извод за наличието на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност - многобройни и/или изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Наложеното наказание лишаване от свобода по размер е малко над предвидения в закона минимум от три месеца, а наказанието глоба е в размер на предвидения в закона минимум. Правилно е утвърдено от СРС и приложението на института на условното осъждане – наложеното наказание лишаване от свобода е в изискуемия от чл.66, ал.1 НК размер (до три години); към извършване на инкриминираното престъпление деецът не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. ВКС не установи наличието на претендираните основания по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.т.1 и 3 от НПК, поради което следва да остави без уважение искането на осъдения за възобновяване на коментираното наказателно дело. Водим от горното и на основание чл.424, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Ф. за възобновяване на нохд № 639/2013 г. на Районния съд – гр. Сливница. Препис от решение, преведено на език дари, да се връчи на искателя. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: