Р Е Ш Е Н И Е № 107 гр. София, 08.04. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 526/ 2010 година Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия С. Д. И. против въззивно решение № 100 от 04.05.2010г. постановено по в.н.о.х.д.№ 250/ 2009г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК, които се поддържат и в съдебно заседание.Иска се отмяна на решението и признаване на подсъдимия за невинен или намаляване размера на наказанието. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна и предлага решението да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите на чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното: Пловдивският апелативен съд с решение № 100 от 04.05.2010г. по в.н.о.х.д.№ 250/ 2009г. е потвърдил присъда № 179 от 09.10.2008г. постановена по н.о.х.д.№ 398/2006г. на Хасковския окръжен съд. С присъдата подсъдимият С. Д. И. е признат за виновен в това, че на 11. 05.1997г. на главен път Е- 80 в района на[населено място] умишлено умъртвил К. Т. от Р. М., поради което и на основание чл.115 вр. чл.55, ал.1, т.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от осем години, което да изтърпи при първоначален „строг” режим. На основание чл.59, ал.1 НК съдът приспаднал от така наложеното наказание времето от 13.05.1997г. до 20.12.1997г., през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”. Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаят главно преценката на събраните по делото гласни доказателства и основно заключението на назначената от въззивния съд комплексна съдебнобалистическа, съдебнохимическа и съдебномедицинска експертиза.Твърди се, че въз основа на заключението на тази експертиза отново не била постигната яснота по съществени въпроси, свързани с авторството на деянието, поради което и в нарушение на чл.303, ал.1 и 2 НПК подсъдимият бил признат за виновен. Възраженията са неоснователни. При повторното разглеждане на делото от Пловдивския апелативен съд са изпълнени всички указания, дадени с отменителното решение на състав на Върховния касационен съд.Събрани са указаните доказателства, назначена е и изслушана комплексна експертиза, след което съдът в изпълнение на задълженията си е подложил на задълбочена преценка всички доказателствени материали и изложил съображения какви факти приема за установени и въз основа на кои доказателствени средства.Настоящият състав не намери грешки в оценъчната дейност на въззивния съд.Всички доказателства са преценявани не поотделно, а в тяхната взаимна връзка, последователно, поради което и не са налице грешки в логическите изводи на съда.Некоректно се възразява за липсата на отговори на съществени въпроси, касаещи доказаността на авторството, тъй като видно от мотивите на решението в тях се съдържат отговори на всички въпроси поставени в касационната жалба.Обект на задълбочена преценка са били и обясненията на подсъдимия, които също са доказателствено средство, но винаги предполагащо, че могат да бъдат израз и на позволена от закона защитна теза.Именно поради двоякия характер на обясненията на подсъдимия е отделено необходимото внимание на поднесените от него версии относно извършителя на деянието, независимо, че от първата версия- за изстрел отвън, подсъдимият се е отказал още преди повдигането на обвинение.Проверката на обясненията на подсъдимия, че убийството е извършено от трето неизвестно лице, което се е качило в автомобила малко преди убийството, е извършена както чрез разпитите и преразпита на свидетели, така и от заключението на комплексната експертиза.В писменото заключение на вещите лица е даден ясен отговор на всички поставени въпроси, включително и за изясняване произхода на капсулните микро следи от изстрела и на какво се дължи различието в капсулния състав на куршума и ризата на пострадалия и този по ноктите на подсъдимия.Експертите са категорични , че представения за изследване куршум е от 9 мм патрон „М.”, че не е изстрелян от стандартно нарезно оръжие, че изстрелът причинил смъртта на Т. е произведен от упор и категорично изключва възможността да е произведен от по- близко или по- далечно разстояние, или пък извън автомобила и случайно да е попаднал в дясното слепоочие на пострадалия.В тази връзка е изключена и възможността трето лице, пътуващо на втория ред седалки да е произвело изстрела, като вещите лица описват защо това е невъзможно.На всички поставени въпроси, както в отменителното решение на ВКС, така и от страните е даден отговор, като е посочено и какви изследвания са правени, кои известни методи от науката са използвани, както и на трите възможни причини за различия в капсулния състав на куршума и пробата от ноктите на подсъдимия. Впрочем лансираната версия за трето лице автор на деянието е опровергана и от показанията на свидетелите, които са станали очевидци на сблъсъка на автомобила в дървото и непосредствено след това на излизането на подсъдимия от колата и побягването му.През цялото това време никой не е видял друго лице, а при срещата на подсъдимия със свидетелите, даденото от него обяснение не е, че пътуващ в автомобила е произвел изстрел, а че някой отвън е стрелял.Настоящият състав изцяло споделя изводите на въззивния съд по приетите за установени факти, включени в предмета на доказване, по доказателствата, въз основа на които са изведени тези факти, поради което и не намира за необходимо да ги повтаря. При приетите за установени фактически положения с признаването на подсъдимия за автор на извършеното убийство , материалния закон е приложен правилно.Осъществени са обективните и субективни признаци на чл.115 НК. Наложеното наказание от осем години лишаване от свобода не е явно несправедливо.При определянето му съдът правилно е приел, че наказанието следва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК.Действително извършеното престъпление е изключително тежко, но времето изтекло от извършването на престъплението до започването на съдебното производство е много голямо и за това подсъдимият няма вина.Това обстоятелство правилно е съобразено при определяне на наказанието и то е в синхрон с изискванията по чл.6, ал.1 от КЗПЧОС, че всяко лице при наличието на каквото и да е наказателно обвинение има право на справедливо разглеждане на делото в разумен срок.Продължителното разглеждане на делото обаче в достатъчна степен е преценено при определяне на наказанието, под минималното предвидено за престъплението, а липсата на други неотчетени смекчаващи отговорността обстоятелства, не позволява по- голямо смекчаване на наказанието. По размер то е съответно на извършеното и в най- голяма степен отговаря на целите, предвидени в чл.36 НК. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяването на въззивния акт той следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 100 от 04.05.2010г. постановено по в.н.о.х.д.№ 250/ 2009г. на Пловдивския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: