Р Е Ш Е Н И Е   № 547   гр.София, 27 януари  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на осми декември   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САША РАДАНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ВЕРОНИКА ИМОВА                                                                         ПАВЛИНА ПАНОВА                                                                                                                                              със секретар   Лилия Гаврилова при участието на прокурора    МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    САША РАДАНОВА наказателно  дело под № 576/2009 година   Касационното производство е образувано по протест на зам.-окръжния прокурор на Перник срещу присъда № 41 от 9.VІІ.2009 год. по внохд № 238/2009 год. на Пернишкия окръжен съд, която е нова след отмяната на присъда № 249 от 1.ІV.2009 год. по нохд № 1761/2008 год. на Пернишкия районен съд. С първоинстанционната присъда подсъдимият П. К. П. е признат за виновен в това, че на 2.ІХ.2008 год. в Перник е управлявал моторно превозно средство-лек автомобил ОПЕЛ ВЕКТРА с рег. № Р* с алкохолна концентрация в кръвта си от 1.24‰, за което и на основание чл.343б, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК е осъден на пробация, включваща задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 НК за минималния 6-месечен срок по ал.3, т.1 на чл.42а НК. На основание чл.343г НК П. е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 8 месеца със зачитане на времето от 2.ІХ.2008 год., когато по административен ред е бил лишен от същото право. С протестираната присъда първоинстанционната е отменена, П. е признат за невиновен в извършването на горното деяние и е оправдан по обвинението в престъпление по чл.343б,ал.1 НК. В съдебно заседание представителят на ВКПр поддържа протеста, становище по който подсъдимият и/или неговият з. не са изразили. Протестът е н е о с н о в а т е л е н въпреки допуснатите от въззивния съд неправилности при анализа на установените факти и при тълкуването на Наредба № 30. Неправилно въззивният съд е приел, че приложеният на л.4 от досъд.разследване акт за установяване на административно нарушение, е съставен в 21.29 ч. Този час е посочен като часа, в който е било установено с техническо средство пияното /над 0.5‰ / състояние на П. и който час при всички случаи предхожда както съставянето на акта, т.е. попълването му с всички необходими реквизити, така и попълването след това и връчване на водача на талон за медицинско изследване. Допуснатата неправилност е довела, по-нататък, до това, съдът да вмени на проверяващите служители от Второ РПУ-Перник нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № 30, тъй като били връчили на подсъдимия талона за медицинско изследване на алкохолното съдържание в кръвта му „1 час и 16 минути СЛЕД констатиране на нарушението и съставянето на акта”. Или 21.29 ч се приема като час, в който П. е бил проверен с ДРЕГЕР за установяване или не употребата на алкохол, съставен му е акт, след запознаването със съдържанието на който П. е подписал, бил е попълнен талон за медицинско изследване и същият му е бил връчен-поредица от последователни процедури, които е обективно невъзможно да бъдат изпълнени едновременно. Неправилно, накрая, въззивният съд е приел и това, че изтеклото време между 21.29 ч, когато вдействителност е констатирано нарушението, и 22.45 ч, когато на водача е бил връчен талона за медицинско изследване, „излиза извън всякакви разумни срокове, които законодателят е предвидил” с Наредба № 30, тъй като в наредбата не са поставени каквито и да било срокове, регламентиращи времето от установяване на нарушението, през документирането му в АУАН и попълването на талона за медицинско изследване, до връчването му на нарушителя за изпълнение. Протестът е неоснователен, защото установените факти не сочат на извършено от П. К. П. престъпление по чл.343б, ал.1 НК. За осъществяване от обективна с. състава на това престъпление се изисква деецът д а у п р а в л я в а МПС с посочената алкохолна концентрация в кръвта си. П. е управлявал автомобила си до момента, в който е бил спрян за проверка и изпробван за употреба на алкохол с техническото средство ДРЕГЕР 7410, отчел алкохолна концентрация от 0.91‰. Последващото увеличаване на концентрацията вследствие продължаващата резорбция на алкохола в кръвта до вземането на кръвна проба и отчитането в нея на алкохолно съдържание от 1.24‰ , след като е станало по време, когато на П. е било отнето свидетелството за правоуправление и той вече не е шофирал колата си, не може да ангажира наказателната му отговорност по чл.343б, ал.1 НК, а само административнонаказателната му такава по чл.174, ал.1 ЗДП предвид показанието на техническото средство. С оглед на дотук изложеното и чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 41 от 9.VІІ.2009 год. по внохд № 238/2009 год. на Пернишкия окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ