О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 496 гр. София, 15.11.2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 454 по описа на Върховния касационен съд за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частната касационна жалба на М. И. Н., чрез пълномощника й адвокат Кр. М., против въззивното определение от 7.06.2012 год. по ч. гр. д. № 7815/2012 год. на Софийски градски съд. С него е потвърдено първоинстанционното определение от 18.04.2012 год. по гр. д. № 16222/2010 год. на Софийския районен съд, с което е оставена без разглеждане молбата й за възстановяване на срок за представяне на отговор по чл. 131 ГПК на исковата молба против нея. Жалбоподателката поддържа становище за неправилност на обжалваното определение и искане за неговата отмяна. Счита, че молбата й за възстановяване на пропуснат срок не е просрочена, тъй като не е налице получено съобщение за пропускането му, съгласно чл. 64, ал. 3 ГПК. Преди да разгледа по същество подадената частна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта й - наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК обжалването на тази категория въззивни определения е факултативно. В самата частна жалба се съдържа изложение на касационните основания, в което се сочи това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос относно съобщението за пропускане на срок и по-конкретно дали получаването на съобщение за постановено определение на съда по искане за отмяна на процесуалните действия на назначения особен представител означава уведомяване на страната за наличие на пропуснат срок, за да обоснове направения от съда извод за просрочие на подадената за това молба. Произнасянето на въззивния съд относно началния момент на срока по чл. 64, ал. 3 ГПК, приемайки, че подадената молба е извън него, е обусловило крайния му извод за недопустимост на същата. Затова следва да се приеме поставеният от жалбоподателката процесуалноправен въпрос за такъв по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и с оглед конкретния казус за отхвърляне на предходната молба, съобщението за което е счетено като такова за уведомяване за пропускане на срок, по смисъла на чл. 64, ал. 3 ГПК, налага тълкуване на горната разпоредба на закона, обуславящо и наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. В случая жалбоподателката, ответник в производството, е подала молба за възстановяване на срока по чл. 131 ГПК с оглед личното й участие в производството, в което до момента е била представлявана от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК. Поискала е и отмяна на извършените от последния процесуални действия, вкл. и подаден отговор по чл. 131 ГПК, с твърдения, че са нарушени процесуалните правила по призоваването й, което искане съдът отхвърлил. Въпреки участието на особения представител в съдебното заседание, съдът е изпратил и съобщение лично до страната на посочения съдебен адрес, което е получено на 11.03.2012 год. За да остави без разглеждане повторната молба за възстановяване на срока по чл. 131 ГПК, съдът приел, че преклузивният срок за това е започнал да тече от полученото съобщение, поради което и подадената извън него молба е недопустима. По поставения процесуалноправен въпрос настоящият състав счита, че в конкретния случай, с оглед произнасянето по молбата на страната за отмяна на процесуалните действия, извършени от назначения й особен представител, същата е била уведомена с изпратеното й съобщение. Действително, съгласно чл. 64, ал. 3 ГПК е предвидено молбата за възстановяване на пропуснат срок да се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му, но при липсата на регламентирана процедура за съобщаване от съда на страната за пропускането на срок, то следва да се приеме, че съобщението представлява такова за предприетите от съда следващи процесуални действия, по който начин страната узнава за пропускането на установен от закона или определен от съда срок. В настоящия случай със съобщението до страната за отхвърляне на молбата й за отмяна на извършените до момента процесуални действия, същата е узнала, че това й искане не е уважено, вкл. и направеното такова за вземане на становище по делото /молбата от 22.02.12 год./. Правилно въззивният съд е приел датата на получаване на това съобщение като най-благоприятната за страната хипотеза на започване да тече едноседмичния срок, извън който е подадена последващата молба, поради което и правилно приел същата за просрочена. Извън горните съображения следва да се отбележи и това, че искане за възстановяване на пропуснат срок е допустимо когато действително е налице изтекъл срок, пропуснат от страната поради особени непредвидени обстоятелства, които същата не е могла да преодолее – чл. 64, ал. 2 ГПК. В случая тези предпоставки не са налице – срокът по чл. 131 ГПК е спазен с представяне на писмен отговор, не се и поддържа наличие на някакви непредвидени обстоятелства, които жалбоподателката да не е могла да преодолее. Поради това и се поставя въпросът за същността на подадената молба „за възстановяване на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК” дали представлява такава по чл. 64 ГПК, доколкото в нея не се поддържа този срок да е пропуснат и то поради някакви непредвидени обстоятелства, а се препраща към изложените в предходната молба от 22.02.2012 год. обстоятелства, свързани с оплаквания за допуснати нарушения при призоваването й и назначаването на особен представител, т. е. такива за допуснати процесуални нарушения. Това съдържание на молбата, както и подаването й след едноседмичния срок от 11.03.2012 год. обосновават извод за нейната недопустимост, както правилно са приели както първоинстанционният, така и въззивният съд. Затова и обжалваното определение следва да се остави в сила, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване по подадената от М. И. Н., чрез адвокат Кр. М., частна жалба против въззивното определение № 9590 от 7.06.2012 год. по ч. гр. д. № 7815/2012 год. на Софийски градски съд. ОСТАВЯ В СИЛА горното въззивно определение. . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.