2 Р Е Ш Е Н И Е № 57 гр. София, 28 май 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, - І НО, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……..….Марияна Петрова…...........……и в присъствието на прокурора……........Кирил ИВАНОВ…..…..…изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 107 по описа за 2018 г. Производството е образувано по подадени касационни жалби от подсъдимия К. К. К. и защитника му адв. М. П. срещу въззивно решение № 367 от 22.12.2017 г., постановено по внохд № 424/17 г. на Великотърновския апелативен съд. С присъда № 28 от 16.08.2017г., постановена по нохд № 507/17г. на Русенски окръжен съд, подсъдимият К. К. К. е признат за виновен в това, че на 18.01.2017 г., в [населено място], при условията на опасен рецидив, с цел да принуди П. В. К. да се разпореди със своя вещ – да изтегли от банковата си сметка в ТБ „.......“ наличната сума на стойност 4040,31 лв. и да му я предаде, я заплашил с насилие, като от деянието е причинена тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на единия бъбрек и за това престъпление не се предвижда налагане на по-тежко наказание, поради което и на основание чл. 213а ал.3 т. 1, пр. 2 и т. 7, вр. с ал. 1, чл. 54 ал. 1 и чл. 36 от НК, му е наложено наказание от шест години лишаване от свобода при „строг” първоначален режим. На основание чл.59, ал.1 от НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия К.. С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства и възложил в тежест на подсъдимия заплащането на разноските по делото. По протест на окръжния прокурор на ОП Русе за увеличаване на размера на наказанието лишаване от свобода и налагане на кумулативно наказание глоба и по жалба на защитника на подсъдимия К. е образувано внохд № 424/17г. по описа на Великотърновския апелативен съд. С решение № 367 от 22.12.2017г. въззивният съд изменил първоинстанционната присъда, като увеличил размера на наказанието лишаване от свобода на седем години; наложил наказание глоба в размер на 5000лв. и потвърдил присъдата в останалата й част. В жалбата на подсъдимия К. се сочат касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Като съществено нарушение на процесуални правила се изтъква отказът да се проведе съкратено съдебно следствие или да се сключи споразумение, с което са нарушени правата му. Постановяването на осъдителна присъда при недоказано авторство на деянието се изтъква като нарушение на закона. Настоява се за постановяването на оправдателна присъда. В жалбата на защитника на подсъдимия – адв. П. се релевират същите касационни основания. Твърди се, че оценката на доказателствата е извършена неправилно, като са кредитирани показанията на пострадалата К., а са игнорирани обясненията на К.. Като съществено процесуално нарушение се изтъква нарушаването на правото на защита на подсъдимия с отказа да се удовлетворят негови доказателствени искания. С постановяването на осъдителен съдебен акт въз основа единствено на косвени доказателства се твърди, че е нарушен законът. Отправя се искане за постановяване на оправдателна присъда. Пред касационния съд подсъдимият лично и защитникът му – адв. Е. Д., поддържат подадените касационни жалби. В пледоарията си адв. Д. посочва, че е допуснато процесуално нарушение с допускането като поемно лице в протокола за оглед на местопроизшествие на св. А., която била близка на пострадалата. Алтернативно защитникът моли за намаляване на наказанието поради влошеното здравословно състояние на подсъдимия. Представителят на ВКП счита подадените жалби за неоснователни, поради липса на визираните в тях касационни основания. Предлага въззивното решение да се остави в сила. Подсъдимият К. в лична защита отрича да е извършвал престъпление, а твърди, че бил набеден от пострадалата К.. В последната си дума моли делото да се върне за ново разглеждане, за да се съберат достатъчно доказателства. Върховният касационен съд, като обсъди изложените от страните доводи и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери подадените жалби за неоснователни. В обясненията си от досъдебното производство и депозираните такива пред първоинстанционния съд, подсъдимият е отрекъл да е извършвал описаните в обвинителния акт действия спрямо пострадалата К.. Заетата от него позиция не предполага сключването на споразумение или провеждане на наказателното производство при съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Това е така, тъй като при сключването на споразумение обвинението и защитата следва да постигнат съгласие по посочените в чл.381, ал.5 от НПК въпроси, сред които са има ли деяние, виновно ли е извършено, каква е правната му квалификация и какво наказание следва да изтърпи подсъдимият. Условие за провеждане на диференцирната процедура по глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК е подсъдимият да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Безспорно линията и начинът на осъществяване на защитата на обвиняемото или подсъдимо лице зависи изцяло от неговата воля. Избраната от подсъдимия защитна позиция не позволява развитието на производството по реда на диференцираните процедури по глави ХХVІІ и ХХІХ от НПК, поради което упрекът, че правото му на защита било нарушено поради отказ те да бъдат приложени, е несъстоятелен. При разглеждането на делото пред първоинстанционния съд подсъдимият и неговият защитник не са изявили желание и не са дали съгласие за провеждането на съкратено съдебно следствие при условията на чл.371, т.1 от НПК, при което да не се извършва разпит на всички или на част от свидетелите или на вещите лица. С провеждането на съдебно следствие за цялостна проверка на събраните на досъдебното производство доказателства, не е допуснато каквото и да е нарушение на правата на подсъдимия. Оплакването за ограничаване правото на защита с отказ да бъдат уважени доказателствени искания на подсъдимия, направени на досъдебното производство – очни ставки със свидетелите С., А. и К. и допускане като свидетел на Б. Н., е релевирано с въззивната жалба. Въззивният съд е изложил съображения в мотивите на решението си (л.3), че органите на досъдебното производство и съдът не са длъжни да уважават всякакви доказателствени искания на страните, а само тези, които биха допринесли за изясняване на обстоятелства, свързани с предмета на доказване. Тези аргументи на въззивната инстанция се споделят от касационния състав. В допълнение следва да се отбележи, че отказът да се допуснат доказателства на досъдебното производство не е пречка да бъде поискано събирането им в съдебната фаза на процеса, каквото искане не е било направено от подсъдимия и защитника му при провеждане на съдебното следствие пред първата инстанция. Не е налице допуснато процесуално нарушение и от въззивния съд, който е отказал да разпита отново вече разпитаните от първоинстанционния съд свидетели, тъй като не са посочени конкретни обстоятелства, които да са останали неизяснени. Искането за разпит на експертите по делото в качеството на свидетели, също е правилно отхвърлено поради недопустимост за съвместяване на тези две процесуални качества - чл.118, ал.1 от НПК. В случая не е допуснато процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита. Не е налице допуснато процесуално нарушение с допускането до разпит като свидетел на А. А. - посочена като поемно лице под № 1 в протокола за оглед на жилището на пострадалата. Нормата на чл.118, ал.1, т.3 от НПК позволява поемните лица да се разпитват в качеството на свидетели. Изборът на А. за поемно лице е извършен съгласно изискванията на чл.137, ал.2 от НПК, поради което обстоятелството, че същата е близка на пострадалата не представлява процесуална печка за участието й в производството в това процесуално качество. Анализът на събрания доказателствен материал е извършен от първостепенния съд според правилата на процесуалния кодекс, като доказателствата са преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка. Възражението в жалбата, че неоснователно били отхвърлени обясненията на подсъдимия, че майка му била бита в Гърция и се прибрала в това състояние в България, са били предмет на въззивната жалба и се навеждат отново пред касационната инстанция. На тези възражения въззивният съд е дал отговор на л.3 – л.5 от мотивите на решението си, като е извършил собствен анализ на доказателствения материал, достигайки до същите изводи от фактическа страна, каквито окръжният съд е направил. Показанията на пострадалата К. за времето, мястото и причините на за осъществяване на побоя върху нея от подсъдимия кореспондират с показанията на свидетелите П., С. и Н., както и със заключенията на приетите по делото експертизи, поради което основателно са кредитирани от инстанционните съдилища. Обясненията на подсъдимия, в които той отрича извършването на деянието, са останали изолирани и не подкрепени от други доказателства. В тази насока не са налице допуснати нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Твърдението за нарушение на закона се свързва с неустановено според жалбоподателите авторство на деянието, за което съдилищата взели предвид единствено наличието на косвени доказателства. Следва да се отбележи, че според правната теория преки са доказателствата, които пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Пример за такива са показанията на свидетел – очевидец на престъплението и самопризнание на обвиняем. В случая показанията на пострадалата К. са източник именно на преки доказателства. Тяхната достоверност е проверена с помощта и на други доказателствени средства, които преценени в тяхната взаимовръзка установяват по несъмнен начин, че подсъдимият е извършител на престъплението. Така, начинът и времето на получаването на уврежданията на пострадалата кореспондират със заключението на съдебно - медицинската експертиза; за нанасянето на телесните увреждания и причините за това са налице косвени доказателства, изводими от показанията на свидетелите П., Н. и А., а в показанията си св. С. възпроизвежда извън процесуално признание на подсъдимия, че нанесъл побой на майка си. Наличието на пряко доказателство и на косвени доказателства, които го подкрепят, са достатъчни да обосноват извод относно авторството на деянието. Ето защо касационният съд споделя изводите на съдилищата, че подсъдимият е извършител на инкриминираното деяние, осъществяващо състава на престъпление по чл.213а, ал.3, т.1, пр.2 и т.7 във вр. с ал.1 от НК. Твърдение за явна несправедливост на наказанието не се съдържа в касационните жалби. Такова се навежда от защитника на подсъдимия адв. Д. в съдебното заседание на касационната инстанция. Тъй като касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК е релевирано след изтичане на срока за обжалване на въззивния съдебен акт, същото не може да бъде разгледано и респективно удовлетворено. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 367 от 22.12.2017 г., постановено по внохд № 424/17 г. на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: