4 Р Е Ш Е Н И Е № 164 София, 28.10.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря И. Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т.д. № 1079/2009 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “С. агроинвест” ЕООД, гр. Н. срещу решение № 55 от 07.07.2009 г. по в. т. д. № 120/2009 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставено в сила постановеното от Бургаски окръжен съд решение № 324 от 08.12.2008г. по т. д. № 261/2008 г. С първоинстанционното решение са уважени изцяло предявените от ЗК “Ж. – 93”, с. Ж. Община К. срещу “С. агроинвест” ЕООД, гр. Н. искове по чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 236, ал. 2 ЗЗД съответно: за сумата 840 лв. – наем по договор от 21.05.2007 г. за периода от 11.06.2007 г. до 15.09.2007 г. и за сумата 2 100 лв. – обезщетение за ползване на предоставената вещ /12-тонно ремарке/ за периода от прекратяване на договора за наем - 16.09.2007 г. - до датата на завеждане на исковата молба - 30.04.2008 г., заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 30.04.3008 г. до окончателното им изплащане. Частично – за сумата 77.49 лв. – е уважен и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху дължимия наем за времето от 16.09.2007 г. до 30.04.2008 г. С определение № 229 от 27.04.2010 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта му по отношение на претенцията по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, като е прието, че въпросът, който е от значение за делото, е: как следва да бъде определено обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД и по-конкретно – може ли същото да бъде определено на база уговорения от страните наем за ползване на вещта, без да са ангажирани конкретни доказателства за размера на вредите, респ. на пропуснатите ползи. По отношение на въззивното решение в допуснатата му до касационно обжалване част касаторът твърди, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като изразява несъгласие с размера на обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД поради определянето му съобразно уговорения между страните наем за ползване на вещта през периода на действие на договора за наем, без да са ангажирани конкретни доказателства за размера на вредите, респ. на пропуснатите ползи. Ответникът по касация – ЗК “Ж. – 93”, с. Ж. Община К. – не заявява становище по основателността на касационната жалба. Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да остави в сила първоинстанционното решение по отношение на иска с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД, въззивният съд е приел за безспорно установен фактът, че сключеният между страните договор за наем на 12-тонно ремарке от 21.05.2007 г. е прекратен на 15.09.2007г. и че търговското дружество е продължило да ползва същата вещ, включително и към датата на предявяване на исковата молба – 30.04.2008 г. С оглед на това е направен извод за основателност на претенцията на кооперацията-наемодател за заплащане на обезщетение по реда на чл. 236, ал. 2 ЗЗД за посочения период. Без да излага конкретни мотиви по направените в тази връзка оплаквания във въззивната жалба, решаващият състав е споделил становището на първата инстанция, че размерът на обезщетението за неоснователно ползване на ремаркето се равнява на уговорената от страните наемна цена. Решението е неправилно. Напълно необоснован и в противоречие със закона е изводът на въззивния съд относно размера на дължимото обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за неоснователно ползване на процесното ремарке за периода от прекратяване на договора за наем до датата на завеждане на исковата молба. Последователно застъпвано както в правната доктрина, така и в съдебната практика е становището, че обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД следва да бъде определено съобразно размера на настъпилите от неоснователното ползване на вещта вреди, които могат да се изразяват както в претърпени загуби, така и в пропуснати ползи. Във всички случаи обаче размерът на вредите, респ. на пропуснатите ползи, подлежи на изрично доказване от ищеца. В този смисъл е и отговорът на релевантния за спора материалноправен въпрос, даден в множество решения на Върховен касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК и имащи характер на задължителна съдебна практика, в съответствие с указанията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – решение № 90 от 08.07.2009 г. по т. д. № 3/2009 г. на І т. о.; решение № 68 от 21.04.2009 г. по т. д. № 697/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 18 от 05.03.2010 г. по т. д. № 527/2009 г. на І т. о. Като не е съобразил цитираната практика и е определил обезщетението по чл. 236, ал. 2 ГПК в размер на уговорения между страните наем преди прекратяване на сключения между тях договор, въззивният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен в посочената част, в т. ч. и по отношение на присъдените разноски. Доколкото решаването на въпроса за размера на обезщетението налага извършването на нови съдопроизводствени действия, а именно – назначаване на експертиза, след отмяна на решението, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаски апелативен съд. В съответствие с изискванията на чл. 294, ал. 2 ГПК, при новото разглеждане въззивната инстанция следва да се произнесе и по направените по делото разноски. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 и ал. 3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 55 от 07.07.2009 г. по в. т. д. № 120/2009 г. на Бургаски апелативен съд, в частта, с която е уважен предявеният от ЗК “Ж. – 93”, с. Ж. Община К. срещу “С. агроинвест” ЕООД, гр. Н. иск по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за сумата 2 100 лв. – обезщетение за ползване на предоставената вещ /12-тонно ремарке/ за периода от прекратяване на договора за наем - 16.09.2007 г. - до датата на завеждане на исковата молба - 30.04.2008 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.3008 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските. ВРЪЩА делото в посочената му част за ново разглеждане от друг състав на Бургаски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: