РЕШЕНИЕ № 506 София, 16. ноември 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 583 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 307 ГПК. Постъпила е молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение на Софийския апелативен съд от 14.02.2010 г. по гр.д. № 1369/2009, с което е потвърдено решението на Софийския градски съд от 16.03.2009 г. по гр.д. № 1143/2007, с което е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за вреди от принудителното изпълнение на несъществуващо публично вземане по чл. 1 ЗОДОВ. Молителят [фирма], С. иска отмяната на посоченото решение, тъй като са открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаването му и с които той не е могъл да се снабди своевременно. Ответникът по молбата М. на ф. я оспорва, като счита, че представените писмени доказателства нямат значение за решаването на делото и молителят е могъл да се снабди с тях своевременно, претендира и юрисконсултско възнаграждение. П. на Р. Б. взема становище за отхвърляне на молбата, тъй като тя изхожда от управителя на дружеството в личното му качество, представените писмени доказателства за били известни в хода на производството по делото, но не са били представени поради неполагане на дължимата грижа. Те се отнасят до незаконосъобразността на акта, който е отменен по тази причина, но не това е било спорно по делото. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, като констатира, че атакуваното решение е постановено на 18.02.2010 г. и е влязло в сила на 18.07.2011 г., когато с определение на ВКС, ІV ГО по гр.д. № 102/2011 не допуснато касационното му обжалване, молителят се е снабдил с новите доказателства на 28.07.1992 и та 18.08.1992 г, а молбата за отмяна е подадена от управител на дружеството и е постъпила на 12.01.2011 г., намира, че тя е редовна и допустима, а спазването на срока по чл. 305, т. 1 ГПК е въпрос по същество. Разгледана по същество молбата е неоснователна. Представените към молбата писмо до Финансовия отдел на ОбНС К. с., С. и митническа декларация са нови и удостоверяват обстоятелства, които са съществували преди приключване на устните състезания пред въззивната инстанция на 17.02.2010 г. Тези обстоятелства обаче нямат значение за решаването на делото, тъй като по делото е било безспорно, че акцизът е бил внесен и административния акт за установяване на вземането е отменен по тази причина. Наред с това при полагане на дължимата грижи за добро водене на делото молителят е могъл да се снабди своевременно с тях. Видно от изложеното представените писмени доказателства нямат значение за решаването на делото. Предявеният иск е отхвърлен поради това, че министерството на финансите не отговаря за издаването на отменения акт. Обстоятелството че молителят е претендирал държавата да бъде представлявана в процеса от Н. а. по п. като правоприемник на финансовите отдели на общините няма отношение към представените доказателства.( На Ответника по молбата М. на ф. се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], С. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийския апелативен съд от 14.02.2010 г. по гр.д. № 1369/2009 на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. ОСЪЖДА [фирма], С. да заплати на М. на ф., С. сумата 100,00 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.