4 Р Е Ш Е Н И Е № 188 гр. София, 19.10.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 84/2016 година. Производството е по чл. 290 ГПК. Ц. Г. Г. и М. Ц. Г. са обжалвали решение № 164 от 08.06.2015 г. по гр. дело № 173/2015 г. на Ловешки окръжен съд. Ответникът Кооперация „С. – В. К.” – [населено място] не е взел становище, а ответниците – Р. Г. Г., В. С. Г. и М. С. Г. поддържат становище за основателност на касационната жалба. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Предмет на жалбата е цитираното по – горе въззивно решение, с което състав на Ловешки окръжен съд е обезсилил решение № 3 от 05.01.2015 г. по гр. дело № 1213/2012 г. на Ловешки районен съд, с което първоинстанционният съд е отхвърлил иск, предявен от М. Ц. Г., Ц. Г. Г., Р. Г. Г., М. С. Г., със съгласие на майка й и законен представител Р. Г. Г.- и Р. Г. Г., като майка и законен представител на В. С. Г. против К. „С.– ” – [населено място] за прогласяване нищожност на решенията от 24.05.1995 г. на Общото събрание на бившите член – кооператори на ликвидираното ТКЗС „Напредък, [населено място] и на решенията на Комисиите за разпределение на имуществото между правоимащите – протокол № 1/11.11.1995 г., протокол от 21.03.1999 г., протокол от 21.07.1998 г., протокол от 01.06.1998 г. Окръжният съд е приел, че искът е недопустим, тъй като не е налице правен интерес, предвид целта с оглед на която е заведена претенцията - връщане на имуществото, принадлежало на бившето ТКЗС, в което първоначалният ищец Г. А. Г. имал дялово участие, като правоимащ по смисъла на чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ. Развити са съображения за това, че защитата на ищците се изчерпвала със силата на пресъдено нещо, „но не и с изпълнителна сила, която да доведе до възстановяване на фактическото положение, преди атакуваните решения на ОС”. С определение № 380 от 13.04.2016 г. по гр. дело № 84/2016 г. на настоящия състав на ВКС, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за да се провери налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт, предвид данните за нередовност на исковата молба. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е приел за разглеждане нередовна искова молба. Ловешки окръжен съд и Ловешки районен съд са били сезирани с искова молба, съдържаща квалификации на поведението на учредители, членове и представители на Кооперация „С.– в. к.” – [населено място], като „престъпни деяния на известните и неизвестни извършители”, провели Общо събрание на 24.05.1995 г., „разпределили” и доразпределили” останало от ликвидираното ТКЗС „Напредък” недвижими и движимо имущество, „без да им е било известно какво е по видове и стойност това имущество – конкретизирано като недвижим имот – по местонахождение, движими вещи – моторни средства, съоръжения, капитални вложения, парични вземания, предмети и др.”. Първоначалният ищец – Г. А. Г., починал в хода на съдебното производство е поддържал, че посоченото решение, както и решенията на комисиите по § 29, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, включително решението на Общото събрание от 21.06.1998 г. били незаконни, а разпределението на имуществото било осъществено по незаконен начин. С разпореждане № 3151, постановено в закрито заседание на 31.08.2012 г. по гр. дело № 1213/2012 г. първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба с указания по чл. 129, ал. 2 ГПК, конкретно по частта от спора засягаща исковете за установяване недействителност на актовете на Общото събрание на бившите член – кооператори на ликвидираното ТКЗС „Напредък” – [населено място] и на „Комисиите” за разпределение на имуществото между правоимащите, като е отразил в мотивите на разпореждането, че петитумът следва да се обоснове върху конкретни обстоятелства, както и да се опишат извършените разпоредителни актове, страните по тях, за да се установят пасивно легитимираните лица по делото. В молба с вх. № 7780/01.10.2012 г., подадена от Г. А. Г. е изложено несъгласието на ищеца с дадените от районния съд указания, същите не са изпълнени, а е направено препращане към други документи – констатации в протоколи и решения на Общото събрание на бившите член – кооператори на ликвидираното ТКЗС „Напредък” – [населено място] и е развито виждането на страната, че ответникът по претенциите се е разпоредил с процесното имущество, като обстоятелствата по прехвърлянето „на правата на собственост” „ще бъде предмет на разглеждане по делото във връзка с установяване от съда незаконността на извършеното прехвърляне на тези права на собственост от правоимащите собственици – член кооператори на ТКЗС – то по разкритите в исковата ми молба престъпления от извършителите”. Неяснотата и непълнотата на твърденията в исковата молба за обстоятелства, определени от страната, като престъпни деяния, както и неизясняването на връзката им с приетите от Общото събрание на бившите член – кооператори на ликвидираното ТКЗС „Напредък” – [населено място] актове, включително актовете, засягащи разпределението на кооперативното имущество, неговото отчуждаване в полза на трети лица са обусловили неяснота на петитума на исковата молба и нередовност на сезирането. Със заявеното искане се претендира обявяването на нищожност на актове на „Общо Събрание на бившите член – кооператори на ликвидираното ТКЗС „Напредък” – [населено място]”, без да са посочени конкретните актове – единствено е отразено решението от 24.05.1995 г., а останалите актове са означени, като „Решенията на проведеното Общо събрание”, „сключените сделки от опълномощените” от това Събрание лица по проведените търгове и извършените от тях продажби на части от ликвидационното му имущество, включително и на Решенията на „Комисиите”, назначени от тези „опълномощени” лица за „разпределение” на имуществото между „правоимащите”. Районният съд се е произнесъл по същество по нередовна искова молба. Във въззивната жалба са били изложени нови обстоятелства, с които процесуално недопустимо са въведени нови фактически основания „относно искът по чл. 26 от ЗЗД”, както е определила претенцията си ищцовата страна, а именно: „Това основание е липса на съгласие от страна на председателя и членовете на ликвидационния съвет, както и заобикаляне на разпоредбите на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му”. Във въззивната жалба е отразено още и следното: „Тъй като ние оспорване легитимността на ликвидационния съвет и на неговия председател, в тежест на ответника е да докаже, че именно тези ликвидатори са били назначени от Министъра на земеделието и хранителната промишленост, както и дали същият министър е извършил промяната и попълването на ликвидационния съвет”. Непълнотата и неяснотата на обстоятелствената част на исковата молба, обусловила и неяснота на петитума й е налагала въззивният съд, като инстанция по съществото на спора да проведе производство по чл. 129, ал. 1 ГПК, за да се обезпечи редовност на сезирането и осигури възможност за квалификация на претенциите. Редовното сезиране, за което съдът във всяка фаза на процеса е задължен да упражнява служебно контрол обезпечава процесуалните възможности страните да се защитят, чрез формиране на доводи и предявяване на доказателствени искания по насрещните твърдения. В конкретния случай въззивният съд, като инстанция по съществото на спора е следвало да извърши собствена самостоятелна проверка за редовност на исковата молба, съобразно процесуалното задължение по чл. 129, ал. 1 ГПК, предпоставящо произнасяне по допустимостта на иска, съответно по неговата основателност единствено при редовно сезиране. Преценката за допустимост на производството, включително за реда за разглеждане на спора може да се проведе валидно само при редовно сезиране. В случая процесуално задължение по чл. 129, ал. 1 ГПК не е било изпълнено от въззивния съд. С произнасянето по нередовна искова молба въззивният съд е постановил процесуално недопустимо решение, предмет на касационната жалба, което следва да бъде обезсилено и тъй като допуснатите нарушения на процесуалните правила засягат само редовността на исковата молба, делото трябва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд /в този смисъл са разясненията в т. 5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС/. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 164 от 08.06.2015 г. по гр. дело № 173/2015 година на Ловешки окръжен съд. ВРЪЩА делото на Ловешки окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: