Р Е Ш Е Н И Е № 60124 София, 26 юни 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ:ВАЛЯ РУШАНОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов, изслуша докладваното от съдията ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА н. дело № 416/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по жалба на подсъдимия Г. А. А. , чрез защитника му адв. П. Ч. срещу решение №38 от 17.02.2021г., постановено по ВНОХД №1321/20г. от САС, НО, 6 състав.Релевирани са всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като при условията на алтернативност са отправени искания за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС или за изменение на решението в санкционната му част, чрез намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия –адв.Ч. поддържа изложените в жалбата съображения и отправените искания. Подсъдимият А. в своя лична защита заявява, че се присъединява към изложеното от адв.Ч.. В правото си на последна дума, подсъдимият А. моли да бъде оправдан. Представителят на Върховна касационна прокуратура пледира за потвърждаване на въззивния съдебен акт като правилен и законосъобразен.Счита, че на са налице заявените с жалбата касационни основания. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и съображенията на страните, изложени на съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 02.05.2019г., постановена по НОХД №3529/2018г., на СГС, НО, 22 състав подсъдимият Г. А. А. бил признат за невиновен в това да е извършил престъпления по чл.244, ал.2, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.243, ал.1 от НК и по чл.339, ал.1, пр.2 от НК, като на основание чл.304 от НПК бил оправдан по така възведените му обвинения. По протест на прокурор от СГП, първоинстанционната присъда била проверена по въззивен ред.Въззивното производство приключило с решение №467/22.11.2019г., постановено по ВНОХД №728/2019г. от САС, НО, 3 състав, с което на основание чл.335, ал.2, във вр. с чл.348, ал.3 от НПК първоинстанционната присъда била отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС. При повторното разглеждане на делото от СГС била постановена присъда №77/22.06.2020г. по НОХД №4919/2019г., с която подсъдимият А. бил признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.244, ал.2, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.243, ал.1 от НК, за това, в периода от неустановена дата до 18.12016г. в [населено място], в л.а. „Ситроен С2“ с ДК [рег.номер на МПС] , да е държал неистински парични знаци -10бр.банкноти с номинал 100 щатски долара, като на основание чл.304 от НПК бил оправдан.Със същата присъда, подс.А. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 от НК, за това в същите период и място, да е държал огнестрелно оръжие –преработен сигнално-газов пистолет и боеприпаси -7бр.патрони, без да има надлежно разрешение за това, като при условията на чл.54 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение било отложено за срок от пет години. Недоволен от така постановената присъда останал подсъдимият А., който чрез упълномощения си защитник адв.Ч. я обжалвал пред САС.С решението, предмет на настоящия касационен контрол, първоинстанционната присъда била потвърдена изцяло. Словното съдържание на сезиращия документ, както и това на въззивния съдебен акт, от чието качество е изразено недоволство, изискват известни уточнения, които са необходими за да се очертаят рамките на касационния контрол. На първо място, както е видно от изложеното по-горе процесуално развитие на делото, подсъдимият А. е признат за невиновен и оправдан за това, да е извършил престъплението по чл.244, ал.2, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.243, ал.1 от НК. Това налага обсъждане на въпроса, дали е налице правен интерес за жалбоподателя да обжалва частта от въззивното решение, с която е потвърдено оправдаването на подсъдимия.Отговорът на този въпрос е отрицателен. ВКС е имал повод да отбележи /вж. определение №378/18.10.2010г. по н.д. №316/2010г., ВКС, НК/, че „правото на обжалване е гарантирана от закона процесуална възможност субектите на правото на защита да предизвикат, подавайки жалба, проверка на законосъобразността (материална и/или процесуална) на дадено решение. Правото на обжалване на обвиненото лице (а и за другите субекти на правото на защита) е формулирано, като право да се обжалват актовете, които накърняват неговите права и законни интереси – чл. 55, ал.1 от НПК. Тоест, правото на обжалване се свързва неразривно с правен интерес да се отмени или измени съответният акт. Когато последният не накърнява права и законни интереси на обвиняемия (подсъдимия), то той не се нуждае от защита срещу решението и няма основание да му се предостави възможност за обжалване на същото.“ Съотнесени към настоящия казус, изложените по-горе съображения формират извод, че жалбоподателя няма правен интерес да обжалва въззивния акт в оправдателната му част.Това право няма как да произтече от отправените в жалбата критики към качеството на обвинителния акт, който не позволявал на подсъдимия да „разбере конкретния обем от факти при повдигнатото му обвинение по чл.244, ал.2 от НК, с оглед на което да организира адекватно и пълноценно своята защита“.Чрез оправдаването на подсъдимия е постигнато в най-пълен обем пълноценно реализиране на правото му на защита, като в този смисъл неговите права и законни интереси не само не са накърнени, но напротив –били са охранени в най-пълна степен.Отделен е въпроса, че отправената критика към качеството на обвинителния акт е неоснователна, но не това е същественото в контекста на обсъжданата проблематика.На следващо място, претенцията за отмяна на проверявания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, за да бъдат обсъдени защитните възражения и доводи „за неизяснени обстоятелства и неправилно обсъдени доказателства“, също не обосновава наличие на правен интерес, като съображенията на касационния съд и в тази насока са идентични с изложените по-горе –пред инстанционните съдилища защитникът последователно е застъпвал тезата, че подсъдимия следва да бъде изцяло оправдан по възведените му обвинения, като именно в тази насока са били и развитите съображения и доводи.Именно целения от защитата резултат е постигнат чрез оправдаването на подсъдимия по възведеното му обвинение по чл.244, ал.2 от НПК, поради което и правния интерес от обжалването не би могъл да бъде обоснован с необсъждане на въведените защитни доводи.Най-сетне, вярно е, че подсъдимият може да обжалва оправдателната присъда “ и само относно мотивите и основанията за оправдаването” /виж чл. 318, ал.3 от НПК/.В този случай правният интерес от обжалване се обосновава с това, че обвиненото лице претендира оправдаването да стане на други основания, а не на тези, приети от съда, без обаче да се засяга крайният резултат- оправдателна присъда.По конкретното дело, изводимо от съображенията на жалбоподателя, същият не оспорва съображенията, поставени в основата на утвърденото от въззивния съд оправдаване за престъпната деятелност по чл. чл.244, ал.2 от НК. Не се претендира, че има друго основание за оправдаване на подсъдимия по така възведеното му обвинение, което друго основание ще предопредели по - благоприятен резултат за него. При това положение липсва правен интерес да се отмени или измени съдебния акт в оправдателната му част, тъй като същият не накърнява права и законни интереси на жалбоподателя и няма основание да му се предостави възможност за обжалване.Ето защо, жалбата в частта, в която се оспорва потвърдено оправдаването на подсъдимия за престъплението по чл.244, ал.2 от НПК, следва да бъде оставена без разглеждане. При гореказаното е ясно, че касационния контрол ще обхване само частта от въззивния съдебен акт, в която е потвърдено осъждането на подсъдимия за престъплението по чл.339, ал.1, пр.2 от НК, като се отчитат както наведените в сезиращия документ доводи и изложените в тяхна подкрепа съображения, така и правомощията на касационната инстанция. Съдържателният прочит на касационната жалба сочи, че макар и да са посочени цифрово касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК,при това без да са диференцирани същите, развитите в тяхна подкрепа съображения в една част затрудняват осъществяването на дължимия касационен контрол, а в друга- не позволяват изобщо извършването на такъв.Това е така, защото част от въведените доводи са лишени от конкретика, а друга част –тангират на необоснованост, което не е самостоятелно касационно основание.Твърденията, според които въззивният съд е „отказал да вземе отношение по изрично въведените от страна на защитата възражения и доводи за неизяснени обстоятелства и неправилно обсъдени доказателства от първоинстанционния съд“ са лишени от конкретика -жалбоподателят не е посочил кои доказателствени източници са обсъдени неправилно и в какво точно се изразява така заявения порок в аналитичната дейност на проверявания съд.Не е посочил и кои точно обстоятелства по делото са останали неизяснени, както и причините за твърдяното неизясняване, в частност –дали тези причини са от естество да рефлектират върху процеса на формиране на вътрешното убеждение у въззивния съд по установяване на фактите, в който случай касационната проверка е възможна.Единственото конкретно отправено оплакване по този пункт на жалбата е за това, че „анализът на обясненията на подсъдимия и на показанията на свидетелите Д. Д. и В. И. е субективен“.Липсва обаче пояснение на смисъла, който касаторът влага в това понятие, като по този начин не става ясно какво точно нарушение се твърди да е допуснал проверявания съд.По така изложените съображения, касационната инстанция счита, че не е в състояние да упражни правомощията си по ефективен и пълноценен контрол на обжалвания съдебен акт.Що се касае да оплаквания за това, че решаващият въззивен съд е направил изводи, които не отговарят на доказателствената основа,като с примери се поддържа погрешността на направените фактически и правни заключения, те по съществото си съставляват такива за необоснованост и по тях касационния съд няма да се произнася. Съобразявайки изложеното по-горе, ВКС намери, че дължи отговор единствено на съдържащите се в жалбата оплаквания за качеството на обвинителния акт.Според доводите на касатора обвинителния акт не отговарял на изискванията на чл. 246 от НПК, тъй като в него липсвало описание с кое конкретно поведение /действие/ на подсъдимия е реализирано изпълнителното деяние по чл.339, ал.1, пр.2 от НК.Оплакването е неоснователно.В съдържанието на обвинителния акт ВКС не установи празноти, които биха могли да бъдат окачествени като препятстващи възможността на подсъдимия да разбере в какво е обвинен, респ.- да узнае обвинението в неговата цялост, включително всички фактически данни, свързани с претендираната спрямо него наказателна отговорност.С оглед разясненията в т. 4.2. от ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС задължителни са предвидените в чл. 246, ал. 3 от НПК реквизити (с изключение на предложението за прилагане на чл. 53 от НК), тъй като предпоставят необходимите условия за гарантиране на правото на защита. В случая са изпълнени изискванията относно нормативно определеното съдържание на обстоятелствената част на обвинителния акт, който съдържа твърдения в необходимия обем относно конкретните фактически обстоятелства, в които се е изразило деянието на привлеченото към наказателна отговорност лице. В обстоятелствената част на обвинителния акт ясно са очертани фактите, които обуславят престъпната съставомерност на деянието и участието на подсъдимия в него чрез посочване на времето, мястото, изпълнителното деяние, механизма на извършване, предмета, както и обстоятелствата, правнозначими за съответните субективни измерения на тези обективни дадености в съзнанието на автора на инкриминираната деятелност. ВКС счита, че в разглеждания случай, представителят на обвинителната власт е формулирал достатъчно разбираемо своята позиция за инкриминираното престъпление с характеризиращите го обективни и субективни признаци, обуславящи приложимия според него закон. За основателен касационният съд приема наведеният алтернативен довод, ангажиращ касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.Изложените в негова подкрепа съображения, според които наложеното на подсъдимия наказание, като несъответно на обществената опасност на деянието и дееца и целите по чл.36 от НК, се явява завишено по размер и в този смисъл явно несправедливо, се споделят от настоящия касационен състав. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства решаващият съд правилно е отчел чистото му съдебно минало, както и оказаното съдействие на разследващите органи.Като утежняващи отговорността му обстоятелства е отчел недобрите характеристични данни, в частност –това, че е заплашвал свидетелите по делото и е разпространявал неистински парични знаци, без за това да му е повдигнато обвинение. При този разбор е приел , че индивидуализацията на наказанието на А. следва да бъде сторена при условията на чл.54 от НК, в размер под средния такъв, предвиден в нормата на чл.339, ал.1,пр.2 от НК, като е отмерил същия на три години лишаване от свобода. Приел е също, че за поправянето и превъзпитанието на дееца не е необходимо така наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно, с оглед на което и поради наличие на предпоставките по чл.66, ал.1 от НК, е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от пет години. Касационният съд изразява несъгласие с позицията на въззивния относно определените размери на наказанието лишаване от свобода и този на изпитателния срок.Като се съгласява с въззивния съд, че наказанието на подсъдимия следва да бъде отмерено при превес на смекчаващите вината му обстоятелства, при условията именно на чл.54 от НК /доколкото липсват, а и не се сочат пред настоящия състав обстоятелства, които да детерминират индивидуализация на наказанието при условията на чл.55 от НК/ ВКС счита, че относителната тежест на последните е подценена от решаващата инстанция, като същевременно е надценена тежестта на отегчаващите вината му обстоятелства. Наред с това, извън вниманието на въззивния съд е останал и изминалия немалък период от време от момента на извършване на деянието, който следва да бъде отчетен също в посока смекчаване обема на упражнената наказателна репресия.Последното посочено обстоятелство, в съчетание с изложеното по-горе, определя като съответно на обществената опасност на деянието и дееца и целите по чл.36 от НК наказание лишаване от свобода в размер на минималния такъв, предвиден в нормата на чл.339, ал.1 от НК –а именно- две години лишаване от свобода.По същите съображения следва да бъде редуциран и размера на изпитателния срок, който също следва да бъде сведен до законовия минимум от три години. По изложените съображения и на основание чл.354,ал.2, т.1 , вр. ал.1, т.1 и т.4 , ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА решение № 38/17.02.2021г. на Софийски апелативен съд, НО, 6 състав, постановено по в.н.о.х.д. № 1321/2020г. по описа на същия съд в санкционната част, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на Г. А. А. наказание лишаване от свобода на ДВЕ ГОДИНИ, както и този на изпитателния срок на ТРИ ГОДИНИ. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.