Р Е Ш Е Н И Е № 177 гр. София, 04.06.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на седемнадесети април двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Жанина Начева при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 478/2013 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения П. Х. И. за проверка по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда от 16.11.2011 год. постановена по НОХ дело № 7408/2010 год. на Софийски районен съд. В искането се твърди, че при постановяване на присъдата от първоинстанционния съд са допуснати съдебни грешки, които не са отстранени от въззивната инстанция без да се излагат конкретни съображения. В допълнителна жалба № 565/ 27.02.2012 год. по повод дадените му указания да конкретизира искането си като посочи конкретни нарушения при постановяване на присъдата, излага съображения, че не отказва вината си, но още три лица, участвали наравно с него при извършването на престъплението, които не са привлечени към наказателна отговорност. По същество иска влязлата в сила присъда да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за да бъдат осъдени истинските извършители В съдебно заседание лично и чрез служебно назначения си защитник поддържа искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите на правомощията си изцяло провери правилността на влязлата в сила присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда от 16.11.2011 год. постановена по НОХ дело № 7408/2010 год. Софийският районен съд е признал подсъдимия П. Х. И. за виновен в това, че на 9.09.2009 год. в гр.С., в условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с Б. С. К., чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, отнел от владението на Л. Р. Ц., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои вещи на обща стойност 1585.05лв., поради което и на основание чл. 196 ал.1т.2 във вр. с чл. 195 ал.1 т.3 пр.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.”б” и чл. 54 от НК го е осъдил на шест години лишаване от свобода, което за изтърпи в затвор при първоначален строг режим. На основание чл. 25 ал.1 във вр. с чл. 23 ал.1 от НК съдът му е определил общо наказание от шест години по тази присъда и по присъдата по НОХ дело № 11029/2009 год. Със същата присъда съдът е признал за виновен и осъдил по предявеното му обвинение и подсъдимия Б. С. К.. С въззивно решение № 1208 от 5.11.2012 год. Софийският градски съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и присъдата е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 от НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения. Начинът, по който осъденият е упражнил правото си да иска проверка на влязлата в сила присъда по реда на глава тридесет и трета от НПК затруднява нейното извършване. В това производство се прилагат правилата за касационното производство, като осъденият, когато искането е направено от него, има задължение да посочи допуснатите нарушения и данните, които ги подкрепят. В искането основанията за възобновяване не са конкретизирани, а в допълнителната жалба освен обяснение за случилото се, което не подлежи на обсъждане защото касационната инстанция няма правомощия да събира доказателства, излага съображения, че деянието е извършено от три поименно изброени лица, между които и свидетеля Л., който го принудил да поеме вината със заплаха, че в противен случай ще пострадат той и близките му. При така упражненото от осъдения право да иска проверка по реда на възобновяването на наказателното дело на влязлата в сила присъда на Софийски районен съд, следва да се приеме, че се поддържа основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 и 2 от НПК. По делото такива нарушения не са допуснати. Влязлата в сила присъда не е постановена при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 от НПК, което се мотивира с осъждането му по обвинение, което не е доказано, в резултат на допуснати нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказателствените източници. Изложените съображения, че при установяване на правнорелевантния факт за участието му в изпълнителното деяние съдилищата са достигнали въз основа на недостатъчно годни доказателства, като първоинстанционният съд е основал извода си единствено не обясненията му и показанията на св. Л., без да отчете подбудите, които са ги мотивирали при разпитите, а въззивната инстанция е възприела този подход, не се подкрепят от данните по делото и са неоснователни. Нарушения при формиране вътрешното убеждение на съда по фактите не са допуснати. Софийският районен съд, който е разгледал делото като първа инстанция, му е осигурил справедлив процес, като е уважил искането на защитника му делото да се разгледа при условията на чл. 371 т.1 от НПК с приобщаване показанията на свидетелите В. С., И. А. и Л. К., дадени в досъдебното производство, предоставил му е възможност да участва активно при разпита на свидетелите. Съдът е положил максимални усилия за издирване и призоваване на св. Л., като за целта в две съдебни заседания не е приключил съдебното следствие. След подробния му разпит на 16.04.2011 год. и декларацията на защитниците на подсъдимите, че нямат повече въпроси към него, служебно е констатирал, че свидетелят не си спомня съществени факти и обстоятелства, за които е дал сведения пред разследващия орган и при разпит пред съдия в досъдебното производство и по реда на чл. 281 ал.1т.2 от НПК е приобщил показанията му от досъдебното производство, проверил е твърденията му че не е познавал подсъдимите, разпитал е поемните лица присъствали при извършеното от него разпознаване. Преди приключване на съдебното следствие е дал възможност на подсъдимия да даде обяснение по обвинението, в което е оспорил участието си в деянието. Събраните по надлежния процесуален ред доказателствени материали е оценил съобразно действителното им съдържание, без да пренебрегне съдържащата се в тях информация, посочил е кои от тях кредитира и какви фактически обстоятелства приема за установени относно авторството, начина на извършване на деянието и размера на предмета на престъплението. Участието на осъдения И. в престъплението не е прието за доказано въз основа на неговите признания в досъдебното производство, направени чрез заплаха от страна на св. Л., както се твърди в допълнението към искането, а въз основа на достатъчно годни доказателства. Пред двете решаващи съдебни инстанции е оспорил участието си в изпълнителното деяние и познанството си със свидетеля А. Л., като обясненията, които е дал в съдебната фаза на процеса са насочени към установяване начина по който дактилоскопните му следи са се оказали върху изнесените от взломения търговски обект кутии с цигари. При това негово процесуално поведение неоснователно се твърди в искането, че свидетелят му е въздействал да даде обяснения, които противоречат на обективната действителност, като изцяло приеме вината за извършеното. Показанията на св. Л. са важен източник на преки доказателства, които съдът не е имал остование да отхвърли изцяло като недостоверни. При анализа им е отчетена липсата на пълна обективност предвид на фактите, че се е намирал заедно с извършителите пред взломения магазин, от където избягал след пристигането на полицейския автомобил и откритата негова дактилоскопна следа върху една от кутиите с изнесени цигари. Те много внимателно са обсъдени и преценени за достоверни не във всички техни части, а само в тези, които кореспондират с показанията на полицейските служители А. и К., относно времето, мястото и броя на лицата, които пътували с него в таксиметровия автомобил и били пред взломения обект. Основният факт включен в предмета на доказване, а именно взломяването на търговския обект и отнемането на намиращите се там инкриминирани вещи с участието на осъдения И. е приет за доказан от достатъчно годни доказателства, които подробно са обсъдени и точно оценено. Не са произволни и фактическата констатация за вида и размера на отнетите вещи, като в тази част мотивирано са кредитирани показанията на св. Л. Ц.. Приетите за установени от кредитираните доказателства фактически обстоятелства законосъобразно са квалифицирани като кражба, извършена в съучастие под формата на съизвършителство с осъдения К. и чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот. С оглед на съдебното му минало за него законосъобразно деянието е квалифицирано и като извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б.”б” от НК. При цялостната служебна проверка на обжалваната от подсъдимите присъда въззивната инстанция не е имала основание да коригира изводите на решаващия съд в поддържания от жалбоподателите смисъл, а именно относно авторството, като последица от липсата на годни доказателства. Не е констатирала непълнота да доказателствената основа и превратна оценка на съдържащите се в доказателствените източници факти. Самостоятелно ги е анализирала и е изложила основанията си, поради които напълно се е съгласил с оценката им и направените от тях правни идводи. Правилата за формиране на волята му са спазени, в това число и в частта, с която са преценени като недостоверни и отхвърлени показанията на св. М., а по начало вътрешното му убеждение да отхвърли даден доказателствен източник не подлежи на последваща проверка. Правата на осъдения не са увредени в поддържания в искането смисъл. С отмяната на присъда и връщането на делото за ново разглеждане с оглед предявяване на обвинение евентуално и спрямо други лица, дактилоскопните отпечатъци на които са открити върху изнесените от търговския обект цигари, не би получил твърдяната съдебна защита и не би смекчил наказателното си положение. Единствено на прокурора е предоставено правомощие да прецени дали са налице достатъчно данни, от които може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление от конкретно лице за да образува досъдебно производство. Настоящият състав прие, че не следва да обсъжда наведения довод в писмената защита на служебния защитник на осъдения и поддържан в съдебно заседание за явна несправедливост на наказанието и на присъденото обезщетение по гражданския иск, което се свързва с искане за намаляването им по размер. Такова оплакване не е релевирано в искането, а настоящата инстанция, за която важат правилата за касационното производство, проверява правилността на влязлата в сила присъда само по наведените от оспорилата я страна основания. Съдът има правомощие за служебна намеса, но само ако установи съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават правата на страните. В конкретния случай основания за служебна намеса не са налице. Гражданският иск е надлежно предявен и приет за съвместно разглеждане с наказателния процес, а при решаване на въпроса по чл. 301 ал.1т.3 от НПК съдът е определил наказанието в рамките на закона, превидени за престъплението и при съблюдаване на изискванията по чл. 54 и чл. 36 от НК. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлата в сила присъда на Софийски районен съд не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения и искането му за възобновяване на делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения П. Х. И. за възобновяване производството по НОХ дело № 7408/2010 год. по описа на Софийски районен съд и отмяна на постановената по делото присъда от 16.11.2011 год., потвърдена с въззивно решение № 1208 от 5.11.2012 год. по ВНОХ дело № 2311/2012 год.на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: