6 Р Е Ш Е Н И Е №.189 София, 02 февруари 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 797/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба от защитниците на подсъдимия И. М. М. – адв. Д. и адв. К. срещу въззивно решение № 121 от 15.09.2020г., постановено по внохд № 133/20г. по описа на Апелативен съд - Бургас. В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Исканията, които се правят са в условията на алтернативност, а именно – за отмяна на въззивния акт и оправдаване на подсъдимия или за преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо престъпление – по чл. 354а, ал. 3 от НК и намаляване на наложеното наказание с приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция адв.К., защитник на подсъдимия М., поддържа касационната жалба по съображенията, изложени в нея. Акцентира на обстоятелството, че подсъдимият е осъден на базата на предположения, тъй като обвинението не е доказано по безспорен начин. Изтъква нарушение на материалния закон, като твърди, че деянието е обективно и субективно несъставомерно по чл. 354а, ал. 2 от НК. Твърди, че съдът е обосновал изводите за това, че подсъдимият е държал наркотичното вещество с цел разпространение с показанията на предубеден свидетел. Оспорва процесуалната годност на протокола за оглед на веществени доказателства, като според защитника неговото изключване от доказателствената съвкупност би довело до различни изводи, касателно виновността на подсъдимия. Излага съображения, че наказанието е явно несправедливо, поради липса на доказателства за разпространение на наркотични вещества от страна на подс. М.. Счита, че като смекчаващо отговорността обстоятелства следва да се отчете ниската концентрация на наркотичното вещество, обстоятелство, което според защитата е останало недооценено от инстанциите по същество. Моли за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия. Алтернативно, ако съдът не уважи това искане, моли за преквалифициране на деянието в такова по чл. 354а, ал. 3 от НК и налагане на наказание до размера на изтърпяната мярка за неотклонение “задържане под стража”. Адвокат Д. също поддържа касационната жалба. Моли за преквалифициране на деянието в такова по ал. 3 на чл. 354а от НК, алтернативно да бъде приложен чл. 55 от НК, с оглед смекчаващите вината обстоятелства и продължителността на процеса. Подсъдимият И. М. се придържа към изложеното от защитниците си становище, отрича да е разпространявал наркотични вещества. Моли делото да бъде върнато на апелативния съд за ново разглеждане или деянието да бъде преквалифицирано. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че апелативният съд е изпълнил задълженията си да провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда, като е обсъдил всички налични по делото доказателства. Също така в акта си, въззивната инстанция е дала подробен отговор на възраженията на защитата, изложени и пред ВКС. Приема, че не са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Наложеното на подсъдимия наказание счита за справедливо определено. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а въззивното решение в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 74 от 06.03.2020 г., постановена по нохд № 689/19г., Окръжен съд - Бургас е признал подсъдимия И. М. М. за виновен в това, че на 31.10.2017г. в [населено място], на [улица], на публично място-пред входа на Държавна опера Б., без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества- 7,353гр.метамфетамин, на обща стойност 183,79лв. и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.354а, ал.2, изр. второ, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б „А“ от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което да изтърпи при първоначален строг режим, както и глоба в размер на 20 000лв. Съдът се е произнесъл по предмета на престъплението, веществените доказателства и разноските. С въззивно решение № 121 от 15.09.2020г., постановено по внохд №133/20г., Апелативен съд - Бургас е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения са идентични с тези, направени пред въззивната инстанция, която аргументирано ги е отхвърлила. Неоснователно е възражението на защитата за невярна оценка на доказателствената съвкупност. В жалбата се твърди превратна оценка на писмените и гласните доказателства и кредитирането на писмени доказателствени средства, които недопустимо са били приобщени към доказателствената съвкупност. В отговор на тези твърдения е необходимо да се посочи, че въззивната инстанция в рамките на събраната доказателствена съвкупност е извършила самостоятелен анализ на всички налични по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Настоящият касационен състав не констатира допуснати от контролирания съд нарушения на процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, не е допуснал/то недооценяване, подценяване или превратно тълкуване на което и да било от наличните по делото доказателства и доказателствени средства. Изяснени са всички въпроси, касателно предмета на доказване. Неоснователно е твърдението в жалбата, че липсата на подпис на едното поемно лице в протокола за оглед на веществени доказателства – л. 25 от ДП, е довела до нарушаване правото на защита на подсъдимия. Вярно е, че органите на досъдебното производство са допуснали нарушение на процесуалните изисквания за годност на протокола от следственото действие, но този порок не е довел до ограничаване или нарушаване на процесуалните права на М.. Правилно БАС е приел, че в случая от значение е факта, че наркотичните вещества, които са били предмет на посочения оглед, са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, посредством способите за доказване - оглед на местопроизшествие и личен обиск и изземване, които процесуални действия са извършени в условията на неотложност и впоследствие протоколите са одобрени с определения на РС - Бургас. Тези процесуално-следствени действия са осъществени по реда и правилата на НПК и като резултат от това – протоколите за тяхното извършване са годни доказателствени средства, а събраните веществени доказателства – валидно приобщени по делото. Тоест, дори протоколът за оглед на веществени доказателства да бъде изключен от доказателствената съвкупност, това няма да доведе до неустановеност на предмет на престъплението, а именно наркотичното вещество, което е било обект на съдебно-химическа експертиза, съответно до различни изводи относно доказателствената обезпеченост, установяваща извършеното деяние, авторството му и виновността на подсъдимия, както твърди защитата. По-нататък фактът, че по делото има данни за предхождащи процесното събитие отношения между подсъдимия и св. Г. във връзка с откраднат велосипед, последните не могат да доведат до изводи за предубедеността на свидетеля, както и за личен мотив да не даде правдиви показания. Съдът аргументирано е кредитирал тези свидетелски показания, като логични, последователни и допълващи се с другите доказателства. Не ги е тълкувал превратно, нито пък е обосновал извода си за съставомерността на извършеното от подс. М. деяние, единствено въз основа тях. Подложил ги е на внимателен анализ самостоятелно и във връзка с останалите доказателствени източници от съвкупността. С оглед на изложеното неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от апелативния съд при постановяване на съдебния му акт. По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК се заявява обективна и субективна несъставомерност на извършеното по чл. 354а, ал. 2, т.4 , вр. ал. 1 от НК. Възраженията в този смисъл се аргументират с недоказаната според защитата специална разпространителска цел, като аргументите са, че свидетелите С. и Я. – полицейски служители, не са видели предаване на наркотичното вещество, респ. на пари между подс. М. и свидетеля Г.. Това възражение е обсъдено и от въззивния съд, с чиито аргументи настоящият състав се съгласява. На подсъдимия не е повдигнато обвинение за разпространение на наркотични вещества, а за държане, с цел разпространение, което не изисква установяването на реализирана покупко-продажба. Колкото за специалната цел, същата е част от субективната страна на престъплението, за която се правят изводи на базата на проявеното от дееца поведение. Установената фактическа обстановка, основана на комплексен анализ на доказателствените източници, по несъмнен начин установява, че подсъдимият М. е държал наркотичните вещества именно с цел разпространение. Единственото доказателствено средство, съдържащо данни в противен смисъл, са обясненията на подсъдимия, като, отчитайки тяхната двойствена природа, съдът правилно ги е приел като защитна версия. От изложеното следва, че не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Оплакването за явна несправедливост на наказанието е аргументирано отново с недоказаността според защитата на специалната цел на престъпния състав на ал. 2, вр. ал. 1 на чл. 354а от НК, както и с недооценяването на ниското съдържание на активно вещество в предмета на престъплението, ниската му стойност и невъзможността му да окаже влияние върху психомоторната активност на лицата. Настоящият състав не констатира смекчаващи обстоятелства, които не са оценени или са невярно интерпретирани от решаващите съдилища и обуславят необходимост от намаляване размера на наложените наказания. Ниското съдържание на активно вещество и стойността на наркотика са приети и от двете инстанции, като смекчаващи вината обстоятелства, като въззивният съд е изложил мотиви, във връзка с идентично оплакване на защитата, които се споделят от този състав. Неоснователно е възражението, че продължителността на воденото срещу подсъдимия производство, в частност на разследването е трябвало да бъде взета предвид като смекчаващо вината обстоятелство. Впрочем такова оплакване е било направено и пред въззивния съд и последният му е дал подробен и аргументиран отговор. Настоящата инстанция намира, че периодът, в който се е развило производството, не нарушава изискването за решаване на делото в разумен срок, като принципно начало, гарантиращо правото на справедлив процес по смисъла на чл.6 от ЕКЗПЧОС. Доколко продължителността на едно производство е разумна, следва да се преценява в светлината на конкретните обстоятелства по делото, като се прилагат критериите, изведени в практиката на Европейския съд по правата на човека, а именно сложността на делото, поведението на подсъдимите и това на компетентните органи. По настоящото дело от значение е да се посочи, че досъдебното производство е образувано на 31.10.2017г., М. е привлечен в качеството на обвиняем на 26.02.2018г., а обвинителният акт е внесен в съда на 05.07.2019г., което означава, че до настоящия момент са изминали около три години. Тези данни сочат, че не е налице нарушение на чл.22 от НПК, поради което на подсъдимия не се дължи компенсация чрез намаляване на наказанието. Установените от апелативната инстанция смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, са били преценени в контекста на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като правилно е прието, че наказания лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на 20 000лева, са съответни на целите по чл.36 от НК. Изложеното позволява да се направи извод за липсата на касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, което да налага ревизия на атакувания съдебен акт относно наложените санкции. В обобщение, въззивното решение, постановено от Апелативен съд – Бургас следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 121 от 15.09.2020г., постановено по внохд № 133/20г. по описа на Апелативен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: