Р Е Ш Е Н И Е № 341 гр. София, 30.11.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети септември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 859 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения А. И. С. за възобновяване на ВНОХД № 377/2014 г. на Ловешкия окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 124/23.12.2014 г., с което е била потвърдена присъда № 44/30.09.2014 г. на Ловешкия районен съд по НОХД № 447/2014 г. С тази присъда подсъдимият А. И. С. е бил признат за виновен в това, че на 31.01.2013 г., при изхода от гр.Л. в посока с.Г.сл., в л. а. м. „О. А.” с рег. [рег.номер на МПС] (собственост на Г. С.), държал акцизни стоки без бандерол – 2000 бр. кутии с по 20 цигари м. „C. b.” на обща стойност 15 000 лв., като такъв се изисква по чл. 28 от Закона за тютюна и тютюневите изделия и по чл. 64 от Закона за акцизите и данъчните складове, като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 234 ал. 1, пр. 2, вр. чл. 54 от НК му е било наложено наказание 1 година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. На подсъдимия са били наложени и кумулативните санкции глоба в размер на 15 000 лв. и лишаване от право да търгува с акцизни стоки, както и да заема държавна или обществена длъжност, свързана със съхраняването и отчитането на такива стоки за срок от 1 година. В искането за възобновяване са релевирани доводи, съотносими към основанията по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия. В с. з. пред ВКС осъденият лично и чрез упълномощения си защитник, поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно. В последната си дума осъденият моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в изискуемия по чл. 421, ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество същото е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: На първо място, ВКС не споделя възражението за предубеденост на въззивния състав, аргументирано с липсата на оттегляне на тайно съвещание след изслушване пледоарията на защитата (в която са били представени доказателства и посочени съображения за оправдаване), създало външно впечатление за формирано предварително становище за естеството на съдебния акт, което не би могло да бъде оправдателна присъда. Цитираната съдебна практика, върху която то е било построено, касае преимуществено първоинстанционното производство и конкретно финалната му фаза по постановяване на присъдата. Вярно е, че въззивната инстанция също има правомощие да постановява присъда (респ. правилото за оттегляне на тайно съвещание е приложимо), но упражняването му не е задължително. В този аспект, като е счел делото за изяснено и е обявил, че ще се произнесе с решение в срок, без да се оттегля на съвещание, въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение, което да е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. Неоттеглянето на съвещание във въззивното производство при направено искане за оправдаване не е от характер и степен да оправдае съмнение в защитата на подсъдимия за предварително формирано становище относно естеството на съдебния акт, респ. за предубеденост на въззивния състав, което да е в конфликт с обективния критерий за безпристрастност по чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧ. Преди постановяване на окончателния си съдебен акт въззивният съд не е лишен от възможността да проведе допълнително обсъждане, което да доведе до възобновяване на съдебното следствие по реда на чл. 317, вр. чл. 302 от НПК и последваща приложение на правомощието по чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК. ВКС не споделя и доводите да порочност и непълнота на въззивните мотиви, мотивирани с прилагане на техниката копи-пейст и липса на отговори на поставени от защитата възражения съгласно изискването по чл. 339, ал. 2 от НПК. Фактологията на деянието не се е отличавала с особена сложност, поради което възпроизвеждането на част от първоинстанционните мотиви в тези на въззивната инстанция е било неизбежно. Същественото обаче е, че на поставените от защитата възражения въззивният съд е отговорил последователно и относително детайлно в изпълнение на задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК. Това важи както по въпроса за неразясняване на правото на отвод и процесуалната възможност за разглеждане на делото пред първата инстанция по реда на глава 27 от НПК, така и относно оценката на свидетелските показания на полицейските служители М., К. и В. и съпоставката им с други доказателствени средства. Безспорно е, че липсата на индикации в протокола от с. з. за изпълнение на задължението за разясняване правото на отводи срещу членовете на състава съгласно чл. 274, ал. 1 от НПК представлява процесуално нарушение. То обаче не е съществено в конкретния случай, тъй като както към онзи момент, така и понастоящем, не се твърди да е имало основание за такива отводи. Не може да се възприеме като съществено нарушение и неразясняването на правото за разглеждане на първоинстанционното производство по глава 27 от НПК. При липсата на направени в досъдебната фаза признания, които евентуално да мотивират служебно произнасяне за предварително изслушване или изрично искане на подсъдимия за това, съдът не е длъжен да предполага в какъв аспект би могла да се развие линията на защита, провеждана със съдействието на двама защитници. Последващото процесуално поведение на подсъдимия също не свидетелства за компрометиране на правото му на защита поради непровеждане на производството по някоя от хипотезите по глава 27 от НПК. В мотивите си въззивният съд е изразил и становището си по достоверността на показанията на св. М., К. и В., отхвърляйки доводите на защитата за наличието на противоречия и непоследователност. В искането не се излагат конкретни съображения за процесуални нарушения при формиране на това съдебно убеждение, поради което и ВКС няма задължения да предлага по-задълбочено обсъждането по този въпрос. Несъотносими към предмета на касационната проверка в производството за възобновяване са твърденията за недостатъчност на доказателствата относно местоизвършването на деянието или предмета на престъплението, които дори не са били поставяни на вниманието на инстанциите по същество. От друга страна, в светлината на събраните и подробно обсъдени доказателствени източници липсва разумно съмнение, че деянието е било извършено на изхода на [населено място], където по надлежен ред е било установено държането на инкриминираните пакети с цигари без бендерол, натоварени в багажника и част от задното купе на управлявания от подсъдимия автомобил. Вписването в протокола за претърсване и изземване на фразата за доброволно предаване на цигарите от подсъдимия не обуславя извод за неяснота какво точно процесуално действие е било извършено. Подробно мотивирано е и съдебното убеждение за знание на подсъдимия за държане на акцизни стоки без бандерол, изведено на основата на комплекс от фактически данни – наличие на предварителна информация за превозването им от подсъдимия същия ден с конкретен автомобил, обективното й потвърждение при спирането му на изхода от [населено място], както и поведението му при откриване на стоката. Въз основа на коректно установените фактически положения материалния закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия С. за инкриминираното му престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, чиито обективни и субективни признаци са налице. В искането за възобновяване не е релевиран довод за явна несправедливост на наказанието, поради което и ВКС няма основание да обсъжда този въпрос. Предвид изложените съображения ВКС намира, че направеното искане за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. И. С. за възобновяване на ВНОХД № 377/2014 г. на Ловешкия окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 124/23.12.2014 г., с което е била потвърдена присъда № 44/30.09.2014 г. на Ловешкия районен съд по НОХД № 447/2014 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.