Р Е Ш Е Н И Е № 624 София, 30.09.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 28 септември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 557 /2010 година Производство по чл. 307, ал.2 от ГПК. К. И. К. моли да бъде отменено на основание чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК решение № 613 от 30.11.2009г., постановено по гр.д.№ 2028/2008г. на ВКС, ІІ гр.о., с което е отменено въззивното решение на П. ОС по гр.д.№ 364/2007г. и вместо това е признато за установено по отношение на него и Н. С. К., Иван Д. К., С. Д. К. и Е. И. П., като наследници на Г. Я. К., починал на 09.12.1978г., че М. Я. К. и С. Я. К. починал в хода на производството и заместен от наследника си П. С. С., че към момента на образуване на ТКЗС правото на собственост върху ½ ид.ч. от ливада с площ 5 дка, за която е признато правото на възстановяване на собствеността с решение № 74120.03.1996г.на ПК Б., индивидуализирана със скица към него като имот № 909011, е принадлежало на С. Я. К., починал на 10.03.1967г. Искането за отмяна е обосновано с откриване на нови доказателства, приложени към молбата: удостоверение-извлечение № 01 от 28.01.2010г. и у-ние № 51 от 26.02.2006г. и писмо № 541 от 08.05.2006г. и писмо № 94-К-27 от 19.05.2006г. Развити са съображение и за противоречие на решението с материалния закон Ответникът по молбата М. Я. К. я оспорва поради това, че представените доказателства свидетелствуват за установени по делото обстоятелства. За част от тях се твърди, че не променят изводите на съда. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена на 08.01.2010г. от надлежна страна против влязло в сила решение на ВКС, постановено на 30.11.2009г., т.е. в рамките на тримесечния срок по чл. 305, т.1 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. За да постанови решението, чиято отмяна се иска, касационната инстанция е взела предвид, че процесната ливада от 5 дка в м. “Г.” в землището на[населено място] е била записана в данъчната книга от 1936г. на двамата братя Г. и С. К., както и в парцеларната карта от 1933г. и в последствие няма доказателства да е прекратена съсобствеността върху нея. Този фактически извод е основан на у-ние № 8 от 21.02.2001г. / на л. 22 по гр.д.№ 26/2002г./, от което е видно, че в данъчната книга от 1936г. по партида № 247, стр. 252 имота е записан на двамата братя. За наличието на парцеларна карта от 1933г. установява СТЕ от 23.12.2004г., т.1 / л. 286 от гр.д. № 26 2002г./ Въз основа на това записване общо на двамата братя, което оборва анимуса за придобиване по давност на един от тях, съдът е формирал извод, че нито един от тях не е придобил по давност реална част от ливадата, или цялата ливада, поради което е приел, че наследодателят на ищците, - брата С. е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС на ½ ид.ч. от цялата ливада от 5 дка. Представеното с молбата за отмяна у-ние № 1/28.01.2010г. удостоверява, че предходна данъчна книга от 1929г. - 1930г. ливада от 7 дка в м.“Г.” е била записана само на името на наследодателя на молителите /ответници по делото/ Г. Я. К.. Удостоверение с абсолютно същото съдържание е представено по гр.д.№ 364/2007г. / л.27/. Представеното писмо № 541 от 08.06.2006г., изпратено до молителя, освен, че не е новооткрито, защото е получено от него в хода на процеса, установява, че ПК не е прилагала възстановяване на собствеността по парцеларния план от 1933г. съобразно указанията по прилагане на З.. Писмо № 94-К-27 ог 19.05.2006г., изпратено до молителя също не е новооткрито. То установява, че парцеларния план от 1933г. не се съхранява в сектор С. на [община]. Съществуването на този план и записванията по него са установени в хода на производството от СТЕ от 23.12.2004г. Това, че възстановяването на правото на собственост от ПК не е извършвано въз основа на тази карта е без значение за изводите на съда. Тя е годно доказателство и съдът се е позовал на нея. Без значение е, че не се съхранява в Общината, щом вещото лице е констатирало съществуването й и записванията по нея. За да е налице основаниета за отмяна по чл.303, ал.1 т.1 от ГПК е необходимо новооткритите доказателства да установяват нови обстоятелства, с които страната не е могла да се снабди, или да узнае в хода на производството въпреки положената грижа и тези нови.обстоятелства да са от съществено значение за изхода от спора. Двете предпоставки следва да са налице кумулативно. Представянето на ново удостоверение с дата след приключване на процеса, но със съдържание, аналогично на вече прието по делото такова, не съставлява ново доказателство, тъй като то удостоверява вече установено пред съда обстоятелство. Затова у-ние № 1 от 28.01.2010г. не е основание за отмяна на решението. То не е и съществено за изхода от спора, защото установява предходно записване на имота на името само на единия брат. С извършеното по-късно записване на името на двамата братя, се опровергава анимуса за своене само от наследодателя на молителите, поради което изводът на съда, че той не го е придобил на оригинерно основание не е опроверган от това ново доказателство. Представените писма, установяващи, че поземлената комисия не е възстановявала правото на собственост въз основа на парцеларната карта от 1933г., и че тя не се съхранява в сектор С. в [община] установяват факти, които не са съществени за изхода от спора, защото не опровергават формулираните изводи от съда, че към момента на колективизацията имота е притежание на двамата братя – наследодатели на страните.. Без значение за решаващите мотиви на съда е дали ПК е ползвала този план и дали той се съхранява в Общината, щом по делото е установено съществуването му и вещото лице е изготвило констатациите си по него. За записванията в този план има и писмени доказателства по делото – у-ние № 23218.07.2005г. / на л. 30 от гр.д.№ 766/2005г./ По изложените съображения не е налице наведеното основание за отмяна на влязлото в сила решение, поради което молбата следва да се остави без уважение. Развитите съображения за противоречие на решението с материалния закон може да бъде предмет само на инстационния контрол, който е изчерпан. То обаче не е посочено от закона като основание за извънреден извън инстанционен контрол на решението, основанията по който са строго лимитирани от закона и между тях токово ни фигурира. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. И. К. да бъде отменено на основание чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК решение № 613 от 30.11.2009г., постановено по гр.д.№ 2028/2008г. на ВКС, ІІ гр.о. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ