4 Р Е Ш Е Н И Е № 150 София, 20.06.2018г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІV г.о.в открито заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участие на секретаря Ванюша Стоилова и прокурора Раева като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4764 по описа за 2017год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Софийска градска прокуратура срещу решение № 6270 от 4.09.17г.по в.гр.дело № 1474/17г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението от 28.07.2016г. на СРС, 35 състав, постановено по гр.дело № 45197/13г.,в осъдителната му част.С него П Р Б по иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е осъдена да заплати на Д. Б. Г. сумата 3000 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение в престъпление по чл.198 ал.1 пр.1 във вр.с чл.20 ал.2 във вр.с чл.63 ал.1 т.3 НК, по което е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва от 26.04.13г. до окончателното изплащане. В останалата част,с която искът е отхвърлен за разликата над 3000 лв до пълния предявен размер от 15 000 лв, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. С определение № 1323 от 5.04.18г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за критериите за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по смисъла на чл.52 ЗЗД, като е счел, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.; решение № 480 от 23.04.13г.по гр.дело № 85/12г.на ІV г.о.; решение № 321 от 26.11.14г.по гр.дело № 2516/14г.на ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК. Според установената съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.2 ЗОДОВ и на чл.52 ЗЗД държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, и се определя по справедливост.Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на размера, след като обуславят вредите. В мотивите си съдилищата трябва да посочват конкретните обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. В този смисъл са и решенията на ВКС, постановени по уеднаквяване на съдебната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД във вр. с чл. 2 ЗОДОВ,в които е прието, че справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл не е абстрактно понятие. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че Д. Г. е бил привлечен като обвиняем с постановление от 11.05.2010г. за това, че на 21.04.10г.като извършител в съучастие с друго лице, като непълнолетен, можещ да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи от владението на Т. В. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - престъпление по чл.198 ал.1 пр.1 във вр.с чл.20 ал.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.63 ал.1 т.3 НК.С присъда, влязла в сила на 26.04.13г.,е бил признат за невиновен по така повдигнатото обвинение и оправдан. Установено е, че в хода на наказателния процес по отношение на Д. Г. е била взета мярка за неотклонение „подписка”, отменена с определение на СГС, постановено в откритото съдебно заседание,в което присъдата е била публично обявена. Направен е извод от съда,че като резултат от процесното наказателно производство ищецът е търпял неимуществени вреди – морални болки и страдания, за възмездяването на които е счел,че сумата от 3000 лв справедливо ще го обезщети.При определяне размера на обезщетението е взето предвид,че на ищеца е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление против собствеността, наказателното производство е продължило близо три години, ищецът е изпитвал психически дискомфорт, отчуждил се е от обкръжението си, разделил се с приятелката си.Същевременно са изложени мотиви, че доказаните болки и страдания не са извън обичайните в такива случаи, както и че пострадалият, който преди това е бил осъждан с две влезли в сила присъди,е преживял последиците от незаконното обвинение, без това да е дало сериозно и трайно отражение върху личния му живот. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Касаторът поддържа,че е нарушен принципа за справедливо обезщетение, установен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Ответникът по жалбата Д. Г. не заявява становище. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид касационните оплаквания и провери правилността на решението, приема следното: Съдът е приложил неправилно материалния закон към установените по делото факти, което е довело до необоснован и незаконосъобразен извод относно размера,необходим за репариране на понесените от ищеца морални вреди, който е завишен. Настоящият съдебен състав намира,че за покриване вредите на ищеца – претърпяни болки и страдания от незаконното му обвинение в извършване на престъпление,за което е оправдан,по справедливост следва да се определи обезщетение в размер на 1 000 лв.Този размер е съобразен с разумния срок на наказателното производство – около три години, наложената най –лека мярка за неотклонение „подписка”, както и обстоятелството,че ищецът е бил осъждан с две влезли в сила присъди.Назначената съдебно- психиатричната експертиза е дала заключение,че по време на наказателното производство / 2010- 2013г./ е много вероятно ищецът Д. Г. да е развил протрахирана депресивна реакция с тревожно – депресивна симптоматика,която не е била тежка, но са повлияли и други психотравмени фактори– други досъдебни производства и прокурорски преписки,по които е трябвало да бъде разпитван, участие в конфликти с други лица,които са му нанесли сериозни травми и е бил подложен на операции, раздялата с приятелката му. При тези данни по делото следва да се приеме,че уврежданията на ищеца са с по-нисък интензитет, отколкото за човек, който не е имал досег с правосъдните органи,както и следва да се отчете,че търпяните от ищеца вреди през процесния период не се дължат единствено на воденото срещу него наказателно производство. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди,които са в пряка причинна връзка с увреждането и техния размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда,както и от тежестта на уврежданията.Макар и да е взел предвид посочените факти, въззивният съд неправилно е определил размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени в частта,с която искът е уважен за разликата над 1 000 лв до 3 000 лв, или да се отхвърли за сумата 2 000 лв.В останалата обжалвана част решението следва да се остави в сила. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на ІV-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 6270 от 4.09.17г., постановено по в. гр.дело № 1474/17г.на Софийски градски съд В ЧАСТТА,с която П РБ е осъдена да заплати на Д. Б. Г. на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 1 000 лв до 3 000 лв,и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Б. Г. срещу П РБ иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за сумата 2 000 лв обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършено престъпление по чл.198 ал.1 НК, като неоснователен. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.