Ключови фрази
Пряк иск на увредения срещу застрахователя * застраховка "гражданска отговорност" * застрахователно обезщетение за неимуществени вреди * критерии за определяне на неимуществени вреди * справедливост на обезщетението

Р Е Ш Е Н И Е

№ 78

София, 06.08.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 26.05.2015 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1278 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. К. Т. от [населено място], чрез адв. К.Н.- САК, против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2429 от 30.12.2013 год., по в.гр.д.№ 3501 / 2013 год., в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд № 5818 от 29.07.2013 год., по гр. д. №5260/2012 год. за отхвърляне на предявения от касатора пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ срещу ЗК [фирма] за разликата над 12 000 лв. до пълния заявен размер от 30 000 лева.
С касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД, като се иска отмяната му и уважаване на предявената искова претенция в отхвърлителна и част изцяло от касационната инстанция, заедно с лихви за забава и разноски за производството по делото.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител ю.к.Т.П. е възразил по основателността на въведените касационни основания, излагайки подробни съображения за неотносимост на нивата на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност” към принципа за справедливост, установен с чл.52 ЗЗД и към критериите за определяне размера на обезщетението за обезвреда при понесени неимуществени вреди.
С определение № 55 от 09.02.2015 год. на второ търговско отделение на ВКС е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на Софийски апелативен съд, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Прието е, че даденото от въззивния съд разрешение на поставения от касатора материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД и критериите, при които следва да се определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, за да е справедливо, предвид нивото на застрахователно събитие към датата на непозволеното увреждане, релевантен за крайния изход на делото по конкретния правен спор, е в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена както в ППВС № 4/68 год., така и в множество решения на отделни състави на касационната инстанция, постановени по реда чл.290 и сл. ГПК .
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно наличието на предпоставките на закона за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за настъпили неимуществени вреди за ищеца, в резултат на виновното противоправно поведение на водача на л.а. „ОПЕЛ А.” с ДК [рег.номер на МПС] , от предизвиканото от последния на 17.03. 2012 год. пътно- транспортно произшествие в [населено място] на Околовръстен път, район № 12 - от[жк]към[жк].
При определяне следващото се на ищеца обезщетение за обезвреда в размер на 12 000 лв. решаващият състав на Софийски апелативен съд, позовавайки се на показанията на св. Н.К.- очевидец на произшествието, както и на събраните по делото доказателства, вкл. неоспорените заключения на изслушаната комплексна медико- авто-техническа експертиза - за механизма на настъпилия пътен инцидент и съответно за травматичните увреждания на ищеца е счел, че с оглед разпоредбите на чл.51, ал.1 ЗЗД и чл.52 ЗЗД и предвид икономическата обстановка в страната, нивата на застрахователните лимити към релевантния за спора момент, както и практиката на съдилищата в подобни хипотези, в този си размер то удовлетворява въведения от законодателя принцип за справедливост.
Решението, в частта , с която пряката искова претенция по чл.226, ал.1 КЗ е приета за неоснователна и отхвърлена за разликата над присъдените 12 000 лв. до сумата 15 000 лв. е незаконосъобразно.
При постановяването му въззивната инстанция правилно е очертала обема на обстоятелствата, релевантните за определяне обезщетението за неимуществени вреди, но неточно е приложил въведения с чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост, макар формално да се е позовала на формираната в тази насока задължителна практика на ВКС - ППВС № 4/68 год. и решения по чл.290 и сл. ГПК: № 83/ 06.07.2009 год., по т. д.№ 795/2008 год. на ІІ т.о., № 749 от 05.12.2008 год., по т.д.№ 387/2008 год. на ІІ т.о. и № 124 от 11.11.2010 год., по т.д.№ 708/2009 год. на ІІ т.о.. Според същата, в който смисъл са и служебно известните на настоящия съдебен състав решения по чл.290 и сл. ГПК: № 25 от 17.03.2010 год. по т.д.№ 211 / 2009г., ІІ т.о.; № 206 от 12.03.2010 год., по т.д.№ 35/2009 год. на ІІ т.о и др., понятието „справедливост”по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога - свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, което последно, пък, е несъмнено обусловено от съществуващите икономически условия в страната, индиция за които са и лимитите на застрахователни покрития. Поради това, дори и лимитите на застраховане както по Наредба № 18/ 2004 год., издадена въз основа на отм. ЗЗ, така и по § 27 ПЗРКЗ да нямат самостоятелно значение по отношение на критерия за справедливост, те, както е посочено и в задължителната практика на ВКС - решение № 1/26.03.2012 год., по т.д.№ 299/2011 год. на ІІ т.о. и решение № 95 от 24.10.2012 год., по т.д.№ 916/ 2011 год. на І т.о., следва да бъдат взети предвид и обсъдени, за да бъдат отчетени реалните икономически условия, имащи значение за приложението на чл.52 ЗЗД, .
Следователно, според цитираната задължителна практика на ВКС, да бъде справедливо по см. на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически билки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота му за определен по- кратък или по- продължителен период от време.
Това обстоятелство Софийски апелативен съд, в известно отклонение от цитираната задължителна практика по приложението на чл.52 ЗЗД, не е съобразил, независимо, че формално и бланкетно да е изброил всички онези критерии, приети от ВКС за значими за определяне на справедлив размер обезщетение за неимуществените вреди на пострадалия.
Допуснатото нарушение на закона и несъответствието на изградените фактически изводи с доказателствения материал по делото са довели до присъждане на ищеца на обезщетение за обезвреда в занижен размер, което обуславя отмяна на въззивното решение в посочената по- горе негова част. Тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на извършените от въззивния съд, то следва в същата тази част спора да бъде решен по същество от касационната инстанция, на основание чл.293, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК.
Видно от доказателствата по делото, вкл. заключението на изслушаната комплексна експертиза травматичното увреждане на ищеца – счупване на хирургическата шийка на лявата раменна кост, е било съпътствано с трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок около 3 месеца и интензивни болки и страдания първите 25-30 дни.
От значение за тежестта и обема на понесените от пострадалия ищец морални вреди в случая се явява и обстоятелството, че близо 1 година след претърпяната злополука, независимо от нормализиране движението на левия горен крайник, при отвеждане в страни на движението „абдукция” , то запазва намален обем от 10 градуса, който, според в.л., ще продължи още дълго време.
Съобразени тези конкретни факти, както календарната възраст на ищеца – 31 годишен към датата на ПТП, лимита на застрахователно покритие, индициращ икономическите условия на живот в страната към релевантния момент, както и потенциално съществуващата възможност за проява на единични болки при промяна на синоптичната обстановка, преодолими единствено чрез прием на обезболяващи медикаменти, налагат да се приеме, че справедливо обезщетение по см. на чл.52 ЗЗД за пострадалия се явява сумата 15 000 лева, в който смисъл подлежи на изменение въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Считано от датата на непозволеното увреждане – 17.03.2012 год. върху размера на горепосочената сума се дължи законна лихва до нейното окончателно изплащане.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция ответникът, на осн. чл.78, ал.6 ГПК, следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 120 лв./ сто и двадесет лева/. Касаторът е претендирал деловодни разноски за настоящето производство – адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 ЗА , за пълномощника му адв. К.Н.- САК, но искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради следното:
Съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР № 6 от 06.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Наистина в хипотезите на чл.38 ЗА съдът може да определи и присъди служебно адвокатско възнаграждение, но при доказана безплатна адвокатска помощ, за наличие на предпоставките за която е формирана и практика на ВКС - решение № 97 от 06.07.2009 год., по т.д.№ 745/2008 год. на ІІ т.о. .
Според същата обстоятелството, че ищцовата страна е освободена от внасяне на държавна такса, както е случая, не рефлектира автоматично и върху възможността адвокатът да окаже безплатно адвокатска помощ и съдействие, нито предопределя приложението на чл.38 ЗА. В случая, нито има данни, че са били налице предпоставките на сочената от касатора и адв. К.Н. хипотеза на чл.38 ЗА, нито в приложения пред СГС договор за правна защита и съдействие от 28.03.2012 год. е вписано някое от конкретните и самостоятелни основания по чл.38 от Закона за адвокатурата, което само по себе си води до неоснователност на искането.
Водим от изложените съображения и на основание чл.293, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийския апелативен съд № 2429 от 30.12.2013 год., по в.гр.д.№ 3501/2013 год., в частта, с която е потвърдено решение № 5818 от 29.07.2013 год., по гр.д.№ 5260/2012 год. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от К. К. Т. от [населено място] пряк иск срещу ЗК [фирма], гр.София за разликата над сумата 12 000 лева до 15 000 лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК [фирма], [населено място] да заплати на К. К. Т. от [населено място] допълнително сумата 3 000 лв./ три хиляди лева/, обезщетение за причинените му неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно- транспортно произшествие на 17.03.2012 год. в [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на непозволеното увреждане до окончателното и изплащане.
ОСТАВЯ в сила въззивното решение на Софийския апелативен съд № 2429 от 30.12.2013 год., по в.гр.д.№ 3501/2013 год. в останалата му част.
ОСЪЖДА ЗК [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 120 лв./ сто и двадесет лева/ .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: