Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 52

София, 27.04. 2021 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
EМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 417 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 260178 от 4.01.2021 г. на Е. Д. К., чрез пълномощника й адвокат Р. Т., против определение № 264855 от 24.11.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 12099 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, IV-В състав, с което е потвърдено определение, инкорпорирано в решение № 129926 от 31.05.2019 г. по гр.д. № 25 419/2018 г. на Софийски районен съд за прекратяване, на основание чл.299, ал.2 ГПК, на производството по предявения от Е. Д. К. против Б. Д. Ф.-П. иск за делба на дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], заедно с построеното в него жилище на два етажа със застроена площ 118 кв.м.
Б. Д. Ф.-П. не е изразила становище в настоящото производство.
Частната касационна жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното:
Въззивният съд е констатирал, че по гр.д. № 602/2013 г. на Районен съд-Пирдоп е допусната делба на имотите в [населено място] /поземлен имот и еднофамилна двуетажна жилищна сграда/ между Б. Д. Ф.-П., Е. Д. К. и Е. К. П. /последната починала на 21.05.2016 г. и наследена от дъщерите си, страни по настоящото дело/, като с влязло в сила решение № 164/22.12.2004 г. е постановено извършване на делбата чрез публична продан на имота. Приел е, че е налице между едни и същи страни сила на присъдено нещо относно делбата на дворното място и сградата в [населено място], поради което правилно първоинстанционният съд е приложил чл.299, ал.2 ГПК и е прекратил производството по повторно заявения иск за делба на този имот, а доводите относно изпълнителното производство и непроведената публична продан са изцяло ирелевантни към въпроса за непререшимостта на спора.
Е. Д. К. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:
1) допустимо ли е съединяването на иска за делба по реда на чл.341, ал.2 ГПК с искане за делба на друг наследствен имот, по отношение на който има влязло в сила съдебно решение за изнасянето му на публична продан, но такава още не е извършена към момента на искането за включване на имота в наследствената маса;
2) идентични ли са правните последици при наследяване на страните по чл.298 ГПК и водещите до делба на наследство последици при смърт на лице, независимо от това; че то е било страна в друг делбен процес, приключил с влязло в сила решение;
3) от значение ли са аргументите, инвокирани във връзка с изпълнителното производство /непрекратена съсобственост, поради нестанали няколко публични продани и отказ на съдебния изпълнител да прекрати производството/ към въпроса относно непререшаемостта на спора за делбените имоти в [населено място], т.е. дали по реда на чл.494, ал.2 ГПК могат да се освобождават имоти, чиято публична продан е за прекратяване на съсобственост при съдебна делба и дали разпоредбата на чл.18, ал.1 ЗЧСИ за възлагане начина на изпълнение обхваща и искането за определяне на нова начална цена по чл.494, ал.2 ГПК, доколкото начинът на изпълнение не се определя от взискателя, а е определен със съдебното решение по чл.348 ГПК.
Въпросите са обосновани с тезата на жалбоподателката, че нормата на чл.341, ал.2 ГПК не създава никакво ограничение, освен това, имотът, чието включване в делбата се иска, да е съсобствен, т.е. да е част от наследствената маса, а към момента на искането, както и досега съсобствеността на имота в [населено място] не е прекратена, въпреки единадесетте опита за извършване на публична продан. Същевременно след влизане в сила на решението за извършване на делбата на този имот, е настъпил нов факт – смъртта на Е. К. П., което е ново обстоятелство, водещо до новооткрито наследство и евентуално преразглеждане на наследствените отношения, а не просто наследяване на правата по съдебното решение по чл.298, ал.2 ГПК, а това означава, че съсобствените въз основа на това наследяване имоти, могат да бъдат включени в наследствената маса по реда на чл.341, ал.2 ГПК в настоящото производство. Публичната продан по влязлото в сила решение е способ за ликвидиране на собствеността, който не е осъществен, поради което и влязлото в сила решение не може да бъде пречка за включване на имотите в наследствената маса. Делбеното производство е особен вид исково производство, чиято основна цел и водещ принцип е поставянето на реален дял на всеки съделител, което само по себе си налага включването, при искане на страна в производството, в делбената маса на всички имоти, чиято съсобственост към момента на делбеното производство не е прекратена, а това налага и отклонения от общите правила на исковия процес, каквито отклонения макар и да не са изрично установени, няма пречка да бъдат извлечени по пътя на тълкуването на правните норми и това многократно е правено от ВС и ВКС, именно в производството за делба /например с ТР № 79/1979 г. от 9.07.1980 г. ОСГК на ВС приема, че когато ищец по иска за делба се откаже от иска и производството бъде прекратено, той може отново да предяви същия иск или да вземе участие в производство, инициирано със същия иск от друг ищец/.
Третият поставен въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като касае изпълнителното производство по провеждане на публичната продан въз основа на решение за извършване ва делба на съсобствен имот и съответно отговорът му не би повлиял на извода допустимо ли е отново да се предяви иск за делба на имот, за който е налице влязло в сила решение за прекратяване на съсобствеността чрез публична продан /независимо дали изпълнителното производство е прекратено или не/.
Налице е соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по първите два въпроса, доколкото по тях липсва практика на ВКС, съотносима с фактите по делото и заявената от жалбоподателката обосновка.
По основанието за допускане на касационно обжалване:
Безспорно в правната теория и практиката на ВКС се приема, че силата на пресъдено нещо обхваща спорното материално право, което е признато или отречено със съдебното решение и обвързани от нея са страните по делото, техните наследници, частните им правоприемници след завеждане на делото, както и необходимите другари, дори и да не са участвали по делото, които не могат да предявяват нов иск за същото материално право, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда – чл.298 и чл.299 ГПК.
Съдебната делба е предвиден в закон способ за прекратяване на съсобственост. Предмет на първата фаза на делбата е наличието на потестативното право да се иска прекратяване на съсобствеността, съществуването на което се установява с постановяване на решението по чл.344, ал.1 ГПК. Предмет на втората фаза на делбата е начина на прекратяване на съсобствеността с оглед предвидените в закона способи. Следователно решението за извършване на съдебна делба формира сила на пресъдено нещо относно способа за прекратяване на съсобствеността между лицата и върху имотите, за които решението по допускане на делбата е формирало сила на пресъдено нещо, че са съсобствени, съответно – че са съсобственици при конкретни права. Силата на пресъдено нещо на решението по извършване на делбата не зависи от това дали с него се прекратява съсобствеността при условията на чл.352 или чл.353 ГПК или за прекратяване на съсобствеността са необходими последващи действия, както в хипотезата на чл.348 ГПК, включително когато публичната продан е постановена в хипотезата на чл.349, ал.6, изр.второ ГПК. Смъртта на един от съделителите, обвързан от решение по извършване на делбата, не е нов факт, който да обуслови допустимост на нов иск за делба независимо дали по първоначална искова молба или при условията на чл.341, ал.2 ГПК на същия имот, тъй като процесуалния закон изрично урежда последиците на този факт – чл.298, ал.2 ГПК.
Следователно решение във втората фаза на делбата, с което имот е изнесен на публична продан, формира сила на пресъдено нещо за начина на прекратяване на съсобствеността и макар съсобствениците да могат доброволно да уредят отношенията си и по друг начин, е пречка за предявяване на нов иск за делба.
При отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, атакуваното въззивно определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 264855 от 24.11.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 12099 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, IV-В състав .
ПОТВЪРЖДАВА определение № 264855 от 24.11.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 12099 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, IV-В състав.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: