2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 268 София, 26.04.2021 година Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №1603/2020 година. Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Ж. П. и П. Д. П. и частна касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ против решение № 707 от 13.04.2020 г. по гр.д. № 5336/2019 г. на Софийски апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: По касационната жалба на Д. Ж. П. и П. Д. П.: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите, чрез пълномощника си – адв. П Т., са поддържали основание по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, предл.3-то ГПК. Тези основания са разгледали в контекста на твърдението си за това, че въззивният съд несъобразено с константната практика на ВКС е определил обезщетенията за неимуществени вреди, като само формално е подходил към критериите, от които следва да изведе стойностния адекват на вредата. Поддържали са, чрез формулиране на четири конкретни въпроса относно приложението и критериите по чл.52 ЗЗД, че съдът е вложил различно съдържание в понятието справедливост и по този начин се е отклонил от даденото с т.11 на ППВС № 4//68 г. разбиране и тълкуване на чл.52 ЗЗД, както и от възприетото с редица съдебни актове по приложението на чл.52 ЗЗД. Подробно са въведени и обосновани и чрез въпросите различни критерии свързани с изискванията разгледани в цитираната тълкувателна практика и с лимитите на застрахователните обезщетения, както и с обществено-икономическите условия в страната. Касаторите обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените от тях въпроси, могат да бъдат обобщени като правен въпрос - „ Относно обстоятелствата, които следва да бъдат съобразени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедлив размер съгласно чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди”. Този въпрос е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е свързан пряко с мотивите на състава, изброяващи установеното по спора, което следвало да се вземе предвид без подробно обосноваване на размера, съобразно задължителната за него тълкувателна практика. Следователно, налице е общото основание за допускане на решението до касационно обжалване. Основателни са и доводите за наличие на противоречие между даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД и соченото от страната ППВС №4/68г., според което справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения нанесени на пострадалото лице.В случаят, САС не е съобразил релевантните, съгласно цитираната задължителна практика конкретни обективно съществуващи факти- високия интензитет на търпяните страдания, възрастта на ищците и лишаването им от опора, близостта съществувала между родители и дете, а вместо това е изброил установените по спора факти, без да бъдат свързани с определените от ППВС № 4 /68г.критерии, без да бъде обоснована приложимостта им към конкретния случай. Тези мотиви довели до определеното от въззивният съд обезщетение, водят до извод, че е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД разбиране за „справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен необходимия за възмездяване причинените на ищцата по спора – сега касатор – вреди, изразени в стойностния им адекват.Или, след като в случая е дадено различно спрямо даденото в т.11 на ППВС №4/68г. тълкуване на нормата, то е налице поддържаното от страната противоречие, от което следва, че решението в обжалваната част следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С оглед изложеното, налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК касаторите са освободени от заплащането на държавна такса. Висящността на производството, с оглед допускане до касационно разглеждане на спора по чл.282 КЗ /отм./, се възобновява и в частта на решението за разноските дължими за първата и втора съдебни инстанции. Този извод произтича от акцесорния характер на отговорността за разноски и зависимостта при определяне на тяхната дължимост от крайният изход на спора. Или по частната касационна жалба на Сдружение на „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, съдът с решението си по спора ще се произнесе и по разноските дължими за цялото съдебно производство. Този извод е относим и към подадената частна жалба, третираща определение по чл.248,ал.1 ГПК, с предмет разноските присъдени от възивниата инстанция за производството пред нея, по която е образувано самостоятелно производство. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 707 от 13.04.2020 г. по гр.д. № 5336/2019 г. на Софийски апелативен съд. Делото да се докладва за насрочване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: