7 Р Е Ш Е Н И Е № 534 Гр. София, 6 декември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова ............................................................ и в присъствието на прокурора Явор Гебов ............................................................. разгледа докладваното от съдия Троянов ....................................................................... наказателно дело № 1496 по описа за 2012 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р. Т. А., чрез адвокат Т. К., против решение № 204 от 19.06.2012 год. по в.н.о.х.д. № 298/ 2012 год. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, 6 състав, с алтернативни искания за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието. Подсъдимият се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. В жалбата си твърди, че съдилищата допуснати процесуални нарушения, свързани с непълно, неточно и тенденциозно заключение на съдебно-психиатричната експертиза, която ясно да обоснове или отхвърли наличието на психично заболяване и на афект у подсъдимия. В мотивите не били обосновани квалифициращите деянието обстоятелства, а определената санкцията била несъразмерно тежка и несправедлива. В съдебно заседание защитата подновява изложените в касационната жалба доводи и искания. Допълва съображенията си с твърдение, че не бил отчетен приносът на пострадалата за настъпване на вредоносните последици. Не били взети предвид още обстоятелствата, че подсъдимият бил неосъждан и с две деца, а наказанието му било еквивалентно на репресия. Подсъдимият Р. А. не взема становище пред касационната инстанция. Частният обвинител и граждански ищец Е. К. К. също не изразява становище. Нейният поведеник адвокат И. В. предлага атакуваното съдебно решение като правилно да бъде потвърдено, а жалбата да бъде оставена без последици. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че отсъстват основанията за преквалифициране на деянието по чл. 118 от НК, както и за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 204 от 19.06.2012 год. по в.н.о.х.д. № 298/ 2012 год. Софийският апелативен съд, Наказателна колегия, 6 състав потвърдил изцяло присъда № 51 от 24.02.2012 год. по н.о.х.д. № 1574/ 2011 год. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 30 състав, с която подсъдимият Р. Т. А. бил признат за виновен в това, че за времето от 30.12.2009 г. до 09.30 часа на 31.12.2009 г. в [населено място], област София, [улица], № , умишлено умъртвил П. С. К. (на 41 г.), по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост – чрез нанасяне на многократни удари с твърд предмет със значителна сила в областта на главата и тялото вследствие на което й причинил: 1. черепномозъчна травма, изразяваща се в кръвонасядане на меката черепна покривка – челно-теменно, травматичен субарахноидален кръвоизлив, травматичен субдурален хематом в лявата хемисфера, теменно – срединно; кръвонасядане на дясна слепоочна област, кръвонасядане на десен горен и долен клепач, с притваряне на очната цепка; охлузване на дясното слепоочие; кръвонасядане на лява скула; охлузване и кръвонасядания по брадичката; 2. гръдна травма, изразяваща се в кръвонасядания двустранно по гръдния кош; двустранно счупване на ребрата (в ляво: по две фрактурни линии – от шесто до единадесето, по паравертебралната линия от четвърто до седмо по средна мишнична линия, с кръвонасядане на околните меки тъкани, в дясно: по една фрактурна линия – от шесто до осмо, с кръвонасядане на околните меки тъкани); 3. контузия на белите дробове; 4. кръвонасядания по шията; кръвонасядания по дясна мишница, дясна предмишница и гръбната повърхност на дясната ръка; кръвонасядания по лява мишница и лява предмишница, като всички те довели до увеличаване на вътрешномозъчното налягане, довело до оток на мозъка, притискане жизненоважни центрове на сърдечната и дихателна дейност и довели до смъртта на пострадалата, като на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, във вр. с чл. 115 от НК и чл. 54 от НК му било наложено наказание от 15 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието в затвор (на основание чл. 61, т. 2, във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС). Съдът зачел, на основание чл. 59, ал. 1 от НК, предварителното задържане на подсъдимия с мерки за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест”. Подсъдимият Р. Т. А. бил осъден да заплати на гражданския ищец Е. К. К. (дъщеря на убитата), сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди със законната лихва, считано от 31.12.2009 г. до окончателното й изплащане, а за разликата до 100 000 лева предявеният иск бил отхвърлен. В тежест на подсъдимия А. били възложени разноските по делото в размер на 5 714 лева и държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 2 800 лева. Твърдението на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователно. Наведените съображения основно са насочени към експертното психиатрично заключение и липсата на съдебни мотиви за двете по-тежко квалифициращи деянието обстоятелства. Експертизата като способ за доказване в наказателния процес се използва за изясняване на конкретни обстоятелства по случая, чрез интерпретирането им с помощта на специални познания. Способността на дееца правилно да възприема фактите и обстоятелствата на осъщественото деяние, както и психичното му състояние по време на инцидента или след това, се разглеждат от специалисти в областта на медицинската наука. Изготвеното от тях заключение не е задължително за съда, но когато не е съгласен с него съдебният орган е длъжен да се обоснове (чл. 154 от НПК). На проверка подлежат обстоятелствата, подлежащи на изясняване, но не и самите експертните познания, тъй като не са присъщи за съда и страните по делото – те не разполагат с това образование. Затова се прибягва до знанието на вещи лица – специалисти в съответната област в науката, изкуството и техниката. Наказателният процес няма за цел да проверява научните достижения в областите психология и в психиатрия, а си служи с научни познания, за да изясни най-пълно поведението на дееца, неговите субективни изживявания по време на престъплението, влиянието на обстоятелствата снижили волевите му задръжки и изиграли улесняваща роля при вземане на решението за извършване на обществено-опасно деяние. В хода на досъдебното производство е била назначена и приложена на л. 162-172 от дознанието съдебно-психиатрична експертиза за Р. А.. В обясненията си пред първоинстанционния съд (л. 109-110 от н.д.) тримата експерти потвърдили писменото си заключение, като не намерили основания за промяна. Те обосновали отсъствието на разстройство на съзнанието, което да изключва вменяемостта на подсъдимия. Не открили и симптоматика за внезапно възникнало у дееца състояние на силно раздразнение, което да е повлияло върху неговата преценка и самоконтрол за извършване на убийството. Вещите лица се позовали на проведените с участието на подсъдимия изследвания (вкл. събеседване) и дадените от него обяснения. Те били достатъчни да позволят изграждането на аргументирано заключение. Експертизата е приобщена без възражение от страните и правилно изводите й били възприети от съдебните инстанции за обосноваване на доказателствата по делото. Не се откриват непълноти в общото експертно становище, нито неясноти по поставените за изследване въпроси. Експертизата не поражда съмнение в нейната правилност, заради което всички страни изразили становища тя да бъде приобщена по делото и не направили възражения по чл. 153 от НПК за назначаването на допълнително или повторно заключение. Съдилищата изрично отхвърлили като неоснователно искането на подсъдимия за преквалифициране на престъплението по чл. 118 от НК, след като тезата за афективно обусловено поведение не намерила доказателствена подкрепа. Неоснователно е и възражението на касатора за допуснати процесуални нарушения от съдилищата с липсата на съображения по квалифициращите обстоятелства на чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 от НК. Правната квалификация е била надлежно обоснована в мотивите на съдебните актове (л. 13 от Решение № 204 на Софийски апелативен съд и л. 156-158 от Присъда № 51 на Софийски градски съд). Съдилищата правилно извели причинените на пострадалата П. К. приживе многобройни телесни увреждания, локализацията им в различни части на тялото, продължителността на побоя, използването на интензивни по своята сила удари с юмруци и с крака от дееца като основни обстоятелства в преценката за действително преживяните страдания и болки до настъпването на леталния изход. Продължителното телесно страдание, осъзнатото от умиращата безсилие да се противопостави на стореното и изпитвания ужас от смъртта не представляват обичайна проява при лишаване от живот. Затова и деянието правилно е квалифицирано като убийство при особено мъчителен за жертвата начин. Особената жестокост, проявена от подсъдимия А. по време на инцидента, е мотивирана с проявеното от него нечовешко отношение към убитата, изведено от обективната страна на деянието. Затова и част от изложените обстоятелства едновременно обуславят присъствието на двете квалифициращи обстоятелства. В разгледаните съдебни актове съдилищата са допуснали неправилно определяне на формата на вина за извършеното престъпление, недооценявайки волевия момент на умисъла. Убийството е извършено чрез многократно нанасяне на силни по своя интензитет удари от дееца по жертвата в един продължителен период от време. Обществено-опасното поведение се е изразило чрез активни действия на нападателя, който използвал физическата сила на собственото си тяло. Не е прибягнал до други годни да причинят смърт пособия (като напр.: хладни и огнестрелни оръжия и други). Смъртта е настъпила не поради разрушаване на жизнено важен орган, а поради комплексното въздействие на причинените увреждания (най вече черепно-мозъчната травма) и предизвикания в резултат на това оток на мозъка, увеличаване на вътрешно-мозъчното налягане и подтискане на жизненоважните центрове на сърдечната и дихателната дейност. Подбраният от дееца начин за лишаване от живот, множеството увреждания, продължилото във времето изпълнително деяние и конкретната причина за настъпване на смъртта представят субективните изживявания на подсъдимия А. за осъществяване на престъплението при евентуален умисъл. Той не е искал непременно да лиши приятелката си от живот. Упражнявайки над нея продължителен побой и нанасяйки ударите предимно по главата и по гръдния кош извършителят е допускал възможността да предизвика смърт. Неправилно съдебните състави посочили прекия умисъл като част от субективната страна на убийството. Формата на умисъл може да бъде отчетена при индивидуализацията на наказанието. В конкретния случай, обаче наложената санкция лишаване от свобода е в минимално предвидения от закона размер и не може да бъде намалена. Евентуалният умисъл е съобразен от законодателя при инкриминиране на престъплението и не се явява изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, за да провокира различно основание за определяне на наказанието от вече приложеното. Наложеното на подсъдимия Р. А. наказание от петнадесет години лишаване от свобода е най-лекото от предвидените в нормата на чл. 116 от НК алтернативи на санкцията. Съдебните състави аргументирано извели всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съпричиняване на вреденосния резултат няма, но въззивната инстанция е приела обидните думи на пострадалата като смекчаващо обстоятелство. Отчетеният превес на смекчаващите обстоятелства правилно насочил избора на наказание към предпочетения вид и размер. Тежестта на престъплението не разкрива възможност от определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК, поради което наказателната отговорност е уредена съобразно общите правила на чл. 54 от НК. Липсва претендираното с жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Определеното към възможния най-нисък законов предел наказание не може да бъде явно несправедливо, когато тежестта на престъплението не разкрива неговата несъразмерност. Посочените в касационната жалба основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК не са проявени по делото. Исканията на касатора за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието не могат да бъдат удовлетворени. Обжалваният съдебен акт като правилен подлежи на потвърждаване. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 204 от 19.06.2012 г. по в.н.о.х.д. № 298/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, 6 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.