Р Е Ш Е Н И Е № 60172 гр.София, 22.06.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3575 по описа за 2020 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу решение № 260239 от 30.07.2020 г. по в. гр. дело № 1243/2020 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, втори състав, с което е потвърдено решение № 1706 от 25.03.2020 г. по гр. дело № 14168/2019 г. на Варненския районен съд за признаване за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Ш. К. А. не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата 6 741,65 лв., представляваща стойността на електрическа енергия, начислена за периода 06.09.2017 г. – 05.09.2018 г. за обект, находящ се в [населено място], абонатен № 0201703293, за която сума е издадена фактура № 0284396503/26.08.2019 г. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Ответницата по касационната жалба Ш. К. А. я оспорва и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу решението на Варненския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 6 741,65 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с определение № 207 от 18.3.2021 г. по два въпроса: 1. Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия, след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г., но при действието само на разпоредбите на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.? 2. Когато е повдигнат спор пред граждански съд във връзка с обществени отношения по доставка и потребление на ел. енергия, по отношение на които липсва относима материалноправна норма в специална нормативна уредба, следва ли съдът да приложи чл. 46, ал. 2 от ЗНА и да установи съществуващи разпоредби, които се отнасят до подобни случаи?. Формираната практика на ВКС по въпросите се съдържа в решения № 150/26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г. на IІІ ГО и № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. 2991/2018 г. на ІІІ ГО и № 21/01.03.2017 г. по гр.д. № 50417/2016 г. на I ГО. Според тази практика електроразпределителното дружество може да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер, и в хипотезата, при която са отменени разпоредбите на ПИКЕЕ от 2013 г., с изключение на чл. 48 – чл. 51, дори да липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител. Този извод произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Ако няма специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г / се прилага общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока. Въздействието върху средството за търговско измерване, в резултат на което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отм. чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ от 2013 г. В обобщение следва да се заключи, че при грешно отчетено по-малко количество от действително потребената електроенергия в резултат на въздействие върху средството за търговско измерване, облагодетелстващо потребителя, той дължи заплащане на разликата като цена на доставена, но незаплатена стока на основание договора за покупко-продажба. Достатъчно е доставчикът на електроенергия да докаже реалното количество на доставената енергия и разликата между заплатеното и действително дължимото. При този отговор на поставените въпроси по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното: Производството по гр. д. № 14168 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд е образувано по предявен отрицателен установителен иск от Ш. К. А. за признаване за установено, че не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата 6 741,65 лв., представляваща допълнително начислено количество потребена, но неплатена електрическа енергия за периода 06.09.2017 г. – 05.09.2018 г. в размер на 35 827 кв. ч., отчетена при извършена с констативен протокол № 1105054 от 05.09.2018 г. техническа проверка на електромера. Според констативния протокол на Българския институт по метрология при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер следва да се състои от две тарифи – дневна /Т1/ и нощна /Т2/, като действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа /Т3/ – 035827,1 кв. ч. Констатирано е още, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия, но не съответства на техническите характеристики. Ищцата е уведомена за извършената в тази връзка едностранна корекция на сметката, за която е издадена процесната фактура. Съгласно заключението на допуснатата по делото комбинирана съдебно-техническа и счетоводна експертиза към датата на проверката – 05.09.2018 г., процесният електромер е бил в срок на метрологична годност. Установява се, че електрическата енергия, натрупана в скрит регистър 1.8.3. в размер на 35 827 кв. ч., технически е възможно да премине през процесния електромер, но не може да се даде точен отговор на въпроса откога е започнало натрупването ѝ в този регистър. Съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза метрологичната годност на процесния електромер не е изтекла към датата на извършване на корекцията, като са налице данни за неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на средството за търговско измерване, в резултат на което част от действително потребената енергия в размер на 35 827 кв. ч., не е отчетена в регистрите за нощно и дневно потребление /1.8.1 и 1.8.2/, а в скрит регистър 1.8.3. Преминаването на електроенергия в неактивен регистър свидетелства за наличието на софтуерна намеса в тарифната схема на електромера. Според вещото лице при монтиран нов електромер с редовни заводски пломби показанията в регистър 1.8.3. би следвало да са нулеви. Аритметично точно е изчислена стойността на количеството електрическа енергия по процесната фактура съобразно одобрените от КЕВР цени за процесния период. Варненският районен съд е приел, че към момента на осъществяване на проверката /05.09.2018 г./ е налице законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество да извърши корекция на пренесената ел. енергия, позовавайки се на чл. 50 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/. В случая обаче не може да бъде определен точният период, за който е отчетена процесната електроенергия. По отношение на евентуалното основание за дължимост на сумата по чл. 183 от ЗЗД съдът е счел, че поради липсата на данни в сумарния регистър /1.8.0./ за количеството електрическа енергия такова, каквото е посочено в невизуализирания регистър 1.8.3., както и липсата на доказателства за периода от време на натрупване на енергията, не се доказва реална доставка на електрическа енергия до обекта на потребление в рамките на процесния период. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Според въззивния съд дори да се приеме, че чл. 50 от ПИКЕЕ може да служи за основание за служебно коригиране на сметката на потребителя, то тази разпоредба не може да се приложи, защото останалите действащи разпоредби на ПИКЕЕ към датата на проверката не могат сами по себе си да покрият всички изисквания за надлежно извършване на процедурата за корекция, тъй като са отменени с решение на ВАС по административно дело № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г. и доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 05.09.2018 г. Приел е, че този извод се налага с оглед строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат защитени потребителите от неправомерни действия на монополистите, като липсващата нормативна уредба не може да бъде заместена по аналогия с правни норми, съществуващи в други източници на правото. В допълнение съдът е посочил, че са налице и други нарушения на процедурата за корекция, които, дори при наличието на основание за нея, биха довели до незаконосъобразно коригиране на сметката поради противоречие с Директива 2009/72/ЕО. По изложените в отговора на въпросите съображения изводът на въззивния съд, че липсата на специални разпоредби за корекция води до неоснователност на претенцията на електроснабдителното дружество противоречи на материалния закон. Специалната регламентация в Закона за енергетиката не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. Допълнителният довод на въззивния съд, че заплащането на тази сума противоречи на разпоредби на правото на ЕС, въведени за защита на потребителя, е напълно несъстоятелен. В случая не се касае за извършени от електроразпределителното дружество нарушения, каквито не се твърдят и не се доказват, нито до регулярно измерване на потребената електроенергия в скрит регистър. Извършено е вмешателство върху средството за търговско измерване, чиито последици следва да бъдат справедливо коригирани в съответствие с правилата на договора за продажба. Липсата на данни кога е извършено софтуерното вмешателство/тоест-началото на погрешното отчитане/ също не води до извода, че ищецът не дължи заплащане на разликата между потребена и заплатена енергия за исковия период, когато такава разлика съществува. В този случай съдът е длъжен да приложи съответно разпоредбата на чл.162 от ГПК, да се съобрази с указанията на т. 3 ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и да установи каква е разликата между потребена и заплатена енергия за исковия период. Това означава, че въззивният съд трябва да назначи допълнителна експертиза, възложена на вещо лице с подходяща специалност в областта на програмирането, което би могло да отговори на въпроса кога и как е извършена софтуерната манипулация. Когато този момент не може точно да се установи, отправна точка може да бъде безспорен момент, преди който електромерът е отчитал точно. Ако липсва протокол за първоначалния монтаж, както е в случая, би следвало да се съобразят датите на поставяне на съответните пломби. В съответствие с началния момент на въздействието следва да се изчисли каква е стойността на неотчетената електроенергия за фактурирания от дружеството период. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното решение следва да бъде касирано поради противоречие с материалния закон. Делото трябва да бъде върнато на въззивния съд за назначаване на допълнителна експертиза, която да изчисли дължимата от ищцата сума за исковия период. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 260239 от 30.07.2020 г. по в. гр. дело № 1243/2020 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, втори състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: