Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е № 47

Гр.София, 24.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева

при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3349 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу решение №.1113/10.05.19 по г.д.№.4797/18 на Апелативен съд София, 10с. – с което, след частична отмяна на решение от 22.06.18 по г.д.№.7923/17г. на СГС, ГО, І-6с., касаторът е осъден да плати на основание чл.49 ЗЗД още 10000лв. – т.е. общо 30000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 22.01.17 до окончателното изплащане и съответно произнасяне по разноски. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Моли се за отмяна на атакуваното решение.
Ответната страна В. Г. Г. оспорва жалбата; претендира разноски при условията на чл.38 ал.1 т.2 ЗА.

С определение №.137/19.02.20 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпроса за определяне размера на дължимото обезщетение.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника при условията на чл.49 ЗЗД. Отразил е, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в причинна връзка с виновно противоправно бездействие на лица, на които ответникът е възложил работа по поддържане на общинските пътища и почистването им от сняг - доколкото на 22.01.17 в [населено място], в района на спирка „Овча купел“ на [улица], при слизане от автобус №.107 на спирка за масов градски транспорт, стъпвайки на платното, той попаднал на дупка, запълнена с лед и сняг, и си счупил крака. Обсъждайки размера на дължимото обезщетение, съдът е взел предвид характера и вида на увреждането, продължителността и интензитета на търпените болки и страдания, възрастта на пострадалия /65г./, както и факта, че, въпреки липсата на усложнения при оздравителния процес, той продължава да търпи болки в левия долен крайник при натоварване и получава отток /глезенът му се подува и кракът му е на една страна според св.Г./-което означава, че продължава да има затруднения при функционирането на крака, което му създава неудобство в ежедневието; посочил е, че това ще препятства вбъдеще пълното възстановяване без болка, като тя ще съпътства движението на левия крак да края на живота на пострадалия. При тези обстоятелства е формиран извод, че обезщетението, което може адекватно да репарира вредите, е в размер на 30000лв.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:
По въпроса е постановена практика по реда на чл.290 ГПК /реш.№.316/14.10.13 по г.д.№.121/13, ІV ГО, реш.№.32/19.02.15 по г.д.№.2268/ 14, ІV ГО, и др./. В същата се приема, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие; не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания; доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл.162 ГПК (чл.130 ГПК отм.).

По основателността на касационната жалба:
От събраните по делото доказателства, в това число показанията на разпитаните свидетели Д. и Г. и заключението на съдебно-медицинската експертиза, се установява, че:
-на 22.01.17, около 6,30 сутринта, в [населено място], в района на спирка „Овча купел“ на [улица], В.Г. е претърпял описания в исковата молба инцидент-при слизане от автобус №.107 на спирка за масов градски транспорт, стъпвайки от последното стъпало на платното с единия крак /слизане на тротоара е било невъзможно поради натрупан сняг/, попаднал на неравност, запълнена с лед и сняг, подхлъзнал се и счупил крака си /стъпалото му било изкривено навътре, долу в глезена/ /съдът кредитира показанията на св.Д. относно конкретното състояние на тротоара и пътното платно към момента на настъпване на инцидента и неговия механизъм - доколкото същата е очевидец на злополуката (слизала е едновременно с ищеца от автобуса, но от другата страна на парапета, разделящ съответния изход), има преки и непосредствени впечатления от настъпването й и от състоянието на В.Г. и е безпристрастна); същите не могат да бъдат оборени от представените от ответника ежедневни констативни протоколи за зимно почистване – които и не установяват конкретното състояние на участъка, на който е станал инцидента (респективно, че именно в района на спирка „Овча купел“ е имало почистване в деня на инцидента), и се подкрепят от данните в удостоверение от Националния институт по метрология и хидрология - в което е отразено, че макар на 20 и 21 01.17 на територията на [населено място] да не е имало снеговалеж, такъв е имало на 19.01.17 (температурата на 22.01.17 между 05.00ч. и 07.00ч. е била минус десет /-10/ градуса по Целзий, със снежна покривка с височина от 24-25см от предишни валежи) и доколкото температурата на въздуха през трите денонощия се е задържала под 0 градуса, снежната покривка, която се е образувала от този валеж, не се топи, а се сляга с по 1см на денонощие/;
-незабавно бил приет за лечение в УМБАЛСМ„Пирогов“ЕАД за периода 22.01-23.01.17, а впоследствие ползвал домашен отпуск за временна нетрудоспособност до 20.07.17 с диагноза фрактура на вътрешния /медиален/ малеол на левия голям пищял и изкълчване на лява субталарна става, фрактура на пета ходилна кост на лявото ходило - която по своя медикобиологичен характер съставлява средна телесна повреда на ляв десен крайник с трайно затруднение на движенията му за период по-дълъг от 45-60дни /СМЕ/;
-претърпените телесни увреждания са в причинно-следствена връзка с инцидента, като през първите 15-20дни от травмата /времето, през което започва процеса на зарастване на счупените кости/ болките са били с голям интензитет, който във времето постепенно намалял; лечението е било консервативно /мануална репозиция и гипсова имобилиза ция/, не се е стигало до извършване на оперативна интервенция; вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, е посочило, че доколкото в материалите по делото няма медицинска документация за възникнали усложнения /ексцес/, счита, че оздравителният процес е завършен /СМЕ/;
Когато св.Г. видяла ищеца в болница „Пирогов“ след инцидента, той бил с гипсиран крак малко под коляното, притеснен и блед; 45 дни след изписването бил с гипс, след което продължили с процедури по раздвижване и придвижване с две патерици. Три месеца не трябвало да стъпва на крака си, а през време на гипсовата имобилизация не трябвало изобщо да го спуска надолу. Около 20 дни не бил ставал от леглото, като в този период свидетелката не работила, обслужвала го и всичко се правело на легло-къпане, бърсане, миене-с леген, с кърпа. След изтичане на 6-месечния болничен В. Г. ползвал и платен отпуск, за да отшуми травмата. И до ден днешен, обаче, тя не е отзвучала-глезенът му се подува и се получава оток и при ходене кракът му е на една страна.

Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението й. Фактическият състав на разпоредбата включва правоотношение по възлагане на работа, осъществен фактически състав на чл.45 ЗЗД от физическото лице пряк изпълнител на работата - с необходимите елементи деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействие за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него /ППВС 9/66/; отговорността се ангажира и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду лицата, на които е възложена работата, е причинил вредите.
В случая се претендира обезщетение за вреди от бездействие на служители, на които Столична община е възложила дейности по почистване и поддържане на пътната мрежа на града. Безспорно такова произтичащо от закона задължение в тежест на ответника е налице – доколкото общинските пътища са публична общинска собственост /чл.8 ал.3 от Закона за пътищата (ЗП)/; изграждането, ремонта и поддържането им се осъществяват от общините /чл.31 ЗП; чл.48 т.2 б.“а“ ППЗП/, а самото поддържане е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година /вкл. предпазването им от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата и водене на технически отчет за тях- пар.1 т.14 ДР от ЗП/. Същевременно, спирането на пътни превози средства за обществен превоз на пътници /по редовните линии на градския транспорт/ за качване и слизане на същите е разрешено само на сигнализираните за тази цел спирки, водачът на нерелсовото превозно средство е длъжен да спира в съответно изграденото специално уширение на пътното платно, а при липса на такова – възможно най-близо до границата му /чл.31 Наредба за организация на движението на територията на Столична община/-като пътят следва да е специално пригоден за движение на превозни средства и пешеходци и да отговаря на определени технически изисквания /т.1 пар.1 ДР ЗП/. В случая районът на спирката - както тротоарът, така и пътното платно, не са били надлежно поддържани и обезопасени - във вид, който да позволява на пътниците да слязат безпрепятствено и безопасно в района на спирката и да достигнат до тротоара /слизането на тротоара е било невъзможно поради непочистването му от сняг, а на пътното платно на мястото на спиране е имало дупка със сняг и лед/. При тези обстоятелства е налице виновно противоправно поведение – бездействие, на лица, на които ответната община е възложила поддържането на общинските пътища, в това число в района на съответната спирка. То-предвид механизма на увреждането-е в пряка причинно-следствена връзка с него, респективно с претърпените от ищеца болки и страдания от настъпилото вследствие на пропадането и хлъзгането на крака му счупване. Не е оборена и презумпцията за виновно поведение на лицата, на които е възложена работата по поддържането на съответния пътен участък. Не може да се приеме, че се касае за твърдяната хипотеза на случайно събитие, изключващо вината съгласно чл.81 ал.1 ЗЗД. Същото съставлява непреодолимо, непредотвратимо, непредвидимо обстоятелство – което длъжникът нито е предизвикал, нито е могъл, а и не е бил длъжен да предвиди /т.е. обстоятелство, което настъпва независимо и въпреки волята му/; необходимо е не само да е настъпило събитие и неговото настъпване да не може да се вмени във вина на длъжника, но и то да създава, да причинява невъзможността за изпълнение - да е толкова непредотвратимо, че изцяло го осуетява - макар длъжникът да е положил грижата, която е трябвало да положи, за да осъществи дължимия резултат. В разглеждания казус е налице неизпълнение на възложената работа – на задължението за поддържане на общинския път в мястото на процесната спирка на градски транспорт, респективно неизпълнението не съставлява случайно събитие, което изключва вината. Предвид изложеното фактическият състав на чл.49 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника е налице и претенцията е основателна. Възражение за съпричиняване не е било предявявано своевременно с отговора на исковата молба - т.е. по реда и в сроковете на чл.131 вр. с чл.133 ГПК /за първи път е заявено в първото съдебно заседание и е обявено от първоинстанционния съд за преклудирано/ и не подлежи на разглеждане от касационната инстанция.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Съгласно отговора на правни въпрос законовият критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания-продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие; не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания; доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл.162 ГПК (чл.130 ГПК отм.). В случая от събраните по делото доказателства се установява вида и тежестта на полученото увреждане-фрактура на вътрешния /медиален/ малеол на левия голям пищял и изкълчване на лява субталарна става, фрактура на пета ходилна кост на лявото ходило - която по своя медикобиологичен характер съставлява средна телесна повреда на ляв десен крайник с трайно затруднение на движенията му за период по-дълъг от 45-60дни; проведеното лечение – консервативно, с гипсова имобилизация и без оперативна намеса, продължителността и интензитета на търпяните болки и страдания – 15-20дни след травмата с по-голям интензитет и в последствие намалящи, търпяните от ищеца психически страдания, притеснения, неудобства и затруднения – в това число от спазвания постелен режим с извършване на всички дейности 20дни на легло, без ставане и с чужда помощ и забраната за спускане на крака по време на гипсовата имобилизация, от невъзможността за самообслужване и свободно движение, от продължителното придвижване с патерици, от провежданата рехабилитация и продължаващата болка при натоварване и ходене, от продължителната временна нетрудоспособност /6м./, възрастта на ищеца /65г. към момента на инцидента/. Всички тези обстоятелства са надлежно установени и влияят в посока увеличаване на размера на дължимото обезщетение. Същевременно, доколкото следва да бъде съобразено и налице ли е трайно увреждане и медицинската прогноза за неговото развитие - като от показанията на св. Г. се установява, че и досега травмата не е отзвучала, глезенът се подува и се получава оток, а при ходене кракът на ищеца е на една страна - за да извърши необходима преценка, в съответствие и с отговора на правния въпрос, въззивният съд е следвало да вземе предвид заключение на вещо лице. Такива действия той не е предприел – доколкото, видно от приетата експертиза, същата е работила само по документи /експертът не е описал извършването на преглед на ищеца и съответни констатации от такъв относно актуалното състояние на мястото на счупването/, а нова експертиза, която след преглед да даде заключение за евентуално трайно увреждане, затруднения при функционирането на крака и медицинските прогнози за бъдещото развитие и евентуална възможност за пълно възстановяване /предвид твърдяното изкривяване на една страна и оточност/ не е била назначена служебно. С оглед на това и предвид отговора на правния въпрос, следва да се приеме, че въззивният съд, уважавайки жалбата на ищеца и присъждайки по-голям размер на обезщетение предвид изводите си за настоящи и бъдещи затруднения при функционирането на крака без възможност за пълно възстановяване, при наличните доказателства, не е процедирал в съответствие с процесуалното си задължение да назначи служебно експертиза и формира изводите си на база на заключение на вещо лице, притежаващо съответните специални знания. Това се е отразило на правилността на решението му, респективно довело е до определяне на обезщетение без възможност да се съобрази надлежно експертно становище във връзка с евентуалното наличие на трайно увреждане на функцията на крайника и медицинските прогнози за развитие - което е основание за отмяна на атакуваното решение на основание чл.281 ГПК вр. с чл.293 ал.2 ГПК.
От друга страна липсата на надлежно експертно становище препятства и касационния съд да извърши необходимата проверка за правилността на обжалвания акт в частта за размера на дължимото обезщетение, респективно да определи сам такъв. С оглед на това делото трябва да се върне на основание чл.293 ал.3 ГПК на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане следва да се извършат процесуални действия, изразяващи се в служебно назначаване на съдебно-медицинска експертиза със задача след извършване на преглед на ищеца да даде заключение за това налице ли е трайно увреждане на счупения при инцидента крайник и затруднение при функционирането му, вкл. изкривяване на същия на една страна и оточност, какви са медицинските прогнози за бъдещо развитие в тази връзка и възможността за пълното му възстановяване.
С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №.1113/10.05.19 по г.д.№.4797/18 на Апелативен съд София, 10с.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: