Р Е Ш Е Н И Е № 292 София, 19.12.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 146/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу Решение № 268 от 19.11.2010 год. на по гр.д. № 345/2010 год. на Кърджалийския окръжен съд , с което след като е отменено решението на Районен съд [населено място] по исковете предявени от Л. Р. В. срещу ТД на НАП [населено място] с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1 и 2 КТ изцяло , а по иска с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.3 КТ до размер на 880, 46 лв., е постановено ново решение, с което тези искове са били уважени / искът с пр. осн. чл. 344,ал.1,т. 3 във вр. чл. 225 КТ в размер на 880,46 лв./ В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение . Касаторът счита, че въззивният съд неправилно е приел, че заповедта за уволнение е незаконна само поради това, че не съдържа трите имена и длъжността на Н. С. - зам. Директор на ТД на НАП – К., която е подписала същата за „работодател” , доколкото по делото не е имало спор , че подписът е бил именно неин и по делото е представена заповед № 0900-1703/08.12.2009 год., издадена от титулярния директор на ТД на НАП – К. , с което същата е оправомощена да упражнява правомощията на директор на ТД на НАП – К. за периода от 10.12.2009 год. до завръщане на титуляра . Посочва също така, че по силата на длъжността си зам. Директора на ТД встъпва и изпълнява всички права и задължения, включително и работодателските без да има нужда да бъде овластяван за това. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени . Претендират се и разноски. Ответникът по касация Л. Р. В. от [населено място], чрез адв. М. К. , оспорва касационната жалба, в писмен отговор по делото. С определение № 566/ 05.05.2011 год. по делото е допуснато касационно обжалване на постановеното въззивно решение по материалноправния въпрос : Съществен недостатък, водещ до незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на Т. по чл. 328,ал.1,т.2 КТ ли е липсата на отбелязване на трите имена и длъжността на положилия подпис като работодател при положение, че неговата самоличност е известна и не се оспорва от обекта на заповедта. Касационното ожалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. В отговор на поставения правен въпрос Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното : В Кодекса на труда липсва изрична регламентация относно формата, съдържанието и реквизитите на заповедта за уволнение поради съкращаване в щата. Такава регламентация съществува единствено в разпоредбата на чл. 195 КТ по отношение на заповедта за дисциплинарно уволнение като спазването на предвидената от закона форма и съдържание е изискване за законност на тази заповед. Разпоредбата на чл.328,ал. 1 КТ предвижда писмена форма за предизвестието , с което може да се прекрати трудовия договор при съкращаване в щата. С оглед на това, ако е извършено уволнение на това основание без предизвестието да е в изискуемата от закона писмена форма , същото би било незаконно. Посочването на имената и длъжността на лицето издало заповедта за уволнение по чл. 328,ал.1,т.2 КТ в хипотезата на чл. 220 КТ - заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие, както е в процесния случай, е необходимо с оглед яснота относно авторството на заповедта и преценка дали издаването й е било в компетенциите на лицето, което я е издало. Липсата на такова посочване само по себе си не води до незаконосъобразност на заповедта, доколкото императивно изискване на закона в този смисъл няма. Заповедта обаче би била незаконосъобразна, ако не може да се установи от кого е издадена. Когато по делото е установено, че заповедта е издадена от лице, което има правомощието за това, същата е законна и не подлежи на отмяна. Конкретния случай е такъв. По делото няма спор, че процесната заповед, с която ответницата по касация Л. Р. В. е уволнена на осн. чл. 328,ал.1,т.2, предл.2 КТ, е издадена от Н. С. , която към датата на уволнението е зам. директор на ТД на НАП – К.. Не се спори, че към този момент директорът на ТД на НАП [населено място] Г. е била в отпуск поради временна нетрудоспособност като със заповед № 0900-1703/08.12.2009 год. ,е оправомощила зам. директора Н. А. С. да упражнява правомощията на директор на ТД на НАП [населено място] за периода от 10.12.2009 год. до завръщане на титуляра. При тези обстоятелства Н. А. С. е имала правомощието за извърши процесното уволнение. По силата на длъжността си при отсъствие на директора на ТД на НАП същата встъпва и изпълнява всички права и задължения на директора , включително и работодателските такива, регламентирани в разп. на 13,ал.2 ЗНАП. В случая има и изрична заповед на директора на НАП , [населено място] в този смисъл. Предвид отговора на поставения правен въпрос обстоятелството, че в уволнителната заповед не са посочени трите имена и длъжността на лицето, което я е издало не обуславя незаконосъобразност на заповедта . Като е приел обратното и само на това основание е отменил заповедта като незаконосъобразна, възивният съд е постановил своето решение в нарушение на материалния закон. С оглед разпоредбата на чл.293,ал.2 ГПК същото следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови ново решение от настоящата инстанция, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Факта на извършеното съкращаване в щата е безспорно установен по делото. Спазено е било и изискването на чл. 329 КТ за извършване на подбор по предвидените за закона критерий. С оглед на това уволнението е законно и предявяният иск за неговата отмяна по чл. 344,ал.1,т.1 КТ е неоснователен. Отхвърлянето на този иск обуславя отхвърлянето и на исковете по чл. 344,ал.2 и 3 КТ, доколкото същите са обусловени от изхода на делото по иска за отмяна на уволнението. Съобразно с изхода от делото ответницата по касационната жалба следва да заплати на касатора направените от него разноски пред трите инстанции в размер на 450 лв. юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 268 от 19.11.2010 год. на по гр.д. № 345/2010 год. на Кърджалийския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от Л. Р. В. срещу ТД на НАП [населено място] , като правоприемник на ТД на НАП [населено място] с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1, 2 и 3 КТ за отмяна на извършеното със заповед № 139/21.12.2009 год. на Директора на ТД на НАП [населено място] уволнение, за възстановяване на Л. Р. В. на заеманата преди уволнението длъжност „Старши счетоводител” , както и за заплащане на обезщетение за претърпени вреди поради уволнението за периода от 2.12.2009 г. до 29.06.2010 год. в размер на размер на 880,46 лв. В останалата част решението, с което е отхвърлен иска с пр. осн. чл. 344,ал.3 във вр чл. 225,ал.1 КТ е влязло в сила. ОСЪЖДА Л. Р. В. да заплати на НАП [населено място] направените в производството разноски в размер на 450 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: