Върховен касационен съд, I т. о., определение по т. д. № 2108/2020 г., стр. 3/3 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 60405 София,25.06.2021 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2108 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 280 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца „УП България“ ЕООД, [населено място], срещу въззивно решение на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение на Варненски окръжен съд за отхвърляне на предявените срещу „Енерго-Про Продажби” АД искове по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 135 638,02 лв., представляваща незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник - ВяЕЦ „Камен Бряг Север-1“, произведена през м. ноември 2015 г., на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 104 от 26.08.2009 г., ведно със законната лихва и със сумата от 39 039,36 лева обезщетение за забава в плащането на главницата от 135 638,02 лева за периода от 29.01.2016 г. до 30.11.2018 г., както и за заплащане на сумата от 48 033,80 лева, представляваща незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник - ВяЕЦ „Камен Бряг Север-1“, произведена през м. декември 2015 г., на основание същия договор, ведно със законната лихва и заедно със сумата от 13 878,46 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата от 48 033,80 лева за периода от 25.01.2016г . до 30.11.2018 г., с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. Ответникът и подпомагащата го страна „Национална електрическа компания“ ЕАД оспорват жалбата. По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. За да намери предявения иск за неоснователен, въззивният съд е приел, че ответникът е изпълнил точно задълженията си по договора за изкупуване на електроенергия и не дължи горницата над заплатеното от него до претендираните от ищеца суми, защото между страните било постигнато съгласие с договора за изкупуване на електрическа енергия за приложимост на т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. към ВяЕЦ, собственост на ищеца, доколкото същото се отнасяло до централи, работещи до 2250 часа, като съгласно Решение № Ц-10/30.03.2011г., нетното специфично производство за процесната ВяЕЦ като ценообразуващ елемент било 2000 kWh. Този извод съдът е обосновал с клаузата на чл. 18, ал. 3 от сключения между страните договор № 104 от 26.08.2009 г. и нормата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, от които извел тълкуване, че за ответника „Енерго-Про Продажби“ АД съществува задължение да купува електрическа енергия, произвеждана от възобновяеми източници при условията на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, като част от електрическата енергия се заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а останалата част по цени за излишък. Посочил, че обемът електрическа енергия, който се заплаща на преференциални цени – нетното специфично производство (НСП), се определял на 2000 kWh за процесния период с невлязлото в сила, но приложимо на основание чл. 13, ал. 9 ЗЕ, решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР, а преференциалната цена за ВяЕЦ, работещи до 2250 часа, се определяла по т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. във вр. с Решение № Ц-13/28.06.2006 г. на КЕВР. Посочил е, че решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР е прието след отмяна на решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР от административните съдилища. Във връзка с това е изследвал висящите съдебно-административни производства, с които се атакува решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР, и е приел, че не е налице основанието на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството пред гражданския съд, тъй като административните актове са произвели валидни и обвързващи страните правни последици по тези правоотношения, поради което решението на административния съд не се явява във връзка на преюдициалност с исковото производство. При така възприетите фактически обстоятелства и съобразно обоснованите правни изводи въззивният съд е приел, че като е заплатил на производителите фактурираните по преференциални цени, приложими за ВяЕЦ, работещи до 2250 часа годишно, произведеното количество електрическа енергия, равняващо се на НСП до 2000 kWh, и е закупил останалото количество произведена електрическа енергия за процесиите периоди по цени за излишък на балансиращия пазар, ответникът е изпълнил точно задълженията си по договора и не дължи горница над тези цени до претендираните от ищеца за изкупени количества от 2000 kWh до 2300 kWh. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като значими за изхода на делото следните въпроси, за които поддържа, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС (въпрос № 1) и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (въпроси от № 2 до № 6). Първият въпрос „Преюдициален ли е по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК спорът за законосъобразността на декларативен индивидуален административен акт /ИАА/, който няма отношение към възникването или погасяването на облигационната връзка между страните в гражданския процес, но уточнява факти и обстоятелства на стабилен ИАА, който е елемент от фактическия състав на същата облигационна връзка“ е свързан с поддържаното в касационната жалба оплакване за недопустимост на обжалваното решение поради постановяването му при наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на делото с оглед висящото пред административен съд производство по обжалване на приложим към спорното правоотношение индивидуален административен акт - Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР. Поставеният въпрос е от значение за произнасянето по допустимостта на обжалваното решение предвид възприетото в Тълкувателно решение № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл.229, ал. 1, т. 4 ГПК - висящ преюдициален спор от значение за правилното решаване на обусловения спор, е недопустимо и подлежи на обезсилване. Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, без да е необходимо да се обсъжда въведеното по отношение на първия въпрос селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и останалите изтъкнати от жалбоподателя основания. С тези мотиви съдът ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 118/ 19.06.2020 г. по т. д. № 113/2020 г. по описа на Варненски апелативен съд. УКАЗВА на жалбоподателя „УП България 1“ ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 4 731,80 лв. При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: