О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60415 гр. София, 17.11.2021 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№2353 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „В и К“ ООД срещу определение №48 от 26.05.2021 г. по ч.т.д.№109/2021 г. на АС Бургас. С обжалваното определение е потвърдено протоколно определение от 16.02.2021 г. по т.д.№377/2020 г. на ОС Бургас, с което е прекратено производството по делото. В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се твърди наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: Представлява ли особено непредвидено обстоятелство внезапното влошаване на здравословното състояние по време на пътуване за участие в съдебно заседание и по какъв начин същото следва да бъде установено. Поддържа се, че определението е и очевидно неправилно, тъй като една от предпоставките за постановяване на прекратяване по чл.238, ал.2 от ГПК е ищецът да не е взел становище по отговора на исковата молба, а в случая отговор на исковата молба не е връчван на ищеца. Ответниците по жалбата „Водоканалстрой“ ООД и „Еко проект“ ООД заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е установил, че: 1. По т.д.№377/2020 г. на ОС Бургас е било насрочено първо съдебно заседание на 16.02.2021 г. от 15,00 часа, като ищецът „В и К” ООД е бил призован редовно чрез пълномощника, а в призовката, получена от страната, е указано, че при неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на представител на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото. 2. Пред съда не се е явил представител на ищеца, като по делото няма данни да е постъпвало становище или искане от страната да не се дава ход на делото или то да се гледа в отсъствие на неин представител. 3. По повод изрично искане от ответника “Водоканлстрой“ ООД съдът на основание чл.238, ал.2 от ГПК е постановил протоколно определение, с което прекратил производството по делото. При така установеното въззивният съд е посочил, че всички предпоставки по чл.238, ал.2 от ГПК оса били налице, поради което прекратяването на производството се явява законосъобразна последица от процесуалното поведение на ищеца. Изложил е съображения, че първоинстанционният съд не е имал основание да отложи делото на основание чл.142, ал.2 от ГПК, тъй като страната е била редовно призована и не е уведомила съда за внезапно възникнала пречка за явяването на неин представител в съдебното заседание /което е можело да стане по телефон или на електронната поща на съда, при положение че заседанието е било насрочено за 15 часа, а процесуалният представител на ищеца твърди, че е получил хипертонична криза „малко след потеглянето” от [населено място] за [населено място], т.е. страната е разполагала с достатъчно време и техническа възможност/. Установил е, че твърденията на адвоката на ищеца не се подкрепят от представените с частната жалба доказателства - от тях може да се направи извод, че процесуалният представител е посетил личния си лекар и му е бил издаден болничен лист на 17.02.2021 г., а не на 16.02.2021 г., т.е. един ден след съдебното заседание, а посочената в медицинско удостоверение изх.№66 дата на издаване 16.02.2021 г. е очевидно невярна, тъй като в това удостоверение се посочва болничният лист, който е издаден на 17.02.2021 г. от същия лекар. При това положение е достигнал до извод, че не са налице и особените обстоятелства по чл.240, ал.1, т.1-3 от ГПК, предвидени като основания за отмяна на неприсъствените решения, които обстоятелства могат да бъдат основание за отмяна и на прекратително определение по чл.238, ал.2 от ГПК, както и че при редовно връчена призовка за съдебно заседание, не се установява невъзможност на страната или нейния повереник да се явят лично поради особени непредвидени обстоятелства. С оглед изложените в обжалваното определение мотиви касационно обжалване по формулирания в изложението въпрос не може да бъде допуснато. Становището на въззивния съд относно наличие или не на особени непредвидени обстоятелства, попречили на процесуалния представител на страната да се яви за провеждане на съдебно заседание, представлява единствено допълнителен довод/аргумент, но не и решаващ мотив за извода, че не са били налице предпоставките на чл.142, ал.2 от ГПК, доколкото в случая не е установена невъзможност на страната да се яви /съгласно утвърдената съдебна практика, когато процесуалният представител на юридическо лице е внезапно препятстван да се яви по делото, то това не е основание за отлагането му, тъй като юридическото лице може да бъде представлявано и от законния си представител, който разполага с правомощието да упълномощи друг процесуален представител/. В този смисъл отговорът дали внезапното влошаване на здравословното състояние на процесуалния представител на страната представлява особено непредвидено обстоятелство и по какъв начин същото следва да бъде установено /друг е въпросът, че по делото не е било представено и изискваното от разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза удостоверение, в което да е посочено, че лицето на което е предписано домашно амбулаторно лечение, не е в състояние да се яви пред съда/, не би повлиял на крайния извод, респективно не е обусловил решаващата воля на въззивния съд, а при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, касационно обжалване по въпроса не следва да бъде допуснато. Независимо от изложеното, определението следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради очевидната му неправилност. Прекратяването на производството по искане на ответника /чл.238, ал.2 от ГПК/ се постановява, когато на ищеца /обикновено с призовката за първото по делото заседание/ е надлежно връчен препис от отговора на исковата молба, но ищецът не е взел становище по отговора, нито се явява в първо заседание, без да е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. Не може да бъде прекратено производството по искане на ответника, ако не е подаден отговор на исковата молба или ако препис от подадения отговор на исковата молба не е надлежно връчен на ищеца. В случая въззивният съд не е осъществил проверка на посочените законови предпоставки и не е взел предвид, че препис от отговора на исковата молба, подаден от „Водоканалстрой“ ООД, не е връчен на ищеца /на ищеца е връчен единствено препис от отговора на третото лице помагач на исковата молба по предявения срещу последния от ответника обратен иск/, респективно, че предпоставките по чл.238, ал.2 от ГПК не са били налице. Изложеното налага допускане на касационен контрол и отмяна на обжалваното определение и на потвърденото с него прекратително определение на първоинстанционния съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №48 от 26.05.2021 г. по ч.т.д.№109/2021 г. на АС Бургас. ОТМЕНЯ определение №48 от 26.05.2021 г. по ч.т.д.№109/2021 г. на АС Бургас и потвърденото с него протоколно определение от 16.02.2021 г. по т.д.№377/2020 г. на ОС Бургас, с което е прекратено производството по делото. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.