Р Е Ш Е Н И Е № 60156 София, 15.12. 2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав: Председател: Емил Марков Членове: Ирина Петрова Десислава Добрева при участието на секретаря Ина Андонова като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2317 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Мини Марица-изток”ЕАД, [населено място] срещу решение № 11786 от 04.08.2020г. по в.т.д.№ 606/2018г. на Софийски апелативен съд, ТК, 9 състав, с което е потвърдено решението по т.д. № 1502/2015г. на СГС, VІ-5 състав, за обявяване на основание чл.59,ал.5 ЗБН за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ”АД изявление за прихващане вх.№ 10330/31.10.2014г., изходящо от „Мини Марица-изток”ЕАД. Касаторът счита, че решението е постановено в противоречие с материалноправните норми. Поддържа, че правнорелевантно за действителността на процесното прихващане като едностранна правна сделка е, дали към момента на достигане на изявлението за компенсация до банката, законът е позволявал и е било допустимо да се извърши това прихващане. Излага съображения, че нормата на чл.59,ал.5 ЗБН /ред.ДВ бр.98/2014г., в сила от 28.11.2014г./ е материалноправна и може да се прилага за отношения, възникнали преди влизането й в сила само, ако за това е предвидена изрична разпоредба, а такава в ЗИД на ЗБН /ДВ бр.98/2014г./ не се съдържа. Посочва се, че разпоредбата в нейната редакция до 28.11.2014г. не намира приложение за процесното прихващане, извършено на 31.10.2014г., тъй като неговият фактически състав е завършен преди изменението на разпоредбата и правните последици на изявлението са настъпили с достигането му до банката. Страната обосновава, че действалата и приложима за спора разпоредба в редакцията й до 28.11.2014г. не е осъществима по отношение на процесното прихващане и не го засяга, тъй като тя визира единствено прихващания, извършени от банката-длъжник, а не прихващания, извършвани от кредитор, какъвто е „Мини Марица-изток”. Оспорва се правилността на извода, че с разпоредбата на пар.8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ бр.22/13.03.2018г./ изрично е придадено обратно действие на чл.59,ал.5 ЗБН и правилността на извода, че нормата е действаща и следва да бъде приложена от съда. За неправилно касаторът счита и становището на съда за основателност на иска независимо, че банката е признала и одобрила последиците на извършеното прихващане с издадените на ответника писма и удостоверения. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на иска. В писмен отговор синдиците на банката оспорват наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. Поддържат, че приложима е редакцията на чл.59,ал.5 ЗБН, в сила на 28.11.2014г. В открито съдебно заседание касаторът не изпраща представител. Представителят на синдиците на „КТБ“АД /н/ поддържа становището за неоснователност на касационната жалба. В подробна писмена защита обосновава, че приложимата за процесното прихващане е редакцията на чл.59,ал.5 ЗБН към момента на обявяване в несъстоятелност на „КТБ“АД, когато за нейните кредитори е възникнало потестативното право да искат обявяване на неговата недействителност. Посочва, че преди датата на решението по чл.13 ЗБН за откриване на производство по несъстоятелност не би могъл да бъде упражнен искът по чл.59,ал.5 ЗБН, доколкото преди този момент в правния мир не съществува нито фигурата на синдика, нито фигурата на кредиторите на несъстоятелността и масата на несъстоятелността. Поддържа, че нормата на чл.59,ал.5 ЗБН намира приложение при осъществяване на сложен фактически състав, който завършва с откриване на производството по несъстоятелност. При условията на евентуалност се излага довод, че процесното прихващане е недействително дори и при приложимост на редакция на чл.59,ал.5 ЗБН, действала към момента на неговото извършване, тъй като употребеният от законодателя термин „длъжника“ визира не несъстоятелната банка, а нейният длъжник, който след извършване на една или повече правни сделки е придобил едновременно и качеството на „кредитор“. Акцентира се, че нормата на чл.59,ал.5 ЗБН има специален характер по отношение на общото правило за относителна недействителност на прихващанията по чл.646,ал.4 ТЗ и формираната съдебна практика по ТЗ не може да се прилага по аналогия в производството по банковата несъстоятелност. Излага подробни съображения, основани на тълкуването на разпоредбата на чл.59,ал.5 ЗБН и счита, че под „длъжник“ законът визира лице, което има задължение към банката в несъстоятелност, а не самата банка. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, приема следното: С решение № 2310 от 06.12.2017г. /т.е. преди приемането на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр. 22/13.03.2018г./ първоинстанционният съд е обявил за относително недействително, на основание чл.59,ал.5 ЗБН, по отношение кредиторите на несъстоятелността на "КТБ" АД (н), изявление за прихващане вх. № 10330/31.10.2014 г. по описа на "КТБ" АД между придобито по силата на договор за цесия от 30.10.2014г. вземане от цесионера "Мини Марица изток” в размер на 4 256 244.59 евро, произтичащо от Рамков договор за платежни услуги за юридически лица № 34-2014 от 01.04.2014г., сключен между "КТБ" АД и "Български енергиен холдинг" ЕАД, и вземанията на "КТБ" АД към "Мини Марица изток" ЕАД по Договор за инвестиционен кредит № 318/2010г. от 29.09.2010г., освен за частта, която всеки от кредиторите на несъстоятелността на "КТБ" АД би получил при разпределението на осребреното имущество, като действието на прихващането в тази му част се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104 ЗБН и е оставен без разглеждане евентуалният иск с правно основание чл.26,ал.2 ЗЗД във вр. с чл.59,ал.2 ЗБН. Сезирана с жалба на ответника „Мини Марица-изток”ЕАД въззивната инстанция е приела за безспорно от фактическа страна, че по силата на Договор за банков кредит № МТ 318 от 29.09.2010г., сключен между „КТБ“ АД и „Мини Марица - изток“ЕАД, в качеството му на кредитополучател, банката е предоставила инвестиционен кредит в размер на 9 203 254 евро за срок от 72 месеца; че с уведомление от 30.10.2014г. по чл.99, ал.3 от ЗЗД „Български енергиен холдинг”ЕАД е уведомил квесторите на банката, че на 30.10.2014г. е сключил договор за цесия в качеството си на цедент с „Мини Марица-изток“ ЕАД, съгласно който е прехвърлил на цесионера част от свое парично вземане в размер на 4 256 244.59 евро, произтичащо от Рамков договор за платежни услуги за юридически лица от 01.04.2014г., сключен между цедента и „КТБ” АД; че на 31.10.2014г. новият кредитор „Мини Марица-изток“ ЕАД е депозирал пред квесторите на „КТБ“АД изявление за прихващане вх. № 10330/31.10.2014г. между неговото придобито по силата на договора за цесия вземане в размер на 4 256 244.59 евро и вземанията на банката към „Мини Марица-изток“ по Договор за инвестиционен кредит № МТ 318 от 29.09.2010г. По делото е било безспорно и, че банката е осчетоводила прехвърлянето на вземането в размер на 4 256 244,59 евро. и е направено прихващане със задължения на „Мини Марица изток”ЕАД в същия размер; че банката е издала банково удостоверение №1869/9.04.2015г., че към 08.04.2015г. „Мини Марица изток“ няма задължения към „КТБ“ по Договор за банков кредит № МТ-318 от 29.09.2010г. Като е съобразено поставянето на банката под специален надзор с решение на УС на БНБ от 20.06.2014г. за срок от три месеца, удължен до 20.11.2014г. и, че банката е обявена в неплатежоспособност с решение от 22.04.2015г. на СГС, като началната дата на неплатежоспособността, съгласно решението на САС, е 20.06.2014г., за спорен пред въззивната инстанция е приет единствено въпросът дали разпоредбата на чл.59,ал.5 ЗБН е приложима към процесното прихващане, тъй като е действаща норма от 28.11.2014г. - влязла е в сила след извършване на прихващането. Като решаващ аргумент за уважаването на иска въззивната инстанция е посочила настъпилите след постановяване на първоинстанционното решение последователни изменения и допълнения в нормативната уредба на банковата несъстоятелност: §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр. 22/13.03.2018г., по силата на който, на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН изрично е придадено обратно действие и същата се прилага считано от 20.06.2014г., а със ЗИД на ЗБН /ДВ, бр.33 от 19.04.2019г./ разпоредбата на §8 е изменена с добавката, че кредиторите се вписват служебно в списъка по чл.64,ал.1. Мотивирала е, че нормите са действащи към датата на настоящото решение и следва да бъдат приложени от гражданския съд; че съобразно разпоредбата на чл.235 ГПК, съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, като съобразява и фактите, настъпили след предявяването на иска. Изложени са и съображения за неоснователност на доводите на въззивника, основани на признание от банката на последиците на извършеното прихващане. С Определение № 60507 от 10.08.2021г. е допуснато касационно обжалване по въпроса - Коя е приложимата редакция на разпоредбата на чл.59,ал.5 ЗБН за преценката за относителната недействителност на прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл.59,ал.5 ЗБН с пар.9 от ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2014г. /обн. ДВ 98/2014г., в сила от 28.11.2014г./. и във връзка с § 8 ЗИДЗБН, ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г. при допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, предвид обявената с решение № 8/27.05.2021 г. по конст. д. № 9/2020г. на КС противоконституционност на § 8 ЗИДЗБН, ДВ, бр. 22 от 2018г. С обявяването за противоконституционна на разпоредбата на пар.8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ бр.ДВ бр.22/2018г. с Решение № 8 от 27 май 2021г. на Конституционния съд на Република България, обн. ДВ бр.48 от 08.06.2021г., отговорът на въпроса следва да бъде съобразен именно с обявената несъвместимост с основния закон на пар.8, предвиждащ прилагане със задна дата, считано от 20.06.2014г., на уредените в чл.59,ал.5 ЗБН основания за относителна недействителност на прихващанията, направени срещу банка - длъжник в производството по несъстоятелност от страна на титуляри на вземания по влогове с техни задължения към банката. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване: Компенсацията - прихващането е институт на материалното право, регламентиран в чл.103 сл. ЗЗД като способ за погасяване на задълженията. Като материалноправен институт предпоставките за надлежното му упражняване, респ. за неговата недействителност се регламентират от материални норми. Такива са и нормите, които установяват режима на прихващането по специалния закон за производството по несъстоятелност на банка със седалище в България - ЗБН, независимо от характера им на специални и императивни. При провеждане на основния принцип на производството: при търговската несъстоятелност справедливо удовлетворяване на кредиторите с възможност за оздравяване на предприятието, а при банковата несъстоятелност - справедливо удовлетворение на вложителите и другите кредитори на банката, както и зачитане на обществения интерес, свързан с доверието в банковата система, както ТЗ в разпоредбата на чл.645, така и разпоредбите на чл.59 ЗБН въвеждат за този способ за погасяване на задълженията допълнителни ограничения с цел попълване на масата на несъстоятелността чрез обявяване по отношение на кредиторите на определени прихващания за недействителни. Материалноправният характер на нормата предпоставя прилагането й занапред - спрямо юридически факти и породените от тях правоотношения, които възникват и се осъществяват след влизането й в сила. При изменение на нормата, новата регулация следва да бъде зачетена и приложена за юридически факти и произтичащи от тях правни последици, възникнали след влизане в сила на изменението. При изменение на материалноправна норма, на която не е придадено обратно действие, изменената не е приложима по отношение на настъпилите преди изменението й юридически факти и отношения. Настоящата редакция на чл.59,ал.5 ЗБН, която предвижда потестативно право за обявяване за относително недействителни прихващания, извършени и от кредитор на банка, е материалноправна, тъй като урежда предпоставките за действителността/относителната недействителност на едностранната сделка. С изменението на разпоредбата /ДВ бр.98/2014г./ кръгът на недействителните по отношение на кредиторите прихващания се разширява: с включване и на прихващанията, извършени след поставяне на банката под специален надзор и наложена мярка спиране изпълнение на задълженията й; и с включване на прихващанията, извършени от кредитори. Предвид отсъствието на разпоредба /с обявяването за противоконституционна на тази на пар.8/, която придава обратно действие на изменението на разпоредбата на чл.59,ал.5 ЗБН със ЗИД на ЗДБ на Република България за 2014г. /ДВ.бр.98/2014г./, тя действа занапред и в тази си редакция е приложима само за правоотношения, възникнали след влизането й в сила - след 28.11.2014г. При отсъствие на изрично предвидено обратно действие на закона, за валидността на прихващането в банковата несъстоятелност са от значение действащите норми към момента на компенсационното изявление и достигането му до насрещната страна; това е меродавният момент за преценката на приложимата норма; приложим е законът /редакцията му/ към момента на реализирането на окончателните правни последици на прихващането; преценката дали прихващането като конкретно правно действие е действително се осъществява спрямо действащата към момента на извършването му законова регламентация, тъй като материалноправните норми по правило нямат обратно действие. Принципът на правовата държава - чл.4,ал.1 от Конституцията въвежда като основно начало правото и задължението на субектите да съобразяват поведението си с действащите към момента на извършването на правното действие законови разпоредби. Правото за извършване на прихващане за кредитор със свое задължение към банката /при наличието на посочените материалноправни предпоставки/ е безусловно от гледна точка на неговата неатакуемост като относително недействително в първоначалната редакция на чл.59,ал.1 ЗБН, действала до 28.11.2014г. Поради това, волеизявление за прихващане, с което се упражнява компенсационното право, уредено като допустимо от закона правомерно правно действие на кредитор на банка, и извършено валидно /и с оглед на форма/, не би могло да бъде санкционирано по причини, които към момента на окончателното пораждане на правните му последици, не са били в нарушение на закона, освен ако на последния не е придадено обратно действие. Такава разпоредба, както се посочи, в действащия правен порядък не е налице. По тези причини, изменението в чл.59,ал.5 ЗБН в сила от 28.11.2014г., с което се въвеждат нови елементи от фактическия състав, пораждащ относителната недействителност /разширяване кръга на недействителните по отношение на кредиторите прихващания и включване в недействителните прихващания и извършените от кредитори/, не може да намери приложение към прихващания, извършени преди влизането му в сила, тъй като правните последици на прихващането са се осъществили окончателно при старата редакция на закона и са породили действие. Изложеното изключва приложимостта по отношение на прихващане, осъществено преди изменението на ЗБН в сила от 28.11.2014г., на новата редакция, уреждаща несъществували до тогава материални предпоставки за недействителността му. Материалноправните предпоставки, пораждащи съдебно предявеното преобразуващо право по чл.59,ал.5 ЗБН са действащите към момента на достигането на компенсаторното волеизявление на кредитора до банката-длъжник, с което погасителното действие настъпва от деня, в който прихващането е могло да се извърши /чл.104,ал.2 ЗЗД/. Възможността исковете за обявяване недействителността на прихващанията по отношение на кредиторите на несъстоятелността да бъдат предявени след откриване на производството по несъстоятелност на банката - след 22.04.2015г., не обуславя извод за приложимост на действаща към момента на упражняване на това право редакция на чл.59,ал.5 ЗБН: Както се посочи, меродавен за преценката за приложимата норма, респ. за недействителността е моментът, в който изявлението за прихващане е достигнало до насрещната страна. Действителността на прихващанията се регламентира от материалноправната норма, действаща към момента на извършването им, която съдържа дължимото правило за поведение. Моментът на възникване на правото на активно легитимирана страна да предяви иска е ирелевантен и не може да обуслови прилагане на материалноправна разпоредба с обратна сила, каквато не е придадена със закон, който да преуреди заварени факти и осъществени материални правоотношения. Зачитането на момента на възникването на потестативното право за обявяване на относителната недействителност на прихващането и подчиняването му на действащата към момента на упражняването му разпоредба /новата - настояща редакция на чл.59,ал.5 ЗБН/, при настъпили вече, произтекли от действалия и приложим материален закон /старата редакция/ правни последици на изявлението, означава на самия факт на предявяването на иска да се придаде последица - заличаване правното действие на осъществената правомерно компенсация, чрез поставяне на изискване за съответствието й с бъдещо правило. Предявяването на иска при действието на новата редакция не променя материалноправното положение Основателно правната доктрина /проф. В. П. и проф. Методи Марков, списание „Търговско и облигационно право”бр.5/2017г./ извежда, че предявяване чрез иск на самото субективно право, не превръща нормата на чл.59,ал.5 ЗБН относно фактическия състав и съдържанието на правото в процесуална норма. Приемането на пар.8 с ПЗР на ЗИД на ЗБН от 2018г. /обявен за противоконституционен/ пряко опровергава тезата, че законодателното разрешение е - моментът на възникване на правото на иск по чл.59,ал.5 ЗБН да определи, да е определящ за приложимата материалноправна редакция на тази разпоредба. Ако вложеният смисъл беше този, то отсъства правна логика за предприетото последващо законодателно изменение - придаване обратно действие на новата редакция чл.59,ал.5 ЗБН. Възприемането на тезата, че приложима е редакцията на чл.59,ал.5 ЗБН, действаща към момента на възникване на потестативното право /2015г./, означава в конкретния случай, че всички прихващания, извършени след 20.06.2014г. попадат едновременно в хипотезата на т.1 и т.2 на чл.59,ал.5 ЗБН като извършени след началната дата на неплатежоспособността, същевременно и на датата на поставянето на „КТБ“ АД под специален надзор. Подобно разрешение води до същия правен резултат, който целеше обявената за противоконституционна разпоредба на пар.8 ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ бр.22/2018, доп.бр.33/2019г./: прилагане със задна дата, считано от 21.06.2014г. на предвидените в чл.59,ал.5 ЗБН основания за относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността, на извършените от банката или от нейни кредитори прихващания, като кредиторите се вписват служебно в списъка на приетите от синдика вземания; възможност да се водят искове за относителна недействителност на валидно извършени прихващания на основания, които законът не е предвиждал при тяхното извършване; заличаване на вече настъпили правни последици, които са били съобразени със закона, действал при настъпването им; засягане на придобити права от частноправни субекти, които са се освободили от задълженията си към банката чрез прихващане със свои насрещни вземания; преуреждане на определени юридически факти от момента на тяхното проявление до завършен фактически състав, заличавайки или променяйки вече настъпили правни последици съобразно закона, действал при възникване на фактите; заличаване с обратна сила на ефекта на законосъобразно извършено прихващане, уредено като погасителен способ в закон; въвеждане с обратна сила на основания за недействителност на сделки, при чието извършване лицата са се доверили на действащото към този момент законодателство, което тогава не е предвиждало такива правни последици; отстъпване от разбирането, че принципът на правната сигурност, изискващ стабилност на правните сделки и предвидимост на правните последици от различните юридически факти, налага още при сключване на сделките да са известни на страните предпоставките за обявяването им за нищожни или за относително недействителни, т.е. до резултат в пряко противоречие с Решението на КС на Република България по конституционно дело № 9/2020г. Нормата на чл.59,ал.5 ЗБН в първоначалната й редакция /преди изменението от 28.11.2014г./ регламентира като относително недействителни единствено прихващания, извършени „от длъжника”. Лишено от правна логика е становището, че под „длъжника“ разпоредбата визира не банката, а нейни длъжници: Участниците в производството по несъстоятелност по ЗБН са дефинирани като „кредитори” и „банка”. За разлика от разпоредбите в ТЗ относно търговската несъстоятелност, при която „длъжник“ е обобщаващо понятие за неплатежоспособен търговец /свръхзадължено ООД, АД и КД и лица не-търговци в специалните хипотези на чл.609-611 ТЗ/, Законът за банковата несъстоятелност не използва понятието „длъжник“ /извън редакцията на чл.59,ал.5 при приемането на закона, в която едната страна по правоотношението е посочена „длъжника“/. В банковата несъстоятелност длъжникът е винаги обявената в несъстоятелност банка, поради което терминологично използваният израз е „банка, банката“. От друга страна в ЗБН, кредиторите на несъстоятелността /чл.4 ЗБН/ еднозначно са определяни като „кредитори“. При прихващанията по ЗБН едната стана по правоотношението е винаги банката. В първоначалната редакция на чл.59,ал.5 ЗБН с термините „кредиторите“ и „длъжника“ са очертани двете страни на правоотношението. Немислимо е в една и съща правна норма използването на различни изрази по отношение на един и същ субект и лицето, което има насрещно задължение и насрещно вземане към банката, да бъде дефинирано едновременно и като „длъжник“ и като „кредитор“ - това лице, съгласно същата разпоредба, е и „кредитор, който би получил част от разпределението на осребреното имущество“ - т.е. притежавал е вземане, погасено с изявление за прихващане, отправено до банката. При регламентацията на прихващането, при което и двете насрещни страни имат качеството и на кредитор и на длъжник, чл.59,ал.5 ЗБН, въвежда термина „насрещни задължения“, т.е. „кредитор“ по смисъла на разпоредбата е субектът по чл.4 ЗБН, който в хипотезата на прихващането има „насрещно задължение“, но законът в нито една от своите разпоредби не използва за означение на този носител на насрещно задължение изразът „длъжник“. Длъжникът на банката, който след сключването на една или повече правни сделки е придобил едновременното качество „кредитор“, в разпоредбите на чл.59 ЗБН последователно и без изключение е обозначен като „кредитор“. Нормата на чл.59,ал.5 ЗБН в първоначалната редакция визира като длъжник насрещната страна на кредиторите на банка в несъстоятелност, по отношение на които, извършеното от тази страна прихващане е относително недействително. В разпоредбата е употребен не терминът „длъжник”, за да би могло тълкуването на вложения в съдържанието смисъл да обхване „всеки друг длъжник на банката, който ...“. В текста на чл.59,ал.5 ЗБН тази страна по правоотношението е индивидуализирана, конкретизирана и сведена до един единствен правен субект - „длъжника”, а това е банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност. По Закона за банковата несъстоятелност длъжник в несъстоятелност е винаги банката, с оглед на което относително недействителни до влизане в сила на изменението от 2014г. са единственото прихващанията, извършени от банката след началната дата на неплатежоспособността. Основание за извод, че при действието на първоначалната редакция на чл.59,ал.5 ЗБН прихващанията, осъществени от кредитор на банката, не попадат в приложното поле на недействителността е и разпоредбата на чл.59,ал.1 ЗБН в същата първоначална редакция - „кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към банката, ако...“. Както се посочи, правото за кредитора на прихващане беше безусловно от гледна точка на неговата неатакуемост. Когато с изменението на закона с ДВ бр.28.11.2014г. като основание за относителна недействителност за пръв път бе включено и прихващане от кредитор и относителната недействителност бе разпростряна и по отношение на прихващанията от кредитори, претърпя изменение и ал.1 на чл.59, с въвеждане на изключението „освен в случаите на ал.5”, което е аргумент, че преди изменението, разпоредбата на чл.59,ал.5 ЗБН не визира прихващанията, осъществени от кредитори на банката. Подържаното от синдиците на „КТБ“АД/н/ становище означава, че до 28.11.2014г. ЗБН не е предвиждал възможност извършено от банката прихващане да бъде атакувано по реда на чл.59,ал.5 ЗБН, което очевидно е в разрез с разума на закона. След като под „длъжника“, по разбиране на синдиците, законът визира единствено длъжниците на банката, последната ще се яви извън кръга на субектите, чиито действия по прихващане ще могат да бъдат предмет на иска при действието на старата редакция. Включването в новата редакция на разпоредбата на чл.59,ал.5 ЗБН на прихващанията, извършени „и от кредитор“ води също до извод, че тези прихващания до изменението на разпоредбата не са били в предметния обхват на старата редакция. По изложените съображения отговорът на правния въпрос е: Приложимата редакция на разпоредбата на чл.59,ал.5 ЗБН за преценката за относителната недействителност на прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл.59,ал.5 ЗБН с пар.9 от ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2014г. /обн. ДВ 98/2014г., в сила от 28.11.2014г./ е първоначалната редакция на разпоредбата /ДВ бр.92/2002г./, действала до изменението. Съгласно нея, могат да бъдат обявени за недействителни прихващанията, осъществени от длъжника/банката. С влизане в сила на изменението на разпоредбата, могат да бъдат обявени за недействителни изявления за прихващане, извършени от кредитор или от банката. Меродавен за преценката за приложимата норма е моментът, в който изявлението за прихващане е достигнало до насрещната страна. С оглед отговора на правния въпрос въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено като бъде постановено отхвърляне на предявения от синдиците на банката иск с правно основание чл.59,ал.5 ЗБН. Фактическият състав на прихващане от кредитора „Мини Марица-изток“АД в хипотезата на чл.59,ал.1 ЗБН е реализиран с изявление вх. № 10330/31.10.2014г., достигнало до „КТБ“АД/н/при действието на предходната редакция на чл.59,ал.5 ЗБН, която не предвижда като основание за относителна недействителност, прихващане, извършено от кредитор. Поради настъпване на вътрешнопроцесуалното условие - отхвърляне на иска по чл.59, ал.5 ЗБН, следва да се премине към разглеждане на заявените в евентуалност искове. По тях отсъства произнасяне от въззивната инстанция, което да е обект на касационна проверка, поради което делото следва да се върне за разглеждането им от друг състав на Софийски апелативен съд. При новото разглеждане и на основание чл.294,ал.2 ГПК, въззивният състав следва да се произнесе и по разноските за настоящата инстанция. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. Р Е Ш И : Отменя решение № 11786 от 04.08.2020г. по в.т.д.№ 606/2018г. на Софийски апелативен съд, ТК, 9 състав, вместо което: Отхвърля иска, предявен от синдиците на „КТБ“АД/н/ срещу „Мини Марица-изток“АД за обявяване за относително недействително, на основание чл.59,ал.5 ЗБН, по отношение кредиторите на несъстоятелността на "КТБ" АД /н/, изявление за прихващане вх. № 10330/31.10.2014 г. между придобито от „Мини Марица-изток“АД по силата на договор за цесия от 30.10.2014г. вземане в размер на 4 256 244.59 евро, произтичащо от Рамков договор за платежни услуги за юридически лица № 34-2014 от 01.04.2014г., сключен между "КТБ" АД и "Български енергиен холдинг" ЕАД, и вземанията на "КТБ" АД към "Мини Марица изток" ЕАД по Договор за инвестиционен кредит № 318/2010г. от 29.09.2010г. Връща делото за разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд на съединените при условията на евентуалност искове. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: